Бедността е бреме за всеки, същевременно не е тайна, че бедност е в женски род и че вероятността жена да изпадне в бедност или да работи за нищожно заплащане е много по-голяма. Жените също така се грижат за семейство и близки и извършват повече неплатен труд, за разлика от мъжете.
Подложената на системна разруха социална система в страната означава, че огромната част от грижата за деца, болни и възрастни ляга върху семейството – труд, който заедно с домакинската работа се извършва предимно от жени. Патриархалните роли в дома отреждат именно на жените да се справят с директните последици от Covid-19 – много от тях бяха принудени да напуснат работата си, за да се грижат за деца или болни роднини, докато ограничителните мерки доведоха до драстичен скок на домашното насилие.
Жените от България и Източна Европа изнасят на гърба си грижовния и домашния труд не само тук, но и на Запад, където емигрирали работнички работят без трудов договор и без трудова и социална защита. Там те са изложени както на несигурност, породена от техния мигрантски работнически статус, така и на постоянни расистки и сексистки атаки. Пандемията остави част от тях без работа, а други затвори в чужди държави, често пъти без средства и сигурност.
Така здравната и икономическата криза се преплетоха с вече съществуващите структури на насилие, породени от бедността, патриархалното общество и расизма. На този фон различни групи работнички се обединяват и се изправят в името на правата си. Чрез борбите си те успяват не само да изобличат настоящата система, обричаща ги на страдание и мизерия, но и да начертаят нови смели планове на развитие на нашето общество.
Тези битки бяха тема на разговора на уебинара "Женски труд: кризи и мобилизации в България по време на Ковид19", организиран съвместно от Левфем, Transnational Social Strike и Фондация "Фридрих Еберт" България.
"Женският труд е най-силно подложният на структурно насилие труд", каза за "Нашият ден" една от участничките в дискусията Мария Иванчева от Левфем.
Ваня Григорова разказа, че в дискусията е участвала медицинска сестра, която е напуснала болница поради лошите условия на работа и неосигурени предпазни средства.
"Проблемът обаче не се адресира на управленско ниво, каза Григорова и подчерта необходимостта от съпротива, от обединяване на усилията на самите работници с цел осигураване на по-добри условия на труд и заплащане."
Има какво ли не в живота на настоящите тийнейджъри и очевидно явлението sadfishing е едно от тях. Но какво е това и защо трябва да ни интересува? Социалните медии са неразделна част от живота на тийнейджърите. Но там разграничаването на истинското от фалшивото е много трудно…Все по-трудно. Сред тенденциите, които предизвикват..
За фарса и победата на гражданското общество – коментар в "Terra Култура" на политолога Ивайло Динев . Повод за разговора е равносметката, че четири поколения на Прехода със своето крайно недоволство излизаха на улиците, за да предизвикат политическа и обществена промяна. Годините на големите граждански протести са 1990-та, 1997-ма, 2013-та..
Няма как да не сте чули по радиото, че в Конституционния съд са подадени две жалби от политически сили във връзка с нарушения на изборите (българските, да не стане някоя международна грешка!), които тъкмо отминаха, дето има една дума, още са топли. В неделя от 19 часа в "Голямата къща на смешните хора" бистрихме тази ситуация. Понеже сме хора..
Берлин може да се окаже онова огледало на Европа, към което е добре да поглеждаме и днес. Нека опитаме да си представим какво ще отразява това огледало след години. Архивите оживяват в "Terra Култура". След Берлинската стена, 35 години по-късно, слушаме откъси от три речи на важни личности – Джон Кенеди през 1963 г., Вили Бранд през 1989 г...
Село Ковачица се намира в община Лом и в него живеят около хиляда човека. На 4 километра от селото е брега на река Дунав. Според една от местните легенди, след потушаването на Чипровското въстание, в района на селото се заселили бежанци от Чипровци. Те се спуснали с лодки и салове по река Тимок, а след това по течението на Дунава и се установили на брега..
Тазгодишното, 54-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора – уникален празник на музикално-сценичните изкуства, едно от..
Кой е родоначалникът на българите и какъв е нашият произход? В най-новия си роман Людмила Филипова се връща хилядолетия назад, за да разкрие откъде..
Сравняват го с Кормак Макарти и Уилям Фокнър, а защо не и с Оруел. "Пророческа песен" е петият му роман, за който през 2023 г. получава наградата "Букър"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
