Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

В Швейцария има недостиг на болнични легла, армията помага с хеликоптери

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Миналата седмица съобщение на Швейцарското общество за интензивна медицина предизвика сензация. То гласи: „Всички швейцарски граждани – особено тези, които са изложени на риск от зараза с новия коронавирус – са помолени да преценят приживе дали биха искали да получат медицински грижи за удължаване на живота си в случай на сериозно заболяване.“

Това изявление постави под съмнение възможностите на прехвалената швейцарска здравна система. Много възрастни и хора със съпътстващи заболявания разбират това изявление като призив към тях да се откажат от едно от оскъдните легла в страната за интензивно лечение в полза на по-млади и по-здрави хора и доброволно да напуснат този живот.

От миналата седмица всички 876 сертифицирани легла за интензивно лечение в Швейцария са практически заети.

Под натиска на бизнеса и банките швейцарското правителство се въздържа от налагане на пълно затваряне, за да овладее втората вълна на пандемията. Финансовият министър Уели Маурер (Швейцарска народна партия, SVP) заяви: „Швейцария не може да си позволи второ заключване. Нямаме пари за това."

Коронавирусът сега циркулира не само сред възрастните хора и други рискови групи. Появиха се нови огнища в домове за стари хора, отделенията за интензивно лечение са пренаселени.

Към 24 ноември Швейцария е на 13-о място в Европа по брой случаи с 304 593 заразени и 4241 починали от коронавируса от началото на пандемията, а армията активно помага на хората и на болниците.

Предвид предстоящия ски сезон, Швейцария следи информацията по държави за новите инфекции на 100 000 жители през последните 14 дни, за да определи дали в дадена държава или район има повишен риск от инфекция. Ако заболеваемостта е по-висока от заболеваемостта в Швейцария, страната се добавя към забранителния списък, който редовно се актуализира.

Преслав Кицов – студент в Женева, живеещ от 6 години в Швейцария, разказва:

„Секторът ресторантьорство и хотелиерство е най-засегнат в Швейцария. Хората тук се надяват за зимния сезон на туристите, които обикновено идват от Франция, Италия, Германия, а точно те са сега едни от най-засегнатите от вируса страни в Европа. В началото на ноември затвориха ресторантите, сега част от тях работят до 23 часа с ограничение до 4 души на маса, а нощните барове и дискотеки още са затворени и нямат право да работят дори като кафенета.

Законите са различни в Швейцария в зависимост от кантона, но в Женева нищо не работи, освен магазините за хранителни стоки и аптеките.

Колкото до армията, военните се включиха още по време на първата вълна на вируса през пролетта и те бяха мобилизирани да помагат на възрастните, като им доставят продукти и лекарства.

Мобилизирани са военни хеликоптери, които се използват като линейки при транспортиране на болни до болници в различен район или кантон. С тях пътуват лекари, които оказват първа помощ на болните.

В училищата присъствено се обучават само учениците над 12 години.

Швейцарците са дисциплинирани и спокойни хора, спазват правилата, маските са задължителни навсякъде, не се наблюдава паника, няма определени часове за пазаруване само на възрастни хора. Хората се надяват по-скоро да се върнат към нормалния живот.“


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
1989 година – на българо-турската граница

За „Възродителния процес“ и несправедливостта на националистичния конструкт

Каква е съвременната историография във връзка с „Възродителния процес“ в по-широк исторически контекст? Обширна статия на д-р Румен Петров, представена на конференция за „Възродителния процес“, а наскоро публикувана в турски сборник на тази тема, посветена на социалната травма от тези събития, прави преглед на съвременната хуманитаристика във връзка с..

публикувано на 28.01.21 в 12:50
Изглед към София

Градът – двигател на цивилизацията

Кои са работещите начини за оптимизиране на разходите на живеещите в големите населени места на България? Доколко имаме избор между възможните техни жилищни, енергийни, логистични, здравни и културни хипотези?  Димитър Събев , доктор по икономика, журналист и пътуващ човек, коментира в "Нашият ден". "Градовете, които правим и които развиваме, оставяме..

публикувано на 28.01.21 в 11:40

Разслоението и поляризацията на обществото

Защо не ни се случва общностното действие? Защо протестират едни, а други не ги подкрепят? Защо на площада се разделяме на наши и ваши? Общо взето, винаги стои дилемата – да се присъединя или да не се присъединя. И като че ли наличието на обща идея остава някъде далече в бъдещето и ние не можем да се обединим около нея. Очакваме с голяма доза недоверие...

публикувано на 28.01.21 в 12:15
Ръченица – Иван Мърквичка (1856-1938)

За кръчмите и хората

За какво са ни кръчмите – ден след протеста на собствениците на заведения – разговор с политолога проф. Евгений Дайнов в "Нашият ден" за това защо човешкото същество се нуждае от баровете, клубовете, кафенетата... "Още Аристотел е забелязал, че хората живеят на общности – не са индивидуалисти. И в каквито и ситуации да попаднат, първата им работа е да..

обновено на 28.01.21 в 10:03

Българските медии и присъствието на различните малцинства в тях

Наскоро светът отбеляза Международния ден на средствата за масова информация. От времето на Френската революция хората започнаха да наричат пресата Четвъртата власт. По-късно присъединиха към нея радиото и телевизията, а днес и интернет медиите. Но още от 18 век се очерта и основната им роля във формирането на общественото мнение. Както и на неговата..

публикувано на 28.01.21 в 08:55