"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми", който Чеслав Милош пише в окупираната от нацистите Варшава през Втората световна война. Там Милош има стихотворения за думи като "любов", "тревога", "„надежда“. Сливински решава да направи речник, събирайки свидетелства, подобно на нобелистката Светлана Алексиевич. Ето какво разказва той за създаването на "Речник на войната":
"Когато през февруари 2022 година започна пълномащабната руска агресия срещу Украйна, аз се опитах да съставя речник на войната. Това не са стихове, или по-точно, не са текстове, които съм написал аз. В речника няма нищо, което да е продукт на моята или на чиято и да е друга фантазия. Всички речникови "статии" са действително преживени, премислени и усетени. Това са фрагменти от чужди монолози, чути през дните на войната. На лвивската гара, на която в първите седмици и месеци на войната като вълна от изток на запад прииждаха потоци от хиляди принудителни преселници, хората разказваха – във временните убежища или просто на улицата, или около будките за кафе.
Понякога започваха да говорят сами, понякога трябваше да ги подкачиш деликатно, да им зададеш няколко прости въпроса и тогава се отприщваше поток, който беше трудно да бъде спрян. Сред хората, с чийто глас говори "Речникът на войната", има такива, които са били принудени да напуснат домовете си и да се впуснат в неизвестното, доброволци и лекари, военни, обществени активисти и артисти – най-различни хора, обединени от общото преживяване и импулс, чийто живот е променен от войната. Много от тях не съм записал аз, а моите съавтори и съавторки, самите те – участници и свидетели на войната. По този начин "Речникът на войната" се превърна в река, в която по различни пътища се стекоха истории за думите."
Ето и един от текстовете с Б: "Баби, Юрий, Харкив: Апартаментите на две баби от отсрещния блок бяха разрушени, но те не искаха да ходят в чужди. Затова просто седяха на пейката до входа. Там и загинаха от осколките. Там, в двора, ги заровихме, като изкопахме ями между обстрелите."
"Речник на войната" е с оригиналните илюстрации на Катерина Гордиенко, която е работила и върху нови, специално направени за българското издание. Те не само допълват текстовете на хората от най-различни възрасти и населени места в Украйна, но са се превърнали в неделима част от тях. Преводът е на Райна Камберова.
Премиерата ще се състои на 29 януари, сряда, 18:30 часа в театралната зала "Алма Алтер" на Софийския университет.
Чуйте Райна Камберова.
Снимка – Алма Алтер/Жанет 45
"На този връх свят паметник ще се издига” – това е името на фотоизложбата, открита в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" - Стара Загора. Eкспозицията проследява раждането на идеята за построяването на паметника на връх Св. Никола, както и процеса на проектирането и строителството му. Таблата съдържат подробна и ценна информация за големите..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ "Платиниум". През 2025 година Международната асоциация на кинокритиката чества своя 100-годишен юбилей и по този повод ще отличи един от най-емблематичните ни филмови творци. Наградата ще бъде връчена..
Театрална лаборатория, която започне своя творческият процес с въпроса: "За какво искам да говоря, което значи за мен?", има за цел създаване на кратко соло по лична история, тема или избран текст и работа върху монолог. Ментор и водещ е режисьорът д-р Багряна Попова. Средствата на работния процес, които тя използва са похвати от Devised Theatre..
Отбелязваме Националния празник на България 3 март със звукови хроники от Архивния фонд на БНР. Прозвучава гласът на Тодор Атанасов Габарев, най-младият български опълченец, зачислен на 14 години в Десета дружина – в запис от 1958 година. В запис от 1968 година говори Константина Корчева, внучка на Никола Корчев, увековечен в..
Димитрина Филипова – ръководител на литературния клуб "Словеса" към НЧ "Христо Ботев 1896", е гост в празничното студио на "Нашият ден", изнесено в Калофер. Филипова започва разговора с думите: " На тази дата е узаконена нацията ни, признати сме на политическата карта на Европа. Това е ден за памет. Стотици хиляди българи са посветили своя..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
