Драматизъм и творчески разкрития в рамките на три епохи бележат съдбата на писателката и поетеса Яна Язова – псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, родена е в Лом през 1912 година. Във фокуса на прожекторите дълги години е най-вече връзката ѝ с проф. Александър Балабанов, до когото според мнозина красавицата изглежда като единствената му правописна грешка.
Независимо от отровата на злите езици, смяната на политически и икономически системи и мистерията около смъртта и архивите й – творчеството на Яна Язова трудно, но сигурно си пробива път през цяло едно столетие. През 2020-а, когато се навършиха 108 години от рождението ѝ, интересът към произведенията на Яна Язова е по-голям от всякога – дори афоризмите ѝ се оказват твърде съвременни.
Яна Язова умира при неизяснени и до днес обстоятелства през 1974 година. Тялото е открито в дома ѝ със следи от насилие. Следва драматичното откриване и скриване на архива ѝ, включващ ръкописи на неиздадени исторически романи с ключови имена и особени послания. В центъра на скандала се оказва романът ѝ „Левски“, в който писателката сравнява Апостола на свободата с Иисус Христос и говори за важни срещи на Полуострова на Кръста с Полумесеца.
През 1985 година драматичната съдба на Яна Язова по странен начин става мисия за журналиста и литературен изследовател Петър Величков. Именно той се превръща в пазител на ръкописите ѝ, като издава за първи път части от романите ѝ в литературния вестник „АБВ“ през 80-те, за да предотврати публикуването им под чуждо име. Защо и как се стига до подобни съмнения и къде е истината? – чуйте разказа на Петър Величков за задочните му и толкова съдбовни срещи с Яна Язова, за съдебните процеси с Николай Хайтов и намесата на Тодор Живков, за събирането парченце по парченце на един женски образ и творец, който продължава да гледа в бъдещето.
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg