Биоразнообразие и климатични промени

| обновено на 22.10.20 в 18:37
Снимка: downtoearth.org

Темата за климатичните промени, осмисляни в контекста на глобалното затопляне, напоследък все по-често се свързват не само с климатичните бежанци, топенето на ледниците и оцеляването на застрашени от повишаването на морското ниво популации от хора, живеещи в крайбрежни райони, но и с увеличаващият се брой на застрашените растителни и животински видове.

Как белите мечки, коалата и носорозите се превърнаха в символи на рисковете от настъпващото глобално затопляне, а златният чакал, степната антилопа и розовото фламинго успяват да се приспособяват въпреки чувствително изменящите се климатични условия в наши дни? Какви са еволюционните възможности на самата природа за своеобразен „рестарт“ в самоорганизацията на природното единство и каква цена трябва да плати човечеството за него, ако въобще е възможен? До каква степен самите ние ще успеем да трансформираме възможно най-щадящо обичайните местообитания за фауната и свързаната с нея флора при екстремните температурни аномалии?

По тези актуални проблеми е разговорът с биолога от Националния природонаучен музей при БАН доц. д-р Марио Лангуров.





 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Придобито, наследено и мозъчен интерфейс

„Не е в нашите звезди вината за туй, че сме подвластни, драги Бруте, а в нас самите“ – гласи един прочут цитат от Шекспир. Каква част от нашата индивидуалност е въпрос на гени и наследство, и в каква степен я оформя средата ни е въпрос, който вълнува не само философи, поети и педагози. Той занимава и учените в сферата на невробиологията и..

публикувано на 22.04.21 в 17:25
Площад „Тянанмън“ в Пекин, Китай

Да видим Китай през далекогледа на площад „Тянанмън“

На 21 април през 1989 сто хиляди студенти демонстрират за демокрация на „Тянанмън“. Месец и половина след това историята завършва със стрелба, трупове и танкове. Политическото насилие е неприемливо. Но как днес стана така, че китайската икономика нарасна десетки пъти? И как така комунизъм и милиардери живеят в една и съща страна? Исторически..

публикувано на 21.04.21 в 17:15
проф. Златимир Коларов

Моноклоналните антитела – същност и приложение

В медийното пространство все повече се чува споменаването на моноклонални антитела. Извършва се оценка на данните на няколко моноклонални антитела, които ще бъдат терапевтични възможности в следващите месеци, клиничните изпитвания на данните показват намаляване на хоспитализациите и смъртността при инфекцията от Covid-19. Принципът на..

публикувано на 21.04.21 в 14:50

При червените колобуси нисшестоящите са длъжни да пощят „началниците“

Да отиде човек в Занзибар и да не види с очите си маймунките червен колобус е почти углавно престъпление. Смешните шебечета се въдят единствено на този остров и от тях са останали не повече от 1500. Оказва се, че колобуси има из цяла Африка, но не и такива с червеникава козинка на гърба. „Обиновените“ са по-многобройни, обаче застрашително намаляват,..

публикувано на 21.04.21 в 12:10

Женски имена от Средновековието

Макар и по-рядко, имена на жени се срещат в приписките на книжовниците, което потвърждава схващането за мястото на жената в обществения ред. Това обикновено са имена на роднини – майка, сестра, съпруга, дъщеря на преписвача. В ръкописите след XVI век се появяват повече имена на дарители, подвързвачи, потребители, купувачи на книгите и техни роднини...

публикувано на 21.04.21 в 09:09