Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Наталия Иванова и поезията като бинокъл, който дава очи за далечното

Наталия Иванова
Снимка: Константин Мравов

С времето човек се учи как да държи бинокъла. Учи се и как да гледа през него. Опитът, който времето ни дава, всъщност ни помага да направим избора от коя страна на въпросния бинокъл предпочитаме да виждаме света – от тази, която ще ни даде ясна представа за случващото се в нас или от тази, която ще поддържа заблудите ни.

Труден е този избор. Още повече, когато мисълта, че разполагаме с времето си, което трябва да изразходим по някакъв поне привидно полезен начин, ни води до паника. Според Наталия Иванова това е споделената трагедия на нашето време. Младата поетеса се занимава именно с нея в дебютната си стихосбирка „Човек с бинокъл“.

„Според мен трябва да се говори за времето и като време, и като епоха. Наистина ние сме изправени точно пред този момент на едновременно притежание на времето и разполагане с всякакви възможности за него, но и не знаем какво да го правим. Точно заради всички тези възможности“, сподели във „Време и половина“ тя.

„Човек с бинокъл“ представлява свободния глас на Наталия. Книгата е побрала стиховете ѝ от последните две години, които вече не говорят за подражанието към големите имена в поезията, а за осъзнатия автора, който иска да се заяви. Искрено и с неподправено светоусещане.

Като повече поети и Наталия пише от малка. За нея всичко започва от тефтерчето на майка ѝ, пълно с авторски стихове. След това нещата тръгват по най-естествения начин. Развиват се в училище с любим учител по български език и литература, много четене на книги, предимно такива преди 89-а година, това продължава и до ден днешен, писане на много текстове и, разбира се, висше образование в специалностите „Журналистика“ и „Преводач-редактор“. За последното все още учи.

Работата на преводача е и това, което буди най-голяма възхита и уважение в Наталия. Това, че всеки език си има собствен триптих я впечатлява. А приликата между превода на художествена литература и поезията за нея е повече от ясна – тя се крие в обличането на чувствата с думи. Поезията превежда емоциите вербално, а преводът си избира конкретен език за това.

Поетеса, журналистка, литературен критик, бъдещ преводач, авторка със сериозен набор от награди, с които би могла да се похвали, Наталия Иванова говори за осъзнаването на собственото авторство, за езика като споделен ресурс и за тънкостите на критическия анализ и трудностите, пред които са изправени литературните критици днес.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Връчиха наградите от международния литературен конкурс "Изящно перо 2024"

Преди дни Салонът на българската култура и духовност в Чикаго официално връчи Грамотите и наградите от международния литературен конкурс "Изящно перо 2024".  Конкурсът "Изящно перо" е по идея на Снежана Галчева от Чикаго, председател на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и инициатор на Салона за българска култура и..

публикувано на 11.07.24 в 17:30

Предопределено ли е кой ще се огледа в "Огледалото на вярата"?

В 2004 г. генетикът Дийн Хеймер публикува книгата си "Генът на Бога", в която твърди, че съществува ген, който предопределя доколко човек ще е склонен да търси духовното, трансцедентното и вярата. Според него, при някои хора влечението към религията е вродено.   В "Огледалото на вярата" артистичното обединение УЛТРАФУТУРО (Боряна Росса и Олег..

публикувано на 11.07.24 в 16:04

Изкуството в градска среда и слоновете в стаята

С изразът "слонът в стаята" на английски наричат темите, които по някаква причина остават необговорени и мълчаливо доминират разговора. Такива теми невинаги могат да бъдат облечени в думи, но пък добре захранват изкуството с нужното вдъхновение, а и винаги има нужда точно те да бъдат адресирани. "Девет слона" е лятна програма за изкуство в..

публикувано на 11.07.24 в 15:30

"Заплаха от ракети" – а животът продължава да тече

Как се живее под постоянната "Загроза балiстики" в Украйна питат двама млади български артисти – художничката Лекси Фльор и режисьорът Лазар Въздухарев. За да си отговорят на този въпрос, те не разчитат на въображението си, а се качват в поочукан кабриолет и потеглят към страната, в която от повече от две години се сипят ракети. Резултатът,..

публикувано на 11.07.24 в 14:51

Романът "Капризно лято" – за опитни читатели с чувство за хумор

Малък провинциален курорт и лятна скука – докато не се случва едно вълнуващо събитие. "Капризно лято" е роман, написан преди почти 100 години от чешкия писател Владислав Ванчура. Романът е безкрайно увлекателен и свеж, по думите на издателката Десислава Желева. Преводът от чешки е дело на Васил Самоковлиев, а илюстрациите в книгата са на чешкия..

публикувано на 11.07.24 в 14:26