„Зигфрид“, трета част на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“

За трета поредна съботна вечер (28 ноември от 20 часа) ще имате възможност да се потопите в дълбокия свят на Вагнеровата музикална драма, защото Байройтският фестивал отваря своите архиви. Записите достигат при нас благодарение на сътрудничеството ни по линия на Европейския съюз по радиоразпръскване.

На 30 юли 2015 година на сцената в Байройт Кирил Петренко, генералният музикален директор на Баварската държавна опера и главен диригент на Берлинската филхармония от сезона 2019-2020, дирижира третата част „Зигфрид“ или вторият ден от прочутата Вагнерова тетралогия „Пръстенът на нибелунга“.

Самият композитор определя „Пръстенът“ като творба на живота му – замислена е когато е около 31-а завършена на 61-годишната му възраст. Достатъчно показателен факт за сериозността и психо-емоционалното израстване и узряване на автора, а оттам на заложените идеи в оперния цикъл като концепция, музикален език, образно послание и идейно-драматургично превъплъщение.

През лятото на 1843 г., докато е на почивка в Теплиц, Вагнер проучва стария немски епос и митология, сред които „Немска митология“ (1835) от Якоб Грим и „Германските героични сказания“ (1829) от Вилхелм Грим. В „Обръщението към моите приятели“ (1851) Вагнер споделя: „След завръщането ми от Париж любимо занимание за мене беше разучаването на германската древност.“ Отначало има само намерение да напише една героична опера под надслов „Смъртта на Зигфрид“ и започва работа над либретото през 1848 г., но е вдъхновен да пресъздаде разгърнато легендата на Зигфрид и пише още една част, която нарича „Младият Зигфрид“. По-късно „Младият Зигфрид“ е наречена само „Зигфрид“, а „Смъртта на Зигфрид“ – „Залеза на боговете“. Прекъсва работата над тетралогията, през което време създава творби като „Тристан и Изолда“ и „Нюрнбергските майстори-певци“ и в началото на 1869 г. отново се връща към тази трета част на цикъла. Преди да я завърши обаче започва да пише и последната опера от тетралогията „Залезът на боговете“.

Работата върху „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“ върви успоредно. През 1871 г. той окончателно завършва „Зигфрид“. „Залезът на боговете“ е готова едва след няколко години и по тази причина целият цикъл от четири музикални драми „Пръстенът на нибелунга“ е поставен за пръв път на 13, 14, 15 и 16 август 1876 г. в построения от баварския крал Лудвиг II Вагнеров театър под диригентството на 33-годишния Ханс Рихтер.

Изпълнителски състав:
• Зигфрид – Щефан Винке (тенор)
• Миме, джудже-нибелунг – Андреас Конрад (тенор)
• Алберих, негов брат – Алберт Домен (баритон)
• Странник (бог Вотан) – Волфганг Кох (басбаритон)
• Фафнер, великан в образ на дракон – Андреас Хьорл (бас)
• Ерда, богиня на съдбата – Надин Вайсман (контраалт)
• Брюнхилда, дъщеря на Вотан – Катрин Фостър (сопран)
• Горска птица – Мирела Хаген (сопран)
Байройтски фестивален оркестър
Диригент – Кирил Петренко