Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Законодателната власт гласува празен чек за киноиндустрията

Снимка: Pixabay

На първо четене вчера Комисията по култура и медии разгледа законопроекта за изменение и допълнение в Закона за филмовата индустрия. Той е изготвен от Министерството на културата и е внесен в Министерски съвет без достатъчно изчерпателното обществено обсъждане.

Направени са поправки в чл. 17. Те засягат обхвата и процедурите, свързани с държавното подпомагане на националното филмопроизводство, разпространението, рекламата и показа на филми, подпомагането на фестивалите и културните прояви, както и създаването на нова схема за възстановяване на разходите, която ще има за цел да стимулира инвестициите в сектора. Филмовите компании, които са снимали продукции у нас, от следващата година ще могат да си възстановяват 25 на сто от максимум 80 процента от разходите, извършени за работата им в България. Промените предвиждат увеличение на субсидията за национални продукции в размер на 10 млн. лв. годишно.

„При цялото това бързане, разбира се, възникват много въпроси. Аз не съм привърженик на подобен тип законодателни инициативи, още повече че тук има един проблематичен финансов инструмент, който по всякакви, особено културни критерии, ни отдалечава от европейските практики и това много ясно трябва да се знае“, обясни във „Време и половина“ директорът на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева.

Тя добави още, че законодателната власт всъщност гласува един празен чек, защото регламентацията и верифицирането на разходите по финансовите стимули, правилата и контролът са оставени за правилника. Те не присъстват в законопроекта. Правилникът ще бъде гласуван на Министерски съвет, но все още не е известно кога. След него ще бъдат разписани допълнителни правила.

Галина Тонева, председател на Асоциацията на филмовите продуценти, не е против тази иначе дългоочаквана реформа, но не смята, че мястото на схемата за възстановяване, която е по-скоро икономическа мярка, е в Закона за филмовата индустрия.

„Наистина това бързане е нещо, което е доста съмнително. Да, приветстваме възможността след 12 години да се коригира формулата и вместо 7 да се финансират 12 игрални филма, 22 документални и 250 минути (анимация). Това е чл. 17, който касае българското производство. Но някак си е несправедливо, в момента увеличението от 10 млн. за българско кино означава, че 25 млн. ще бъдат разпределяни за българско кино, включително за фестивали, разпространение и кинопоказ, а изведнъж сумата от 15 млн. е готова да бъде предоставена на чужди продукции. Това е една голяма реформа, която не виждам как при наличието на тази институция Национален филмов център ще бъде обслужвана“, каза Тонева в ефира на програма „Христо Ботев“. Според нея е важно да се запитаме и какви са целите за държавното подпомагане на една индустрия.

Още за промените в Закона за филмовата индустрия можете да чуете в звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Практикувайте смешните начини!

Начини да видите звезди посред бял ден има много, но най-смешният е да слушате по програма "Христо Ботев" всяка трета неделя от месеца от 13 часа директната шоупрограма на редакция "Хумор и сатира". Този път тя е със специалното участие на Георги Мамалев, който ви препоръчва да обърнете внимание на следните акценти: Жив организъм ли е българският..

публикувано на 16.01.21 в 09:15

NO BLINK дава 10 млн. лева за българска филмова продукция

В пилотния епизод на подкаста на NO BLINK „Кино с думи“ екипът сбъдва една продуцентска мечта и „предоставя“ на трима български продуценти бюджет от 10 млн. лева, които да „похарчат“ така, че направената инвестиция да има възвръщаемост. Разбира се, всичко това се случва условно, по време на разговора, в който се търси отговор на въпроса..

публикувано на 16.01.21 в 08:55

Запознайте се: Вадим Лазаркевич

Какво е детска книга без картинки? Децата обичат да гледат илюстрации, докато четат. Да им обърне внимание, че художниците са важна част от съставянето на хубава книжка точно толкова, колкото и писателите – това е задачата, която си поставя Зорница Христова в „Нарисува за децата Вадим Лазаркевич“.  Прави го през житейската и творческата история на..

публикувано на 15.01.21 в 14:15

„Тротоара 2020“ – новото народно читалище

229 онлайн подписа, при това предимно на млади хора, поставиха началото на новото Народно читалище „Тротоара 2020“ . Макар подписването на документите от всички учредители и управа да създаде прецедент в правото и читалищната дейност в България, този акт е по-скоро символ на възраждането във време на пандемия. „Нуждата от наистина култура и..

публикувано на 15.01.21 в 09:05

Първа книга на Хлебников на български език

Свръхзадача е да се постигне, макар и първо, възможно по-изчерпателно издание на Велимир Хлебников на български и тя е изпълнена с вещина и отдаденост. „Творения“ на „ренесансовия титан“ представят многостранното и сложно за обемане творчество на големия поет, или както гласи едно от самоназоваванията му: „Овчарят на мислите Хлебников“. Тази книга от..

публикувано на 15.01.21 в 08:35