Делът на учениците, чийто майчин език не е български, е значителен и продължава да нараства. Системата на задължителното образование обаче като че ли не забелязва този факт или поне не реагира адекватно. Слабото или изобщо никакво владеене на официалния език на държавата е една от важните причини за отпадане от училище, слаб успех и функционална неграмотност дори сред завършилите средно образование.
Допълнителните занимания през ваканциите и свободното време явно не са достатъчни децата с различен майчин език да настигнат връстниците си и да участват пълноценно в учебния процес. Нужна е специална методика, помагала и подготовка на учителите, но преди всичко точна „диагностика“ за степента на владеене на езика и потребностите на децата.
Първата специализирана диагностика за ученици с различен майчин език у нас е разработена от експертите от сдружение „Едюкарт“ в партньорство с програма „Заедно в час“ и е част от по-голям проект за подготовка на специализирани учебни материали и допълнителна езикова подкрепа в началното училище. Инициативата надгражда успешно реализиран съвместен проект на организации от България, Румъния и Германия за деца от 5 до 7 години. Предвидени са и обучения на училищни екипи за езикова подкрепа в редовните учебни часове и в извънкласни занимания.
Обученията за „Езиково подкрепящи училища“ се провеждат по заявка, като засега през тях преминават част от училищата, включени в новата програма „Училища за пример“ на „Заедно в час“. Всички обучения, учебни материали и ресурси са финансирани от индивидуални дарения и ще се разпространяват безплатно. Започва и нова дарителска кампания (Страниц за дарения от България, дарения от чужбина), която ще бъде активна до края на декември месец и с която ще се финансират следващите фази на проекта за целия начален училищен етап и за всички учители в страната, които биха имали нужда от методиката.
Повече чуйте от разговора с д-р Анастасия Новикова, доц. Атанас Атанасов и Вяра Михайлова от екипа, разработил системата за езикова диагностика и подкрепа.
Днес, повече от всякога, се обръщаме към науката и търсим решения, свързани не само с кризата, причинена от Covid-19, но и с още по-всеобхватната и застрашителна климатична криза. Учените търсят по-екологични и щадящи околната среда, както и работната сила, начини за производство на енергия. Такъв проект е „Oxymet – екологична батерия магнезий-въздух за..
На български изразът „Да хапнеш дървото“ има нелицеприятно значение. Кореспондентите на БНР в Израел Искра и Феня Декало обаче са го направили буквално – в най-голямата изкуствено посадена гора не само в Близкия изток, ами в цялото Средиземноморие. Там те са опитали „дървесно меню“ в разсадник, отвоюван от пустинята Негев в Израел. Искра Декало..
Популярната култура е обсебена от мита за самоусъвършенстването. Днес десетки духовни практики, предлагащи ни от утре да станем по-добри, успешни и доволни, се борят за вниманието ни, а рафтовете с книги за самопомощ преливат от заглавия, обещаващи ни бързо спасение. Наскоро две холандски изследвания установяват връзка между заниманията,..
В това издание на рубриката „География на сетивата“ Диана Маринова ще ви отведе на дълго пътешествие в две серии към Виетнам, Мианмар и остров Борнео. Тя е човек, който обича да пътува, да открива места с особен заряд и да описва преживяванията си по начин, който събужда любопитство. Според нея истинският пътешественик се докосва с душата си до..
Ролята на слуховете в европейската историята са факт. Първите, които са достигнали до нас, датират още от времето на варварските нашествия на Балканите. Те започват от IV и продължават до VII век и поради липсата на интернет и социални мрежи мълвата и новината са се предавали на ухо, чрез пратеници и съгледвачи. Тези истински или фалшиви вести са..
Какво е детска книга без картинки? Децата обичат да гледат илюстрации, докато четат. Да им обърне внимание, че художниците са важна част от съставянето на..
В пилотния епизод на подкаста на NO BLINK „Кино с думи“ екипът сбъдва една продуцентска мечта и „предоставя“ на трима български продуценти бюджет..
Ако до преди 25-30 години не знаехме какво е пиар, през 2021 година пиарът е основна част от изявите не само на политиците, но и на всички ръководни хора...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg