Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Музикалната вселена на всепризнатия гений В. А. Моцарт през погледа на българските изпълнители

Снимка: Wikipedia

Поредното издание на предаването „Студио „Музика“ е посветено на Волфганг Амадеус Моцарт, чиято 265-а годишнина от рождението светът отбелязва на 27 януари тази година.

Роден в Залцбург през 1756 г., за своя кратък земен път, продължил само 35 години, Моцарт оставя колосално по количество и неповторимо по своята художествена висота музикално творчество – над 600 опуса във всички познати по неговото време жанрове: инструментални концерти, камерни и солови произведения, опери, симфонични творби, хорова и религиозна музика. През изминалите повече от две столетия за Моцарт сякаш е казано почти всичко и едва ли има меломан по света, който да не знае по-известните подробности от неговия динамичен и бурен живот, а уникалната му музика непрестанно звучи под най-различни форми и всевъзможни изпълнения. Затова и днес „Студио „Музика“ ви предлага собствен своеобразен поглед към творчеството на великия виенски класик – музиката на Моцарт в интерпретация на утвърдени и изявени български музиканти. Този музикален празник ще споделят, като събеседници, двама от най-ярките български съвременни творци – композиторът и диригентът академик Васил Казанджиев и цигуларят професор Минчо Минчев.

Ще прозвучат и някои от емблематичните моцартови творби. Една от тях е серенадата „Малка нощна музика“, чиято точна датировка на завършване е 10 август 1787 г. във Виена, когато Моцарт работи паралелно и върху операта си „Дон Жуан“. В оригиналната партитура серенадата е за струнен квинтет от две цигулки, виола, виолончело и контрабас, но днес почти винаги се изпълнява от струнни оркестри, а много често и от струнни квартети, а в ефира на програма „Христо Ботев“ нейни изпълнители са Камерният ансамбъл „Софийски солисти“, дирижирани от Васил Казанджиев в запис от 1974 г.
От инструменталните концерти ще чуете финала на Четвъртия цигулков концерт, който, заедно с останалите концерти за този инструмент, е написан от Моцарт през 1775 г. и ще прозвучи отново в изпълнение на софийските солисти и Минчо Минчев, този път под диригентството на маестро Пламен Джуров.
Разбира се, включени са и някои от камерните творби на гениалния виенски класик. В изпълнение на квартет „София“ ще прозвучи финалът на Струнен квартет № 17, наречен „Ловът“, който е един от общо шестте квартета, посветени на Йозеф Хайдн, а Минчо Минчев и пианистът Евгени Божанов ще ви пренесат в искрящият от чистота свят на моцартовите сонати за цигулка и пиано. Няма да бъдат пропуснати и композициите, създадени от Моцарт за един от неговите любими инструменти, какъвто е пианото. В изпълнение на пианиста и композитор Боян Воденичаров ще чуете първа част из Соната за фортепиано, номерация по Кьохел 300, изсвирена на исторически инструмент, а голямата българска пианистка, педагожка и музикална общественичка професор Люба Енчева изпълнява третата финална част на Соната № 9, К. 311.
За финал ще бъде представен част от най-мащабния симфоничен опус на Моцарт – неговата последна номерирана симфония № 41, известна още като „Юпитер“, наименование, което по всяка вероятност е дадено на творбата най-напред от импресариото на Моцарт Йохан Петер Саломон. Тя ще прозвучи в запис от 1985 г. в изпълнение на оркестър „Симфониета“ на БНР, а диригент отново е Васил Казанджиев.
Вие също може да бъдете част от този празник на духа на вълните на националната програма „Христо Ботев“ във вторник, 26 януари, от 19.30 часа.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 Явор и Калоян Куманови

Още двама талантливи творци станаха „жертва“ на радио блицинтервю – Калоян и Явор Куманови

Родени в Добрич с разлика от около пет години. Историята им с изкуството започва с музиката и любовта към акордеона. Завършват музикална паралелка на средно училище „Климент Охридски“ в родния си град, със специалност „акордеон“. В Пловдив и двамата завършват АМТИИ със специалност музикална педагогика. След завършване на Академията..

публикувано на 05.03.21 в 18:55

Детски спектакъл-фентъзи „Вълшебната гора“

Имало едно време... Така започва всяка приказка. Ето и тази. „В гората малката Гъбка тъгува – иска да опознае света, да играе, да открива приятели, но е неподвижна. И ето, че Вълшебникът ще и помогне да се движи, но и ще ѝ даде ценен съвет: „В гората има и добри и лоши неща и тя трябва да ги опознае, но и да се пази…“ И наистина ще срещне..

публикувано на 05.03.21 в 12:15

Фредерик Шаслен: Един оркестър, това е най-красивият инструмент

„Последният път, когато дирижирах симфония № 3 на Малер, бях впечатлен, докато гледах и слушах соло тромбона от първа част. Мислех си: „Уау, това е може би голямото соло, което всички тромбонисти учат и свирят, и със сигурност най-дългото и най-известно соло в оркестровата литература. И така, защо да не го развием в по-дълго парче?“ Така се раждат..

обновено на 05.03.21 в 09:11
Марин Големинов, Панчо Владигеров и Любомир Пипков

Вечната българска класика: Опус първи – опус последен

В предаването „Музикални вечери“ на 5 март от 19.30 часа ще звучат творби от тримата големи български композитори: Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Марин Големинов . То е своеобразен, символичен поглед върху творчески евюлюции, които показват как още в първите опуси е заложена формулата на цялостното творческо разгръщане на тримата автори. •..

публикувано на 05.03.21 в 09:05
Хърби Хенкок

Приказка за лека нощ

В срещата в „Джаз клуб“ звучи композицията на пианиста Хърби Хенкок „Джесика“, посветена на неговата дъщеря. Записът е от 1977 година с изпълнение на знаменития квинтет „ V.S.O.P.“: Хърби Хенкок – пиано, Фреди Хъбърд – тромпет, Уейн Шортър – саксофон, Рон Картър – контрабас, Тони Уилиамс – барабани. Оригиналната, първа версия на „Джесика“ можем да се..

публикувано на 04.03.21 в 12:35