Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Законодателната власт гласува празен чек за киноиндустрията

Снимка: Pixabay

На първо четене вчера Комисията по култура и медии разгледа законопроекта за изменение и допълнение в Закона за филмовата индустрия. Той е изготвен от Министерството на културата и е внесен в Министерски съвет без достатъчно изчерпателното обществено обсъждане.

Направени са поправки в чл. 17. Те засягат обхвата и процедурите, свързани с държавното подпомагане на националното филмопроизводство, разпространението, рекламата и показа на филми, подпомагането на фестивалите и културните прояви, както и създаването на нова схема за възстановяване на разходите, която ще има за цел да стимулира инвестициите в сектора. Филмовите компании, които са снимали продукции у нас, от следващата година ще могат да си възстановяват 25 на сто от максимум 80 процента от разходите, извършени за работата им в България. Промените предвиждат увеличение на субсидията за национални продукции в размер на 10 млн. лв. годишно.

„При цялото това бързане, разбира се, възникват много въпроси. Аз не съм привърженик на подобен тип законодателни инициативи, още повече че тук има един проблематичен финансов инструмент, който по всякакви, особено културни критерии, ни отдалечава от европейските практики и това много ясно трябва да се знае“, обясни във „Време и половина“ директорът на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева.

Тя добави още, че законодателната власт всъщност гласува един празен чек, защото регламентацията и верифицирането на разходите по финансовите стимули, правилата и контролът са оставени за правилника. Те не присъстват в законопроекта. Правилникът ще бъде гласуван на Министерски съвет, но все още не е известно кога. След него ще бъдат разписани допълнителни правила.

Галина Тонева, председател на Асоциацията на филмовите продуценти, не е против тази иначе дългоочаквана реформа, но не смята, че мястото на схемата за възстановяване, която е по-скоро икономическа мярка, е в Закона за филмовата индустрия.

„Наистина това бързане е нещо, което е доста съмнително. Да, приветстваме възможността след 12 години да се коригира формулата и вместо 7 да се финансират 12 игрални филма, 22 документални и 250 минути (анимация). Това е чл. 17, който касае българското производство. Но някак си е несправедливо, в момента увеличението от 10 млн. за българско кино означава, че 25 млн. ще бъдат разпределяни за българско кино, включително за фестивали, разпространение и кинопоказ, а изведнъж сумата от 15 млн. е готова да бъде предоставена на чужди продукции. Това е една голяма реформа, която не виждам как при наличието на тази институция Национален филмов център ще бъде обслужвана“, каза Тонева в ефира на програма „Христо Ботев“. Според нея е важно да се запитаме и какви са целите за държавното подпомагане на една индустрия.

Още за промените в Закона за филмовата индустрия можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Никола Груев - Котарашки (вдясно) и Емил Янев

Черната кутия на българския психеделик

В епизод 535 "Трамвай по желание" среща своята публика с един гост, съставен от две творчески личности: архитектът Никола Груев и музикантът Котарашки. Никола Груев е роден на 4 септември 1979 г. Расте като момче от центъра на София. Спецификите на семейната и кварталната среда някак естествено го отвеждат до ВИАС и диплома за архитект. Творческа..

публикувано на 18.03.24 в 18:00

"Нашият живот като на кино" – премиера на "Мим-Арт" в Топлоцентрала

Едва ли има човек, който поне веднъж да не си е мечтал за живот като на кино. Ето един такъв сюжет: Мъж, раздвоен между две жени – ученическата му любов и съпругата му. Накрая силната любов между персонажите, предопределени един за друг още от деца, ги събира. Това е историята, разказана във филм, разигран на живо в едноименната постановка, която трупата..

публикувано на 18.03.24 в 16:00

Когато изкуството шепне

В СГХГ до 26 май е открита изложбата "Като шепот (Поетично политическо)". Кураторите Галина Димитрова-Димова и Ариел Райхман представят 11 автори от 9 държави, чието творчество се основава не на външно наблюдение и рационален анализ на света около нас и неговите проблеми, а на вътрешно действие и преживяване. Този специфичен поглед се явява..

публикувано на 18.03.24 в 15:58

Как пишем и говорим за архитектура днес?

Как пишем и говорим за архитектура днес? Къде е мястото на архитектурната критика в един свят, където съдържанието живее кратко, а хората стават все по-разделени? Каква е отговорността на медиите? Заедно с: д-р арх. Анета Василева, архитектурен критик и историк, арх. Зекие Емин от Фондация "Ново архитектурно наследство" и Георги Мърхов, отговорен..

публикувано на 18.03.24 в 14:30

Бутиков концерт на "Нова генерация"

Новата вълна приижда... Нова, нова – колко да е нова?! Тя е вечна особено когато става дума за митичната "Нова генерация". Моята генерация. Студената вълна. Завинаги! Над три декади от деня, в който Димитър Воев – най-популярният български член на легендарния "Клуб 27", полетя отвъд смъртта, отправи се спокоен и горд към безкрая. Един..

публикувано на 18.03.24 в 14:04