Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Честит рожден ден, господин Кьонигсберг

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Алън Стюарт Кьонигсберг, известен повече като Уди Алън, се ражда на 1 декември, 1935. "Всъщност съм роден на 30 ноември, – пише той в автобиографията си "Без повод", която предстои да излезе на български до края на месеца. – Но родителите ми променили датата, за да мога да започна на чисто от първо число. Това не ми е осигурило никакво предимство в живота и решително бих предпочел да ми бяха оставили огромен поверителен фонд. Споменавам го само защото по силата на безсмислената ирония, сестра ми се роди осем години по-късно на същия ден", пише Алън и настоява, че критиката и публиката грешат, определяйки го като интелектуален тип режисьор.

"Изумително е, колко често съм бил описван като „интелектуалец“. Това е твърдение толкова фалшиво, колкото и лохнеското чудовище, тъй като аз нямам и един интелектуален неврон в главата си. Необразован и неинтересуващ се от нищо учено, аз пораснах като прототип на тъпака, който седи пред телевизора с бира в ръка и зяпа мача с усилен звук, а на стената си е залепил със скоч плакатчета от „Плейбой“."

Алън е сред режисьорите с щастлива съдба. Попада в киното след успешна кариера като стендъп комик и драматург, чиито пиеси се поставят на Бродуей. Пише сценария на "Какво ново, маце" (1965) и участва с малка роля. Лентата постига изключителен комерсиален успех, но оттогава Алън се заканва да не се захваща с филм, ако няма пълен творчески контрол над него и удържа това си обещание от дебютния си филм като режисьор "Вземи парите и бягай", заснет през 1969-а, до днес, последният му филм "Фестивалът на Рифкин" от 2020. Всяка година от 1969-а насам Алън прави по един филм. Има множество от най-престижните награди за кино, режисура и сценарий и е известен с пълната си незаинтересованост към вече създадените ленти и не посещава церемониите, на които се награждават филмите му. 

"Хубавото в правенето на филм е самото правене, творческият акт. Овациите са нищо, пише той в "Без повод". Даже и най-големите похвали не те спасяват от артрит или херпес. И толкова ли е ужасно, че не всички са възхитени от твоята работа? Че някой не харесва твоя филм? Вселената се разпада със скоростта на светлината, а ти се косиш, че някой си от Шибойган не се кефи на твоя киноритъм? Или че госпожа еди-коя-си от Тъскалоса е написала, че си гений и ти ѝ вярваш на преценката и се изживяваш като равен на Рембранд или Шопен? Не си губете времето с маловажни неща."

Уди Алън свири на кларинет от гимназиалните си години и прави турнета из Щатите и Европа с групата си при пълни зали, като е наясно, че не е изпълнител от голяма класа.

Въпреки че е ценен в Европа, малка част от филмите му са снимани там, Алън най-често снима в Ню Йорк и не обича да напуска Манхатън. Героите на филмите му почти винаги са невротични интелектуалци от средната класа и често играе във филмите си.

В автобиографията си твърди, че има негова статуя в Кьонигсберг, Германия, както и в град Овиедо, Испания.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Радостин Радев

Като на филм: пътят от България до Англия на актьора и продуцент Радостин Радев

Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От школата в Симеоново до самолета, който каца в Лондон, Радостин Радев извървява пътя на самоосъзнаването и вечното усъвършенстване в преследване на влечението – актьорското майсторство. Британската..

публикувано на 24.04.24 в 16:46
Кадър от снимачния процес

Музикален клип говори за любовта на човек към родината

Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек и родина. Идеята се ражда от режисьора Борислав Костов, който от години работи по сценарий за филм за българската история – "Коси в прахта".  Самият късометражен музикален филм е продуциран от..

публикувано на 24.04.24 в 16:04

Привидният парадокс на непреходната култура

От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет. Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на..

публикувано на 24.04.24 в 11:36
Анди Готс (вдясно) и Георги Тошев

Фотографията като среща

Анди Готс неслучайно носи прякора "фотографът на звездите". Сам се хвали, че от първите си стъпки в изкуството не е снимал нищо друго, освен знаменитости. И докато в началото му се е налагало да ги ухажва за да застанат пред камерата му, днес известните сами го търсят. Фотографът печели популярност с вниманието, което отделя на личностите зад..

публикувано на 24.04.24 в 11:30

Инициатива насърчава деца в неравностойно положение да посещават театрални постановки

"60 от сърце" е благотворителната инициатива на младата продуцентска компания The Balkan Theatre Factory. На всяка нейна постановка се пазят 60 места, които се предоставят на деца от домове или деца в неравностойно положение или деца на бежанци. Първият спектакъл на компанията е "Островът на съкровищата", пиратско комедийно приключение за деца и..

публикувано на 24.04.24 в 10:10