След като решихме всички належащи проблеми в икономиката, транспорта, здравеопазването, образованието, културата и т.н., дойде ред да помислим и за наименованието на празника 24 май в Кодекса на труда. Става дума за приетата на първо четене в парламента промяна във формулировката – от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на „Ден на българската писменост, просвета и култура“. Така обществото ни осъмна с нова дилема – нашата азбука българска ли е или славянска, и кое от двете твърдения наистина „омаловажава несъмнения принос на българската средновековна култура“. Несъстоятелността на исканата промяна прозира още в мотивите за нея и два от институтите на БАН реагираха със становища още през лятото. Това очевидно не разубеди народните представители да я подкрепят с гласовете си. Логично последва нова вълна от несъгласие и възражения, подкрепени със сериозни научни доводи.
Водени от убеждението, че не политическата конюнктура, а дълбокото познаване на историята и езика и способността отделните факти да се разглеждат в контекста на времето и анализират без пристрастията на деня, в предаването „За думите“ даваме трибуна на научните гледища за характера и наименованието на нашата писменост. Започваме с мнението на проф. Ценка Иванова, декан на Филологическия факултет на Великотърновския университет.
„Виждам, че защитниците на тази мотивация са убедени, че тя е правилно патриотична, но тя, от друга страна, нека не забравяме, че ще отреже исторически корени и широко разпрострели се клони.“… „Мисля, че няма да пострадат авторитетът или името на поколения, на стотици поколения българи с тази памет, ако не се самоограничим с някаква собствена самодостатъчност.“ … „Не е само това, че в ранната и в последвалата история грамотност или духовност е била учена или образована на този език (старобългарския книжовен език), но по-късно този език в своето развитие в зависимост от това с какво още е натоварен, той става и език на административното обслужване, той става език не само на каноничната книжнина, но и на творчеството, на хоризонтите на духовния мир.“ …
„Това, което е градено, и признанието за приноса на средновековната българска държавност, на българската църковна политика за оцеляване и разгръщане на славянската писменост, се среща в множество писмени доказателства и през Средновековието, и през Възраждането. Такова едно стеснено схващане, че да, тя е българска и за това си има празникът това име 24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост – това ще съсипе граденото от поколения столетия наред за авторитета на българската култура, на българския принос в световната културна съкровищница.“
С указ № 374 от 13 декември 1879 г. на княз Александър I Батенберг, само година след Освобождението, започва историята на първото професионално училище в свободна България. Тя продължава и днес в Професионалната гимназия по селско стопанство "Ангел Кънчев". Само по себе си такова дълголетие е забележително, още повече, че училището оцелява във..
"За учебната 2024-2025 година във 2-ро СУ "Акад. Емилиян Станев" е утвърден държавен план-прием за обучение по специалност "Програмиране на изкуствен интелект", а това означава, че нашите ученици могат да придобият професия програмист на изкуствен интелект от направления компютърни науки", съобщи в предаването "Следобед за любопитните" д-р..
Рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" насочва слушателското вниманието към нещо любопитно – мнемониката . Понятието се отнася към разнообразните техники за запаметяване на информация – за тях разказва Емилия Сотирова от психологичен център SOVA. Често в ежедневието човек изпитва затруднения да запомня факти, числа, имена..
На 10 юли 1940 г. във Франция е установен режимът на Виши – марионетното на нацистка Германия правителство на маршал Петен, което влиза в колаборация с окупаторите след разгрома на френската армия (въпреки надеждите, които е вдъхвала линията "Мажино"). За около 5 години страната се оказва под немски ботуш, който факт дълго време определя..
В международния ден на целувката слушателите на "Семейно радио" се срещнаха с въпроси и отговори в първото издание на рубриката "Попитай психолога". Д-р Пламен Димитров анализира ключови аспекти в контекста на целувката и психичното здраве и подкрепи ефирната консултация с конкретни казуси – чуйте в звуковия файл.
Може и да изглежда странно, но, когато някой спомене името на град Бургас, това, което си представям, не е морето, рибарските лодки и прочие типично..
Ако пишете кратка хумористична проза или стихотворения и се чудите кой би оценил таланта ви, Хасковският Каунь е мястото. Но не отлагайте много! До..
"Къща за литература и превод" гостува на формата "Срещи с преводачи" във Велико Търново. В разговора, озаглавен "Преводач и/ли литературен агент:..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg