Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Маските – от карнавала до пандемията

БНР Новини
Снимка: Rawpixel

Пандемията на нарцисизъм, с която живеехме от дълго време насам – колко точно едва ли някой ще се наеме да датира – тази година беше изместена от реална такава. Тя създаде и нови кодове на общуване, при които видимите маски взеха превес над невидимите.

Първото, което човек трябва да интегрира в обществото, не е личността му, а маската, която носи пред другите. Прави го, като се противопоставя на самия себе си. Чуждата маска пък е първото нещо, с което се сблъсква в живота, още в ранна детска възраст.

Маската е културно-исторически начин да се адаптираме. За това говори и Карл Юнг, който превръща изследването на вътрешния свят на човека в работата на живота си. Неговата теория за личността стъпва върху петте архетипа на колективното несъзнателно. Един от тях е персоната, или маската, както я наричаме всички, най-вече гърците, откъдето всъщност идва и произходът на думата.

Маските обаче са част от всичко, което ни заобикаля, много преди Юнг да открие техния екзистенциален смисъл.Те присъстват като човешко творение още от античността. Свидетелства за това могат да се открият в почти всички култури и цивилизации. Маската намира приложение в религиозни ритуали и обреди, карнавали, балове, та дори и в театъра. Сравнително късно си проправя път и в медицината, но остава там трайно. От една страна, маската предпазва, а от друга – дава възможност да покажеш себе си, като скриеш лицето си. А с това човек крие и част от същността си.

Защо изпитваме нуждата да се скрием? И кое крием всъщност – разбиранията, възгледите, желанията или греховете си? Защо съществува опасността да се сраснем с маската, която сами си поставяме? Кое прави носенето ѝ толкова сладко и защо настъпва момент, в който започваме да приемаме чуждите проекции за собствени? Кое ни кара да се бунтуваме спрямо реалните маски, които ни се налага да слагаме днес, когато непрекъснато носим образа на персоната, която сме си създали? Как съвременния човек възприема маската – като средство, което ще го предпази от смъртоносен вирус или като нещо, което ще прикрие личността му от света? Страх ли будят маските, които носим, или спокойствие и доверие? Защо живеем с тях, сякаш някой ни е гарантирал утрешния ден и само липсата им би могла да разруши това?

„Какво се случва“ потърси отговорите на тези въпроси. За целта се обърне към изкуствоведа доц. Лиза Боева, която открои съществуването на три конкретни типа маски в историята.


А също разговаря с председателя на българското дружество по история на медицината и дългогодишен ръководител на катедрата по социална медицина в МУ Варна – доц. Невяна Фесчиева, която разказа кои са предвестниците на медицинската маска, каква е нейната еволюция в историята на медицината и защо можем да определим носенето ѝ като „скорошна революция“.


Яна Монева, психолог и югиански ориентиран психотерапевт, пък припомня защо човек иска да бъде видян, разпознат и разбран. Според нея времето, в което живеем в момента, може да бъде възприето като един пърформанс, който има начало и край и който ще ни даде възможност да се провокираме и отново да потърсим близост с другия и света, но според новите правила.

Останалото чуйте в звуковия файл. Там ще разбере и защо „всяка една мярка преди пандемията изглежда преувеличена, а в последствие се оказва недостатъчна“, както и защо в началото на ХIX век – ерата на бактериологията – хирурзите не са си миели ръцете. Всичко това не ние го казваме, историята го доказва.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Художникът, който умееше да съзерцава

Галерия „Арте“ представя един художник, който заема особено знаменателно място в съвременната художествена култура. Това е художникът Йордан Кацамунски. В момента е подредена цяла галерия от негови творби маслена живопис, която ни среща с едно по-различно и съзерцателно изкуство. Експозицията можа да бъде разгледана до 8 декември 2020 г...

публикувано на 26.11.20 в 11:32

75 години "Пипи Дългото чорапче" – изложба, конкурси и международен форум

Изложба, конкурси и международен форум ще има по случай 75-годишнината на "Пипи Дългото чорапче", съобщават организаторите от Столичната библиотека, цитирани от БТА. Експозицията, подредена в мраморното фоайе на културния институт, представя любими цитати от книгата. На 26 ноември ще има Пипи тържество и конкурс за най-ефектен грим и прическа, музикални..

публикувано на 25.11.20 в 18:00

„Панаир на суетата” с премиера в Благоевград

Спектакъл по класическия роман на Уилям Такъри е най-новото заглавие в афиша на Драматичния театър „Никола Вапцаров” в Благоевград. А даптацията по романа е на Кейт Хамил, а режисьор на постановката е Маргарита Мачева. „Панаир на суетата” е един от най-любимите ми романи, много отдавна си мечтая да го направя на спектакъл. Това е гениален..

публикувано на 25.11.20 в 16:59

Как България може да се превърне в Науру

Спектакълът „Науру. Монолог на един пътуващ“ се базира върху мотиви от първата книга „Отвъд играта“ на известния журналист и писател Иво Иванов, който живее повече от 20 години в САЩ. Негови произведения за първи път се поставят на театрална сцена.  Актьорите Свежен Младенов и Десислава Спасова участват в тази драматизация на три от разказите на Иво..

публикувано на 25.11.20 в 16:49

Пет минути с Петър Увалиев

Петър Увалиев (1915-1998), известен още като Pierre Rouve, е един от влиятелните европейски емигранти интелектуалци от български произход през втората половина на ХХ век. Дипломат, театрален режисьор, филмов творец, литературен, театрален и арткритик, радиодраматург и преводач, той има над 20 постановки в лондонски театри, участва в..

публикувано на 25.11.20 в 16:39