Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Дейвид Славчев за Видинския театър

| обновено на 30.10.20 в 08:49
Снимка: Радио ВИДИН

Първото театрално представление в България е изнесено на 30 октомври 1849 г. във Видин от унгарските емигранти, пребиваващи в града след разгрома на национално-демократичната революция от 1948-1949. Какво се случва с театралното изкуство сега в този крайдунавски град? Дейвид Славчев, директор на Видинския драматичен театър „Владимир Трандафилов“, разказва в "Нашият ден":

Историята

"Сградата на театъра е прекрасна. Най-интересното е, че навремето пиесите са се играли в читалищата, а тази сграда е първата, построена за целите на театъра в България. Била е със стъклен покрив, тъй като тогава светлина от прожектори не е имало. Наскоро се направи един сериозен ремонт на сграда – възстанови се автентичния ѝ вид. Ние се обърнахме към обществото, за да можем да направим възпоменателен надпис. И трябва да пише, че това е театър. А един хубав скъп надпис, какъвто заслужава тази сграда, струва много пари.  През 1891 г. хората са събрали пари и са построили тази сграда. Да вярно е, че се обезлюдява, но сега хората са повече от тогава и са по-богати."

Пандемията

"Пандемията виси като дамоклев меч не само пред нас. Ето, в София се затвориха театри, спряха да работят, защото има доста заразени. Засега ние нямаме такъв случай. Работим усилено – репетираме, възстановяваме една комедия на Дарио Фо "Време за мъже", от 9 ноември започваме "На четири уши" на Питър Шафър. Очакват ни доста неща, ако ни пощади този коварен вирус."

Репертоар

"Извънстоличен театър няма шанса да играе едно представление повече от 10 пъти в града си. Ние гостуваме в близки и далечни градове, неотдавна бяхме в София. А при нас гостуват театри и частни трупи – като навсякъде. Играе се, но хората сега са притеснени заради закритите пространства. Нямаме представа дали ще дойде достатъчно публика. Когато си у дома и салонът е пълен 1/3, е поносимо, но когато си далече, сметка не излиза."


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емануела Ковач

„Острието на иглата“ - едно пленително видение

В новото пространство за изкуство музей-галерия „Анел“ се представя изложбата на една от най-изявените български графици на своето поколение Емануела Ковач. Названието на експозицията не е избрано случайно „Острието на иглата“, защото включва както голямоформатни, така и изящни малки творби в техниката суха игла, нейната съвременна интерпретация на..

публикувано на 29.11.20 в 08:55
Михаил Вешим

Фейлетони за каламБурните времена

„Мисля, следователно пародирам“, казва Михаил Вешим и в копродукция с известни български писатели създава книгата „Позитанско царство“. Веднага ще се сетите за Ран Босилек и неговата книга за деца с герой Баба Цоцолана и Весел Патиланчо. Тук героите са други и веселото понякога отстъпва на сатирата и горчивия смях, защото авторът проследява в писмата..

публикувано на 28.11.20 в 09:00

Закъсняла важна книга за българската литература като част от световната

„Българската литература като световна литература“ е предизвикателно заглавие, но вярно. В това ни убеждава новият сборник – първи по рода си, който разказва за нашата литература на английски език.  Съставители са Михаела Харпър и Димитър Камбуров.  Книгата не е история на литературата ни, а възможно най-понятно и стегнато разглежда „ключови аспекти и..

публикувано на 27.11.20 в 17:11

„Утайка от кафе в ла минор“ – спектакъл, вдъхновен от творби на унгарски автори

Нова българска пиеса, вдъхновена от творби на унгарски автори, тръгва към своята публика и ще превърне Унгарския културен институт в театрално пространство на 27 ноември. Автор на пиесата и режисьор на спектакъла „Утайка от кафе в ла минор” е Николай Ламбрев-Михайловски. „Вдъхновението от унгарските писатели Михай Бабич – „Халифът щърк“, Дьорд Драгоман –..

публикувано на 27.11.20 в 15:10
Кръгла маса

За Пипи и Вера

Вероятно си спомняте репликата: „Работата е там, че съм нещотърсач и затуй нямам минутка свободно време“ и знаете кой я е казал. Любимата на поколения деца, а и възрастни, Пипи Дългото чорапче се появява преди 75 години и оттогава името на Астрид Линдгрен се свързва неизменно с тази популярна немирница, а книгата ѝ е превеждана, издавана и преиздавана в..

публикувано на 27.11.20 в 09:10