Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

95 години от рождението на Любомир Бодуров

Любомир Бодуров
Снимка: operasofia.bg

С фрагменти от „Лучия ди Ламермур“, „Дон Карлос“, „Лоенгрин“, „Кармен“, „Хованщина“, „Дама Пика“, „Къщата на трите девойки“, „Хубавата Елена“, „Прилепът“ и „Птицепродавецът“ програма „Христо Ботев“ отбелязва 95 години от рождението на Любомир Бодуров на 24 октомври от 20.30 часа.

Любомир Бодуров е роден на 14 октомври 1925 година в Бургас. Проявява силен интерес към музиката още като ученик, когато започва да пее в самодеен хор. По-късно взема уроци при Георги Златев-Черкин, а на 24-годишна възраст заминава за София и постъпва в хор „Гусла“.

През 1950 се явява на конкурс в наскоро открития Държавен музикален театър, тогава директор е Стефан Македонски. Колективът е впечатлен от необикновения му глас и хубавата, сценична фигура. На 13 април същата година той дебютира с ролята на Адам в „Птицепродавецът“ на Карл Целер. През седемте години, в които работи в театъра, той се утвърждава като един от най-изявените и способни артисти.

През 1956 Бодуров е на специализация в Болшой театър, в Москва. Там дебютира с ролята на Дон Хозе от „Кармен“ на Бизе, а след това изпълнява с голям успех и Герман от „Дама Пика“ на Чайковски.

След години Бодуров си спомня с голяма любов за времето, прекарано в Москва: „Когато спечелих първи награди на конкурсите Пражка пролет и на Световния младежки фестивал във Варшава, Министерството на културта ме изпрати заедно с няколко колеги от София, Стара Загора и Русе на специализация в Болшой театър. Тогава бях артист в Музикалния театър и целият колектив ме изпрати с въодушевление. Дотогава само бях чувал за Болшой театър, знаех, че е един от водещите театри в света. Но това, което видях там, ме порази – и мащабите, и начинът на работа, и понятието публика... Всички ние, стажант-артистите, имахме достъп до една от най-хубавите ложи на театъра. Наблюдавахме и слушахме спектаклите. Тогава мен ме интересуваше главно руската класика, за която се подготвях.“

За дебюта си там, певецът разказва: „След доста продължителна работа дойде и денят на първото ми участие на сцената на Болшой театър. Това беше не само първият ми гастрол на чужда сцена, но и първият ми гастрол изобщо като оперен артист. В ролята на Кармен дебютира и мецосопраното от Свердловския театър Ирина Архипова. Вълнувах се много по време на първия спектакъл. Той се състоя на 1 април 1956 година. Когато засвириха в първо действие войнишките тръби и аз трябваше да поведа караула за смяна, краката ми трепереха. На войнишката си шапка носех голямо перо. Приятелите ми от залата след това ми разказваха, че то доста играело.“

Година след специализацията си в Болшой театър, Бодуров е поканен за солист в Софийската опера. И на националната ни сцена излиза за първи път с ролите на Дон Хозе и Герман. Следват 30 години блестяща кариера тук и в чужбина. Коронни му остават ролите на: Дон Хозе, Каварадоси, Дон Карлос, Де Грийо, Лоенгрин, Едгардо, Рикардо, Макдъф, Герман, Княз Голицин. С удоволствие изпълнява и български заглавия – „Майстори“ на Хаджиев, „Ивайло“ на Големинов, „Тревога“ на Райчев, „Саламбо“ на Стоянов, „Хан Крум Ювиги“ на Йосифов. Пее с артисти като Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Асен Селимски, Павел Герджиков, Гена Димитрова, Катя Попова, Александрина Милчева, Юлия Винер-Ченишева, Мария Бохачек, Надя Афеян.

Златните му години минават по сцените на Прага, Бърно, Братислава, Букурещ, Синая, Варшава, Атина. Чуждестранната оперна критика го обсипва с хвалебствени рецензии, а в България той получава всички възможни тогава награди и звания. Бодуров е солист на Софийската опера до 1986-а, когато заболява тежко и това слага край на певческата му кариера. Умира през април 1992 година в София на 66 години.

В интервю с Боянка Арнаудова, отпечатано на 2 ноември 1985 г., Бодуров споделя: „Оперетата ми даде основата. Там се освободих от сценичното напрежение, а това е важен етап за певеца. Първите ми, младежките години минаха там и трябва да призная, че и досега с удоволствие слушам записите си от онова време по Радио София. Не бих казал, че оперетата взе нещо от мен, но операта предлага много по-големи възможности за певеца, репертоарът ѝ е много богат и разнообразен.“

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дебютен концерт на квартет „Флаутисимо“

На 10 ноември в камерна зала „България“ своя първи концерт представиха четири дами, който отдавна мечтаеха да свирят заедно. Идеята се ражда по време на изолацията и дори записват на клип прочутата песен „Тико-тико“, която смятат за своя визитна картичка. Измислят си и име – „Флаутисимо“. Това са Кремена Ачева, Гергана Иванова, Мила Цанкова и Петра..

публикувано на 26.11.20 в 09:25

Давид Флорио – Италия е странно място

Italy Is A Strange Place – така е озаглавил дебютния си студиен албум италианският мултиинструменталист Давид Флорио – композитор, аранжор, продуцент.  Роден в Милано през 1973 г., на 11-годишна възраст започва да учи флейта, а по-късно овладява и инструментите китара, пиано, бас и барабани.  През годините е композирал песни за утвърдени..

публикувано на 25.11.20 в 15:32

Проектът „Пеещи артисти“ – през погледа на композитор и актьор

Песента на Момчил Колев „Кутийка за спомени“ по текст на Мария Касимова-Моасе, в изпълнение на Татяна Лолова, наскоро очарова феновете на голямата актриса. Последва нова премиера на Момчил Колев и пета поред песен в проекта „Пеещи артисти“. Нейното заглавие е „Роднина на дъжда“. „Това е кино, облечено в поезията на Георги..

публикувано на 25.11.20 в 11:10

Премиера на „Електра“ в Софийската опера

Българската премиера на операта „Електра“ на Рихард Щраус предстои да се случи на 26 ноември. „Електра“, опус 58 е опера в едно действие от Рихард Щарус, либрето е на Хуго фон Хофманстал по негова драма от 1903 г. Това е първата от серията от шест опери, които ще създадат двамата. Представена е на 25 януари 1909 г. в Кралската опера в Дрезден под..

публикувано на 25.11.20 в 08:05
Мирела Френи в  „Евгений Онегин“ от Чайковски

Галаконцерт на Мирела Френи в Мюнхен от 30 май 1987, на пулта е Владимир Гяуров

Неделният следобед този път започва с думите „Аз съм смирена служителка на творческия дух“ на актрисата Адриана Лекуврьор. И аплаузи за нейната изумителна интерпретаторка, която остана в умовете и сърцата ни със спомена за крехката фигура, невероятните огромни очи, пленителната усмивка, красивите златисти коси, милото и естествено излъчване и поведение и..

публикувано на 22.11.20 в 08:10