Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Маските – от карнавала до пандемията

БНР Новини
Снимка: Rawpixel

Пандемията на нарцисизъм, с която живеехме от дълго време насам – колко точно едва ли някой ще се наеме да датира – тази година беше изместена от реална такава. Тя създаде и нови кодове на общуване, при които видимите маски взеха превес над невидимите.

Първото, което човек трябва да интегрира в обществото, не е личността му, а маската, която носи пред другите. Прави го, като се противопоставя на самия себе си. Чуждата маска пък е първото нещо, с което се сблъсква в живота, още в ранна детска възраст.

Маската е културно-исторически начин да се адаптираме. За това говори и Карл Юнг, който превръща изследването на вътрешния свят на човека в работата на живота си. Неговата теория за личността стъпва върху петте архетипа на колективното несъзнателно. Един от тях е персоната, или маската, както я наричаме всички, най-вече гърците, откъдето всъщност идва и произходът на думата.

Маските обаче са част от всичко, което ни заобикаля, много преди Юнг да открие техния екзистенциален смисъл.Те присъстват като човешко творение още от античността. Свидетелства за това могат да се открият в почти всички култури и цивилизации. Маската намира приложение в религиозни ритуали и обреди, карнавали, балове, та дори и в театъра. Сравнително късно си проправя път и в медицината, но остава там трайно. От една страна, маската предпазва, а от друга – дава възможност да покажеш себе си, като скриеш лицето си. А с това човек крие и част от същността си.

Защо изпитваме нуждата да се скрием? И кое крием всъщност – разбиранията, възгледите, желанията или греховете си? Защо съществува опасността да се сраснем с маската, която сами си поставяме? Кое прави носенето ѝ толкова сладко и защо настъпва момент, в който започваме да приемаме чуждите проекции за собствени? Кое ни кара да се бунтуваме спрямо реалните маски, които ни се налага да слагаме днес, когато непрекъснато носим образа на персоната, която сме си създали? Как съвременния човек възприема маската – като средство, което ще го предпази от смъртоносен вирус или като нещо, което ще прикрие личността му от света? Страх ли будят маските, които носим, или спокойствие и доверие? Защо живеем с тях, сякаш някой ни е гарантирал утрешния ден и само липсата им би могла да разруши това?

„Какво се случва“ потърси отговорите на тези въпроси. За целта се обърне към изкуствоведа доц. Лиза Боева, която открои съществуването на три конкретни типа маски в историята.


А също разговаря с председателя на българското дружество по история на медицината и дългогодишен ръководител на катедрата по социална медицина в МУ Варна – доц. Невяна Фесчиева, която разказа кои са предвестниците на медицинската маска, каква е нейната еволюция в историята на медицината и защо можем да определим носенето ѝ като „скорошна революция“.


Яна Монева, психолог и югиански ориентиран психотерапевт, пък припомня защо човек иска да бъде видян, разпознат и разбран. Според нея времето, в което живеем в момента, може да бъде възприето като един пърформанс, който има начало и край и който ще ни даде възможност да се провокираме и отново да потърсим близост с другия и света, но според новите правила.

Останалото чуйте в звуковия файл. Там ще разбере и защо „всяка една мярка преди пандемията изглежда преувеличена, а в последствие се оказва недостатъчна“, както и защо в началото на ХIX век – ерата на бактериологията – хирурзите не са си миели ръцете. Всичко това не ние го казваме, историята го доказва.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как мислим за бъдещето

В началото на новата календарна година – времето, в което си даваме обещания и се надяваме на позитивна промяна с филолога Александър Попов и философите Димитър Божков и Петър Горанов разговаряме за бъдеще и утопия.  Как мислим за бъдещето, как проектираме настоящите си знания към предстоящи ситуации?  Как се е променяла представата..

публикувано на 06.01.25 в 18:48

Плакатите на Стефан Десподов отново пред публика

На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката – Деспо ". Изложбата е посветена на най-разпознаваемият от плакатистите на Народния театър Стефан Десподов-Деспо. Тя показва 12 от най-значимите му произведения, създадени за спектакли от..

публикувано на 06.01.25 в 14:46
Габриела, Луиза, Надин, Янислав, Верен и Християна Стоименова

Тийнейджърът в мен: Християна Стоименова

Поканихме я, за да ни е на късмет, тя просто е от нашата порода! От малка е в студията на Народния театър и неин пръв учител е Димитър Еленов.  Тя печели първия си кастинг и играе главна роля на 10 години в сериала "Хотел България". А с днешна дата – играе главна роля в един от най-скандалните спектакли "Мъртвешки танц"  на сезона по..

публикувано на 06.01.25 в 14:29
Ангел Каралийчев

Изкуството в мен: "Новогодишна приказка" от Ангел Каралийчев

Животът на Ангел Каралийчев започва на 21 август 1902 година в село Стражица, Велико Търновско. Смъртта на близкия му приятел Ангел Димитров променя живота на Каралийчев и той се заема да издаде неговите стихове. Това до такава степен му повлиява, че самият той се отдава на творчеството. В София учи химия, но разбира, че не му е по..

публикувано на 06.01.25 в 14:19

Колосите на софийската хардкор сцена "Вендета" се завръщат с голям концерт

Честита да е новата 2025 година. Да е щедра на късмет и богата на радостни мигове, да запази любовта и грижата на близките хора, да остави в миналото проблемите и трудностите, да подарява само щастливи промени. Ама и война, но за мир! На първо време – от солдатите "Вендета" . Мощни, мрачни, агресивни – тия три думи казват всичко за титаните. А те..

публикувано на 06.01.25 в 14:11