Делът на учениците, чийто майчин език не е български, е значителен и продължава да нараства. Системата на задължителното образование обаче като че ли не забелязва този факт или поне не реагира адекватно. Слабото или изобщо никакво владеене на официалния език на държавата е една от важните причини за отпадане от училище, слаб успех и функционална неграмотност дори сред завършилите средно образование.
Допълнителните занимания през ваканциите и свободното време явно не са достатъчни децата с различен майчин език да настигнат връстниците си и да участват пълноценно в учебния процес. Нужна е специална методика, помагала и подготовка на учителите, но преди всичко точна „диагностика“ за степента на владеене на езика и потребностите на децата.
Първата специализирана диагностика за ученици с различен майчин език у нас е разработена от експертите от сдружение „Едюкарт“ в партньорство с програма „Заедно в час“ и е част от по-голям проект за подготовка на специализирани учебни материали и допълнителна езикова подкрепа в началното училище. Инициативата надгражда успешно реализиран съвместен проект на организации от България, Румъния и Германия за деца от 5 до 7 години. Предвидени са и обучения на училищни екипи за езикова подкрепа в редовните учебни часове и в извънкласни занимания.
Обученията за „Езиково подкрепящи училища“ се провеждат по заявка, като засега през тях преминават част от училищата, включени в новата програма „Училища за пример“ на „Заедно в час“. Всички обучения, учебни материали и ресурси са финансирани от индивидуални дарения и ще се разпространяват безплатно. Започва и нова дарителска кампания (Страниц за дарения от България, дарения от чужбина), която ще бъде активна до края на декември месец и с която ще се финансират следващите фази на проекта за целия начален училищен етап и за всички учители в страната, които биха имали нужда от методиката.
Повече чуйте от разговора с д-р Анастасия Новикова, доц. Атанас Атанасов и Вяра Михайлова от екипа, разработил системата за езикова диагностика и подкрепа.
Дали стресът е поредният "тих убиец", или е явление, от което можем да извлечем полза – разговор в "Нашият ден" с Богомил Пешев , млад учен от Института по невробиология към БАН. " Бих казал, че стресът в идеалната си форма винаги е добър . Стресът, противно на това негативно значение, което му се предава, има ролята да ни адаптира към..
Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища попадат в границите различни държави 9 пъти. Това, както и влиянието от езиковото обкръжение и доминираща култура, води до осезаеми промени в картината на имената им. Д-р Татяна Брага, гл.ас. в..
На фона на брилянтната поезия, посветена на най-сетивния и раним орган в човешкото тяло, погледнахме делово и прагматично на тази медицинска специалност. Направихме го заедно с проф. Ива Петкова – водещ офталмолог, хирург и преподавател, ръководител на специализирана болница, с практика в нея и в МБАЛ "Александровска". Обсъдихме най-важните и..
Пратеници на турския курортен град Фетие пристигнаха у нас, за да представят красотите му, природата и възможностите за почивка. За разлика от станалите класически Кушадасъ, Анталия и Бодрум, това селище на Средиземно море не е много популярно сред българите. На мен ми допадна как там боровата гора почти целува морето, разделяна от него само от..
От две години Световният ден на рециклирането, инициатива, която официално се координира в България от сдружение "БГ Бъди активен" и е част от кампанията "Искам да съм полезен…Рециклирай ме!" прераства в Месец на рециклирането. От сдружението отправят покана към училища и детски градини да измислят и осъществят прояви, свързани с рециклирането, и..
На днешната дата (16 април) през 1879 година Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция. Днес отбелязваме Деня на българската..
През последната седмица театралният свят на София се оживи с премиерата на новата пиеса на Стефан Цанев "Мистерия с кон". Творбата разкрива абсурдната..
Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg