Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

За азбуката и напразните усилия на политическото безсилие

Снимка: tu-sofia.bg

След като решихме всички належащи проблеми в икономиката, транспорта, здравеопазването, образованието, културата и т.н., дойде ред да помислим и за наименованието на празника 24 май в Кодекса на труда. Става дума за приетата на първо четене в парламента промяна във формулировката – от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на „Ден на българската писменост, просвета и култура“. Така обществото ни осъмна с нова дилема – нашата азбука българска ли е или славянска, и кое от двете твърдения наистина „омаловажава несъмнения принос на българската средновековна култура“. Несъстоятелността на исканата промяна прозира още в мотивите за нея и два от институтите на БАН реагираха със становища още през лятото. Това очевидно не разубеди народните представители да я подкрепят с гласовете си. Логично последва нова вълна от несъгласие и възражения, подкрепени със сериозни научни доводи. 

Водени от убеждението, че не политическата конюнктура, а дълбокото познаване на историята и езика и способността отделните факти да се разглеждат в контекста на времето и анализират без пристрастията на деня, в предаването „За думите“ даваме трибуна на научните гледища за характера и наименованието на нашата писменост. Започваме с мнението на проф. Ценка Иванова, декан на Филологическия факултет на Великотърновския университет.

„Виждам, че защитниците на тази мотивация са убедени, че тя е правилно патриотична, но тя, от друга страна, нека не забравяме, че ще отреже исторически корени и широко разпрострели се клони.“… „Мисля, че няма да пострадат авторитетът или името на поколения, на стотици поколения българи с тази памет, ако не се самоограничим с някаква собствена самодостатъчност.“ … „Не е само това, че в ранната и в последвалата история грамотност или духовност е била учена или образована на този език (старобългарския книжовен език), но по-късно този език в своето развитие в зависимост от това с какво още е натоварен, той става и език на административното обслужване, той става език не само на каноничната книжнина, но и на творчеството, на хоризонтите на духовния мир.“ …

„Това, което е градено, и признанието за приноса на средновековната българска държавност, на българската църковна политика за оцеляване и разгръщане на славянската писменост, се среща в множество писмени доказателства и през Средновековието, и през Възраждането. Такова едно стеснено схващане, че да, тя е българска и за това си има празникът това име 24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост – това ще съсипе граденото от поколения столетия наред за авторитета на българската култура, на българския принос в световната културна съкровищница.“


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Еврика! Успешни българи: Деметриа Танева и мотивацията да продължиш

Деметриа Танева е носител на стипендията на името на „Акад. Александър Теодоров-Балан“ за учебната 2020-2021 г. В момента Деметриа е студентка в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност Българска филология, четвърти курс, и тази година ѝ предстои дипломиране. Срещата с нея е във времето, което тя дели между лекциите в Университета и стажа, който кара в..

публикувано на 10.05.21 в 17:15

Мечки позират по дърветата в Норвегия

Журналистката Наталия Бояджиева е водила слушателите на „Покана за пътуване“ при племена наемни убийци и човекоядци на Филипините и е разказвала как край Пънлай в Китай две морета се сблъскват, без да се слеят. Наталия е автор на книгите "Светлина от Изтока" и "Лицата на Филипините". Този път обаче впечатленията ѝ са от значително по-питомна държава –..

публикувано на 10.05.21 в 10:05
Изби в Швейцария

Швейцарските гозби издават бивша немотия

В тесните калдъръмени улички на Цюрих се гушат десетки кафененца и ресторантчета, но къде напира да иде любопитната ми душа – на заклет „хранителен сапьор“ – да хапне фондю, разбира се. Традиционната швейцарска гозба се прави от два вида местно сирене (нещо като по-„стойностни“ кашкавали), натрито с чесън дъно на специално котле, чаша бяло вино..

публикувано на 07.05.21 в 14:56
Томи Смит и Джон Карлос с вдигнати юмруци по време на награждаването на олимпийските игри през 1968 г.

За гените на смелостта

На Гергьовден обикновено говорим за храбростта и смелостта. В мирно време обаче, арената, на която най-ясно виждаме проявата на тези качества, е в спорта. Понякога той напомня военен сблъсък, друг път е тъкмо антипод на войната. Сигурно е, обаче, че благодарение на медиите, днес спортните състезания са се превърнали в епични спектакли, които..

публикувано на 06.05.21 в 16:25
Фермилаб

В сложния свят на елементарните частици

Какво е реалността и как разбираме, че нещо е реално? – този въпрос занимава Ричард Докинс в книгата му The Magic of Reality. Информацията, която добиваме непосредствено чрез сетивата си, безспорно е реална, пише Докинс, също и тази, до която достигаме с помощта на телескопи, микроскопи и радиовълни. Третият вариант е създаването на модели, които да..

публикувано на 06.05.21 в 08:25