Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо е важно сградите да имат технически паспорт

| обновено на 18.01.21 в 11:53
Снимка: БГНЕС

Какво представляват техническите паспорти на сградите, задължителни ли са, има ли краен срок за получаването им, кой ще ги изработи и кой ще заплати цената?

Технически паспорт на сграда е документ, който включва техническите, конструктивни, енергийни характеристики на сградата, инструкции за експлоатация, ремонт и отразява всички извършени строителни и монтажни работи след въвеждането на сградата в експлоатация (§5, т.64 от ЗУТ). Техническите паспорти на сградата са документи, които съхраняват информация в интерес на всички – потребители, собственици, наематели, пазарни субекти, обществени и банкови институции. Паспортът е основа за управлението и поддържането на една сграда или инженерно съоръжение през целия период на експлоатацията им. Наредбата за техническите паспортив България влиза в сила през 2007 г. и въпреки че засяга не само новостроящи се, но и съществуващи сгради, голяма част от сградния фонд е без такива паспорти. Крайният срок за изработването им се удължава многократно и последно е 2022 година. 

Защо е толкова важно сградите да имат такъв документ и реален ли е поредният краен срок, Димитър Копаров – директор Дирекция "Организационна политика" в Камарата на строителите, разяснява в "Нашият ден".

"Техническият паспорт може да се нарече "здравната книжка" на една сграда. Досега не е имало нужда да има такива документи. Масовата практика в Европа е да се прави задължително, когато се прави сграда. У нас това е валидно от 2007 г. Това е важно не само за самата сграда, а и за всички потребители на тази услуга, за всички участници в този сложен процес. В много европейски държави именно техническият паспорт определя нивото и големината на данъка за имот. Засега у нас няма такова нещо."

Копаров разказа и за идеята за създаване на Националната платформа за дигитализацията на техническите паспорти, достъпна за всички по всяко време, както и за възможността за използване на финансовия ресурс от предвидените от ЕК средства за т.нар. "вълна от реновиране на сгради" за правене на техническите паспорти.

Чуйте повече в звуковия файл.

Никак не е задължително сградите да сформират дружество, управляващо етажната собственост, вкл. за да се поръча и изготви паспорт на сградата. Обаче този, който го поръчва и плаща, са собствениците в сградата – т.е. всички трябва да имат желание да платят своя дял.

По темата за паспортизацията на сградния фонд у нас Лилия Чолакова – председател на Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост, изказа своето мнение и притеснения в "Нашият ден".

"Първо, трябва да има съгласие на всички входове в една сграда и всеки собственик трябва да бъде убеден в необходимостта и полезността на този техническия паспорт. Често има и обективни причини, които пречат (отсъствие от страната, анонимна собственост). Другият проблем е, че, по наше наблюдение, хората го смятат само за поредно събиране на пари – недоверие и нежелание от страна на собствениците... Големият проблем е неинформираността на собствениците, относно техническите паспорти.

Лилия Чолакова отправи въпрос към МРРБ дали министерството ще проведе разяснителна кампания, подобна на тази за програмата за санирането. Тя уточни, че общините са задължени да провеждат информационни кампании, съгласно наредбата за техническите паспорти, но такива досега не са провеждани."

Чуйте повече в звуковия файл.

Инж. Валентин Йовев – зам.-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, даде разяснения по темата в "Нашият ден".

"Техническият паспорт е документ, който е абсолютно необходим за експлоатацията на самата сграда. Ако не успеем до 2022 година, това силно ще затрудни управлението на етажната собственост, управлението на офис сградите – държавните и общинските. В техническите служби на общините съществуват проектна документация – екзекутивни чертежи..., които се съхраняват и до момента. Така че много са малко сградите, за които не могат да се намерят никакви документ. Техническият паспорт ще обобщи голяма част от тези документи в един документ."

Инж. Йовев отговори на въпроса на Лилия Чолакова, че се предвижда разяснителна кампания, подобна на тази за санирането, за необходимостта и полезността от техническите паспорти на сградитеЗа момента не се предвижда съфинансиране на паспортизацията на сградите, подчерта инж. Йовев.

Чуйте повече в звуковия файл.

Какво представлява техническият паспорт?

Той започва с регистрационен номер. За сградите и самостоятелните обекти в сгради при наличие на одобрена кадастрална карта съвпада с идентификатора на недвижимите имоти от кадастъра. Така по номера може да бъде направена справка след въвеждане на единната информационна система за обекта. Тази информация ще бъде платена за службите извън кадастъра и достъпна за нотариусите, банковите служители при предоставяне на кредит и други, като се спазват изискванията за защита на личните данни.

Какви документи са необходими за съставяне на Технически паспорт на съществуваща сграда?

  1. Проектна документация на сградата;
  2. Разрешение за строеж;
  3. Акт обр.15;
  4. Удостоверение от кадастъра;
  5. Разрешение за ползване;
  6. Документи за собственост – нотариален акт и актуална скица;
  7. Документи на собственика на обекта /удостоверение от Агенция по вписванията, ако собственика е юридическо лице/;
  8. Документи за промени след разрешение за ползване;
  9. Фактури за последните 3 години за електропотребление, студена и топла вода, ТЕЦ и газоснабдяване;
  10. Сертификати от акредитиран орган за контрол за електроконтролни измервания: импеданс и мълниезащита на сградата.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Съхраняване на диалекта на Банско, или за мисията на един поет

Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги на този диалект, но и ръководи театрална трупа, наречена "Сарандевото кафене", с която продължава традициите и културното наследство на Банско. В своите произведения Думанов умело вплита звънливата..

обновено на 05.08.24 в 13:40
Финалът на Бойков връх

Никола Калистрин: "30Х10" и ренесансът на българския ски алпинизъм

Разговор с най-добрия ни състезател по ски алпинизъм Никола Калистрин в ефира на изнесеното студи от Банско на предаването "Нашият ден" представя предизвикателството да изкачи 30 върха на Северен Пирин и подготовката му за олимпиадата.  На 5 април тази година той успешно завърши предизвикателството 30Х10.  27-годишният банскалия измина скоростно..

обновено на 05.08.24 в 13:00

От Вапцаров до виртуалните разходки: Седемте музея на Банско

Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело в Банско. Сега в града е изграден музеен комплекс, който включва седем обекта, представящи историята, културата, архитектурата и характерната за региона природа. Читалище "Никола Вапцаров" –..

обновено на 05.08.24 в 12:01

Читалище "Никола Вапцаров" – 130 години история и традиции в Банско

Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната дейност на града. В разговор в мобилното студио на предаването "Нашият ден" Силвия Терзиева, секретар на читалището, и Елена Калайджиева, организатор на събития, споделиха как се подготвят за..

публикувано на 05.08.24 в 10:19
 д-р Веселин Тенев (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: д-р Веселин Тенев – клиничен психиатър

Д-р Веселин Тенев живее и работи в САЩ, и гостува за втори път в предаването, защото има какво да каже – от конспирациите, през политиката, до сатанизма. Философският проблем на сатанизма и психичното здраве. Докъде водят ограниченията или забраните на удоволствията. За вуду фестивалите, вуду храмовете и българските книжарници от 70-те години...

публикувано на 05.08.24 в 09:45