Около 466 милиона души по света имат инвалидизираща загуба на слуха, 34 милиона от тях са деца.
Загубата на слух е резултат от генетични причини, усложнения при раждането, инфекциозни заболявания, ушни инфекции, употреба на определени лекарства, излагане на прекомерен шум или стареене.
1,1 милиарда младежи (между 12–35 години) са изложени на риск от оглушаване поради излагане на шум и употреба на слушалки.
Предполага се, че до 2030 г. ще има близо 630 милиона души с инвалидизираща загуба на слуха, а до 2050 г. над 900 милиона души ще оглушеят– един на всеки 10 души ще бъде с увреден слух, по данни на СЗО.В България има около 120 000 души с различна степен на слухова загуба, а над 12 000 души са с висока степен на увреждане на слуха.
Глухи има сред всички културни, езикови и етнически малцинства по целия свят. Над 200 са жестовите езици, които се използват от хора с увреден слух по света.
Само 50 държави в света официално са предоставили на жестовите си езици равен статут с техните национални говорими езици. Това е по-малко от 25% от 193-те държави - членки на ООН.
Кампаниите за признаване на езика на жестовете са основна застъпническа дейност на асоциациите на глухи по света. Заедно с академични общности те работят за постигането на юридическо признаване на националните жестови езици.
Световната федерация на глухите http://wfdeaf.org призовава за обединение в подкрепа на необходимостта от осигуряване на човешките права на глухите хора чрез подписването на харта за правото на жестов език за всички. Всеки човек или организация може да подпише хартата тук:
Чрез законодателство за жестовите езици глухите ще получат достъп до всички области на живота и ще се възползват от равни възможности. Правителствата ще имат правно задължение да гарантират признаването на жестовите езици като първа стъпка към включването на глухите в техните общества.
7 видеоклипа на Фейсбук страницата: „Продължаваме заедно на жестов език" са посветени на жестовите езици и могат да бъдат гледани тук:
https://www.facebook.com/InternationalWeekofDeaf
В хартата на Световната федерация на глухите за правото на жестов език за всички се казва:„Глухите трябва да имат достъп до директни услуги във всички области на живота с техните национални жестови езици или, когато не е възможен директен достъп до езика, чрез финансирани от държавата квалифицирани и акредитирани услуги на преводачи от и на жестов език. Равенството и недискриминацията са основни принципи в достъпа на глухите до обществото.
Глухите имат собствена идентичност, свързана главно с националните жестови езици и социалните връзки, изградени върху споделения опит на използването на тези езици. Езикът на жестовете и културата на глухите укрепват многоезичието и са средства за насърчаване, защита и запазване на многообразието от езици и култури в световен мащаб.”
Жестовите езици са пълноценни езици и заслужават пълно признаване от съответните законодателства с равен статут на говоримите езици, използвани в тези държави.
Чрез узаконяването на жестовите езици глухите ще имат достъп до директни услуги във всички области на живота и ще получават равни възможности. Когато се признаят законово жестовите езици, на глухите трябва да се осигурява навсякъде жестов превод безплатно.
Законовото признаване на националните жестови езици е първата стъпка към постигането на човешки права за глухите.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов ,..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Днес поздравяваме Тони Димитрова с рождения ѝ ден – обичаната българска певица, която продължава да вълнува сърцата на своите почитатели. В навечерието..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
