„На българските медии им липсва свобода“, каза Георги Готев в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“. Той получи наградата „Златно перо“ 2020 на Съюза на българските журналисти за българска медия извън България (електронното издание ,,Euractiv“).
„Аз познавам много добри журналисти, които ми признават, че техните медии не им разрешават да напишат това, което те мислят. В същото време, ако четете техните медии, ще видите, че пишат някаква измислена действителност, която няма нищо общо с истината.“
Свободата на медиите в контекста на протестите в България през 2020
„Протестите помогнаха не само на журналистите, но и на хората – да започнат да наричат нещата с истинските им имена. Големият резултат от протестите е изчезването на страха. Дори телевизии и медии, които „пазеха“ правителството, не можеха да избегнат и да не покажат обстановката на протестите, плакатите на протестиращите. Протестите постигнаха и това, че Европа ни забеляза и видяхме докладите, резолюциите, в които свободата на медиите зае място. Очевидно от България се очаква да се вземе в ръце и в представите на всички България е пред големи промени.“
Защо чуждите медии започнаха да се интересуват от България
„Във всеки случай не е защото някой им плаща, както каза Тома Биков преди време. Интересуват се, защото у нас скандалите са прекалено крещящи. Например снимката с чекмеджето, натъпкано с пачки, е нещо, което е невиждано. И няма начин западните медии, които обикновено пренебрегват България като малка страна, в периферията на Европа, да не обърнат внимание на такова нещо. Протестите също допринесоха за това внимание на чуждите медии към България. У нас чувахме, че протестите били рехави, но те изглеждат по друг начин в Брюксел – очевидно тези протести искаха да кажат, че в страна-членка на ЕС има много проблеми, че гражданското общество се събужда и това са интересни теми. Ние, журналистите, обичаме да разказваме истории, а в България е лесно човек да попадне на интересни истории и да ги разкаже добре.“
За олигарсите с медии в България
„Защо чуждите медии говорят само за олигарси като Делян Пеевски и медиите му, а не за „Икономедия“, е обяснимо, защото не можем да слагаме под един знаменател Иво Прокопиев и Делян Пеевски. Бойко Борисов може и да нарича Иво Прокопиев олигарх, но Иво Прокопиев е собственик на „Дневник“ и „Капитал“, които за българските стандарти са на светлинни години над медиите на Пеевски. „Дневник“ и „Капитал“ се ползват с добро име, включително на запад, и това не е случайно – това е заради качеството на журналистиката им. Вестник „Сега“ е собственост на богат човек – Сашо Дончев, но там също журналистическите стандарти се спазват. Неслучайно и техен журналист, Мартин Георгиев, беше отличен от Съюза на българските журналисти също. Говори се много, че във Франция собствениците на медии също са олигарси. Да, но те не се бъркат на редакционната политика, за разлика от медиите на Пеевски.“
Наградата на СБЖ
„Получихме тази награда на Съюза на българските журналисти за българска медия извън България, защото регистрирах „Euractiv“ в Белгия. Направих го, за да сме независими, да не бъдем подлагани на натиск и за да не ни правят например данъчни проверки... Което не означава, че пишем безотговорно. Напротив! Журналистическите награди са хубаво нещо, карат журналиста да се чувства уважен, държат влага на наградения за няколко дни. Но те не решават нищо. Аз, като журналист, не бих приел награда от коя да е организация, но наградата на Съюза на българските журналисти за мен е чест! Защото те не са подкупни, въпреки че са сравнително бедна организация и това не е случайно, защото властта в България дава парите на тези, които ги хвалят.“
На малък кръстопът в близост до гр. Харманли, или иначе казано – в сърцето на Сакар, където вината са меки, ароматни и с вкус на плодове, има малка винарска изба, първата в харманлийско, а сега част от по-голямо начинание. Избата е създадена през 2005 г. и има собствени лозови масиви, сред които тези с мерло са доста по-стари от самата нея...
На 28 февруари светът отбелязва Световния ден на редките болести – ден, посветен на повишаването на осведомеността за заболявания, които засягат малка част от населението, но имат сериозно отражение върху живота на пациентите. Едно от тези заболявания е нарколепсията – тежко неврологично разстройство, което драстично нарушава ритъма сън-будност...
На седмата официална церемония "Дарител на година" Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отличи спомоществователите, партньорските институции и организации, допринесли през 2024 година за работата и мисията на НБКМ. Програма "Христо Ботев" на Българското национално радио получи наградата в категория "Медийно партньорство". Наталия..
Проф. д-р Диана Попова , началник на Националния референтен център по аудиология и заболявания на слуха към клиниката по УНГ болести в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ", е гост в Lege Artis. Една част от заболявания, свързани с увреден слух, започват още при раждането. Прави се неонатален слухов скриниг в родилния дом или по-късно от ушни..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от терапевтични възможности. Гръдният хирург д-р Анатоли Семков от Клиниката по гръдна хирургия в университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Иван Рилски" споделя важни аспекти от..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg