Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Яла, където леопардът е цар

В резервата в Шри Ланка е най-голямата гъстота от петнисти котки в света

Снимка: Dromomania

Ако искате да видите леопард в Националния парк Яла в Шри Ланка трябва да станете най-късно в три часа през нощта. Повярвайте, всяка секунда безсъние си струва. Царството на големите котки се намира на 309 км от столицата Коломбо. Петнистите красавци лениво се изтягат и правят слънчеви бани на върха на планината Вепандения. Те се изтягат по клоните на дървото тамаринд и леко презрително гледат посетителите на парка през полупритворените си очи. Леопардите изобщо не се боят от хората. Те ги игнорират. И ако им досадят с активното си щракане с фотоапаратите, просто потъват в зеления гъсталак.

Местните екземпляри са доста по-едри от африканските си събратя, защото при липсата на естествените им врагове лъвовете и тигрите, в Шри Ланка те са се самоопределили за царе на животните. В Яла е най-голямата гъстота от леопарди в света. Върху площ от 992 кв.км. се ширят повече от 42 големи котки.  Ако искате да ги видите как се излежават на някой клон, атакувайте резервата призори.  


Към обяд слънцето така сърдито пече,  дори водните биволи са се изпокрили в блатата и от тях се виждат само рога и ноздри. Стадата от слонове са свикнали с джиповете на туристите и понякога дори спират на пътя да им „се скарат” с тръбни звуци. Освен тях по полянките кротко пасат петнисти елени, пауни царствено отпускат опашките си от високите клони, летящи катерици се стрелкат от дърво на дърво. Варани и крокодили, сухоземни костенурки, сиви лангури – маймуни Хануман с черни изразителни муцунки – обитателите са безчет. Същото може да се каже и за птиците. Те са над 140 вида. Любители орнитолози изпадат в клиничен възторг при вида на белите морски орли, черногушестите щъркели (едва няколко дузини в света) и искрящо пъстрите рибарчета. В парка се срещат и доста хищни пернати – като индийската райска мухоловка, както и местният славей – цейлонската шама. Краят на май и началото на юни са най-добри за наблюдаването на мечки. Тогава узряват любимите им плодове.

В Яла все още личат белезите на цунамито, влязло на 1,5 км навътре. Ръбати изсъхнали дървета изпъкват трагично върху искрящата зеленина. На плажа скромен къс мрамор отдава почит на паметта на 47-те загинали. Водачите в парка разказват, че животните предусетили катаклизма часове преди Индийският океан да полудее, и се спасили с бяг навътре в сушата.

Понякога пътят на откритите джипове пресича огромен варан. Той спира за малко, поглежда натрапниците и с достойнство се оттегля. Един ден определено не е достатъчен за разглеждане на целия резерват, затова в него са оборудвани шест туристически лагера Махаселава, Бутава, Патанангала, Яла, Талгасманкаде и Хинвева. Те разполагат с прилични удобства и с приспособления за наблюдаване на животните, особено за слоновете, които понякога идват до верандите на бунгалата. В парка има и два палаткови бивака на брега на река Меник. В сухия период, когато водата в езерата намалява под сянката на тентите се вижда отлично как слоновете идват на водопой. Скоро след това резерватът затваря врати за посетители. Обикновено между 1 август и 18 октомври.


Националният парк Яла е известен и под името Рухуна. Той е най-старият, вторият по големина и най-посещаваният в Шри Ланка. Някога, когато островът се е наричал Цейлон, тук е било древното кралство Рухуна и Рохана, за което напомнят единствено руините на някогашните му градове, разпръснати сред гори и савани.  Резерватът Яла е създаден в далечната 1900 г. от британските колонизатори, а през 1938 г. получава сатута на национален парк.

На входа посетителите посреща огромен слонски череп. Територията е предимно равнинна и суха савана с чадъроподобни дървета и рехави храсти. Около езерата и реките са скупчени зелени оазиси, издигат се хълмове и малки планински системи. Релефът се нарушава и от гладки камъни, подобни на витошките морени.


Освен леопардите и слоновете, видовете бозайници в парка са повече от 44, плюс 5 разновидности сухоземни костенурки и 46 чешита влечуги.  Доста от птиците, рибите и насекомите не се срещат никъде другаде по света.

Туристите кръстосват из голямата територия върху високи открити джипове, създадени от индийските автомобилостроители „Махиндра” специално да бъдат много по-високи, всъдеходи и доста удобни. Природоните екстремисти могат да се включат и в обиколка пешком. Тя е напълно забранена, но срещу допълнително заплащане някои водачи са склонни да си затворят очите. Или по-точно да ги отварят на шест, защкото не се знае откъде ще изскочи слон, разгневен, че му развалят рахатлъка. 

Кралството Рухуна и Рохана е оставило не само руините на своите храмове, дворци и манастири, ами и необикновено голямо водохранилище в долината Яла, дала името на парка. Днес то е обрасло с високи треви, но преди векове е осигурявало влага на околните гори и поля, тръдтя археолозите. Въпреки, че в по-голямата част на водоема растителността е взела връх, няма по-величествена гледка от водопоя на слоновете.  Да усетиш как земята трепери под тътена на цяло стадо многотонни животни и да ги видиш как се наслаждават на банята, пръскат се и палуват като деца, е завладяваща гледка.

Ако мечтаете да видите Шри Ланка, се пригответе да живеете в сауна, а дрехите върху тялото ви да са лепкаво-влажен и топъл компрес. Климатът на остров Цейлон е екваториален (държавата се намира на 7 км от най-главния паралел). Средната годишна температура е 27 градуса като разликата между най-високата и най-ниската никога не надвишава 5 градуса. Ласкавият Индийски океан глези тялото с температура от 27-28 градуса. 


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В духа на Индонезия

Те са двама заклети пътешественици – Румяна Карадимитрова  и Александър Ангелов, които живеят в Лондон. Александър е с двойно гражданство – българско и английско, а по майчина линия е руснак. Занимава се с анализ на данни в една от най-големите фирми за масова комуникация в света. Но дестинацията ни не е английската столица, а екзотичната Индонезия...

публикувано на 03.12.20 в 16:25

Симеон Идакиев и посоките на света

„По-важно е – не да отидеш и да видиш нещо за себе си, а да го споделиш с другите“, казва журналистът, писателят и пътешественик Симеон Идакиев. Отново има повод екипът на предаването „А сега накъде?“ да ви срещне с него, защото той е подготвил 27 истории за разказване, събрани в най-новата му книга „От Олимп до Тибет. Вдъхновението „Атлас“. Тук са..

публикувано на 03.12.20 в 12:04
Ектор Берлиоз

Вокални цикли: „Летни нощи“ от Ектор Берлиоз

Берлиоз създава вокалното си творчество, вдъхновен от различни поети, по поръчка, по желание на приятели – изпълнители за техни концерти и пр. Цикълът „Летни нощи“ пише, вдъхновен от поезията на Теофил Готие, който е сред приятелския му кръг. Няма поръчка, няма идея за изпълнение или печатане, дори няма предвид конкретен изпълнител. Това е..

публикувано на 03.12.20 в 09:20

При кулинарните антрополози в Истанбул

Истанбул е единственият град в света, разположен на два континента. Целувката между Европа и Азия ражда невероятно съчетание от вкусове, аромати, стилове, усещания, докосвания, чувства… Там уличната храна сякаш ме мами отвсякъде с уж познати, но готови да създадат нов вкусов спомен гозби, придружен с „възелче в паметта“. Миди пълнени с ориз и..

публикувано на 02.12.20 в 16:15

Български ученици в Париж издават вестник „Вазовчета“

„Една нова идея, едно ново начало. Горда съм с малките журналисти! Колко е хубаво, когато и родителите помагат в усвояването на българския език!“ – това са думи на доц. дпн Елена Сачкова, директор на Българското училище „Иван Вазов“ в Париж . А идеята децата да имат свой вестник е на майка на ученик. Преподавателката Янета..

публикувано на 02.12.20 в 09:50