Кога човек осъществява пряка близост със своето отчуждение? Когато напълно се разочарова от изборите, които е направил в живота си? Когато погледне в огледалото и не разпознае очите, които го гледат? Когато отказва да види, че усещането за принадлежност към сакралното място, което нарича „дом“, не се крепи на географски ширини и стандарти на живот, а на хората, които го изпълват с дух и емоции? Кога?
„Уроци по немски“ знае отговора. И той не се крие в езика. Поне не в словесния. Той се крие в познаването на себе си. Или още по-точно – в приемането на себе си. В чисто човешките отношения, тези между членовете в едно семейство, между Аз-а и неговите проявления, между двете отправни точки на поколенческия мост.
„Човек, винаги когато е изправен пред някаква крайност, е много по-способен да взима правилните решения в живота си“ – на това мнение е режисьорът Павел Г. Веснаков. Затова той поставя главния герой в дебютния си пълнометражен филм пред изключителна крайност, която да разтърси светогледа му из основи, да размърда почвата под краката му и да го накара да прогледне.
„На пръв поглед историята е много обикновена и много ежедневна. Но ако се замислим малко по-дълбоко, когато вече филмът е свършил, и ако се опитаме да се поставим на мястото на героя, има няколко такива малки неща, които се случват в ежедневието на човек, които той някак си зачерква с лека ръка и прескача, не им обръща внимание. Но ако веднъж реши да се обърне към тях, те имат много големи последствия за целия му живот“, каза в „Артефир“ Веснаков.
Той пише историята за „Уроци по немски“ преди шест години. За това време се променят обстоятелствата в държавата, Европа върви към разпад и го достига, аномалията в система лъсва и с всичко това се променя както пътят на филма, така и този на героя в него – Никола.
Юлиан Вергов влиза в неговата кожа и показва на зрителите какво е разбрал за два дни от живота си мъжът на средна възраст, който е загубил своята идентичност и е решил да я потърси извън България. Изводите се крият някъде между това, че нищо в живота не бива да се приема като даденост и че всичко се крепи на комуникацията, която често губим.
Семплият разказ за живота, който водим по инерция, и за вечните очаквания, които се опитваме да покрием или напълно да обезсмислим, Павел Веснаков представя по авангарден, дори експериментален начин. Той представя своя личен поглед върху киноезика и мнението си по въпросите, които задава филмът. Мнение, което обаче не налага на зрителите. Те са в пълното си право да се съгласят с него или напълно да го отрекат.
Човешката история в „Уроци по немски“ и поуките, които зрителите могат да си извлекат от нея, ще срещне публиката за първи път в Кайро, на 42-рото издание на Международния кинофестивал от А клас в египетската столица. Там филмът ще се бори за „Златна пирамида“. Но не това е важно за Веснаков, той е щастлив най-вече от факта, че дългоочакваният му пълнометражен дебют ще бъде конкуренция на много качествени и достойни за уважение филми от цял свят.
Останалото – за създаването на достоверна интимност на екрана, за монотонно движение на живота, за ограниченията, които режисьорът сам си поставя, и за другите важни теми, участвали в създаването на „Уроци по немски“ – чуйте в звуковия файл.
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg