С фрагменти от „Лучия ди Ламермур“, „Дон Карлос“, „Лоенгрин“, „Кармен“, „Хованщина“, „Дама Пика“, „Къщата на трите девойки“, „Хубавата Елена“, „Прилепът“ и „Птицепродавецът“ програма „Христо Ботев“ отбелязва 95 години от рождението на Любомир Бодуров на 24 октомври от 20.30 часа.
Любомир Бодуров е роден на 14 октомври 1925 година в Бургас. Проявява силен интерес към музиката още като ученик, когато започва да пее в самодеен хор. По-късно взема уроци при Георги Златев-Черкин, а на 24-годишна възраст заминава за София и постъпва в хор „Гусла“.
През 1950 се явява на конкурс в наскоро открития Държавен музикален театър, тогава директор е Стефан Македонски. Колективът е впечатлен от необикновения му глас и хубавата, сценична фигура. На 13 април същата година той дебютира с ролята на Адам в „Птицепродавецът“ на Карл Целер. През седемте години, в които работи в театъра, той се утвърждава като един от най-изявените и способни артисти.
През 1956 Бодуров е на специализация в Болшой театър, в Москва. Там дебютира с ролята на Дон Хозе от „Кармен“ на Бизе, а след това изпълнява с голям успех и Герман от „Дама Пика“ на Чайковски.
След години Бодуров си спомня с голяма любов за времето, прекарано в Москва: „Когато спечелих първи награди на конкурсите Пражка пролет и на Световния младежки фестивал във Варшава, Министерството на културта ме изпрати заедно с няколко колеги от София, Стара Загора и Русе на специализация в Болшой театър. Тогава бях артист в Музикалния театър и целият колектив ме изпрати с въодушевление. Дотогава само бях чувал за Болшой театър, знаех, че е един от водещите театри в света. Но това, което видях там, ме порази – и мащабите, и начинът на работа, и понятието публика... Всички ние, стажант-артистите, имахме достъп до една от най-хубавите ложи на театъра. Наблюдавахме и слушахме спектаклите. Тогава мен ме интересуваше главно руската класика, за която се подготвях.“
За дебюта си там, певецът разказва: „След доста продължителна работа дойде и денят на първото ми участие на сцената на Болшой театър. Това беше не само първият ми гастрол на чужда сцена, но и първият ми гастрол изобщо като оперен артист. В ролята на Кармен дебютира и мецосопраното от Свердловския театър Ирина Архипова. Вълнувах се много по време на първия спектакъл. Той се състоя на 1 април 1956 година. Когато засвириха в първо действие войнишките тръби и аз трябваше да поведа караула за смяна, краката ми трепереха. На войнишката си шапка носех голямо перо. Приятелите ми от залата след това ми разказваха, че то доста играело.“
Година след специализацията си в Болшой театър, Бодуров е поканен за солист в Софийската опера. И на националната ни сцена излиза за първи път с ролите на Дон Хозе и Герман. Следват 30 години блестяща кариера тук и в чужбина. Коронни му остават ролите на: Дон Хозе, Каварадоси, Дон Карлос, Де Грийо, Лоенгрин, Едгардо, Рикардо, Макдъф, Герман, Княз Голицин. С удоволствие изпълнява и български заглавия – „Майстори“ на Хаджиев, „Ивайло“ на Големинов, „Тревога“ на Райчев, „Саламбо“ на Стоянов, „Хан Крум Ювиги“ на Йосифов. Пее с артисти като Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Асен Селимски, Павел Герджиков, Гена Димитрова, Катя Попова, Александрина Милчева, Юлия Винер-Ченишева, Мария Бохачек, Надя Афеян.
Златните му години минават по сцените на Прага, Бърно, Братислава, Букурещ, Синая, Варшава, Атина. Чуждестранната оперна критика го обсипва с хвалебствени рецензии, а в България той получава всички възможни тогава награди и звания. Бодуров е солист на Софийската опера до 1986-а, когато заболява тежко и това слага край на певческата му кариера. Умира през април 1992 година в София на 66 години.
В интервю с Боянка Арнаудова, отпечатано на 2 ноември 1985 г., Бодуров споделя: „Оперетата ми даде основата. Там се освободих от сценичното напрежение, а това е важен етап за певеца. Първите ми, младежките години минаха там и трябва да призная, че и досега с удоволствие слушам записите си от онова време по Радио София. Не бих казал, че оперетата взе нещо от мен, но операта предлага много по-големи възможности за певеца, репертоарът ѝ е много богат и разнообразен.“
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със своята група в 22 часа в коледната нощ. Много rock’n’roll, стил и класна българска музика обещава Станислав Сланев-Стенли на своята публика, а празничната му програма от най-добри песни е взела..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg