През месец януари 2021 г. по повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" среща с лица и гласове от програмата.
Антоанета Райчева – тя е била репортер, редактор, водещ, отговорен редактор и продуцент „Култура“ и „Образование“ в програма "Христо Ботев" на БНР. Близо 40 години... Това е началото, когато програмата започва да говори на слушателя, вместо да чете текстове и да записва интервютата предварително, да им каже онова топло "Добро утро" и да им разкаже историята по човешки, а не стерилно.
Досег с Радиото
"Това беше преди около 40 години. Завърших радиожурналистика в СУ и копнежа ми беше да започна в Радиото. И то в програма "Христо Ботев". Голяма късметлийка съм, че участвах в оживяването на програмата, когато започнаха живи предавания, директни включвания... Нещо като ментори ми бяха Гинка Асенова и Ваня Лазарова.
Най-сладки са ми спомените, когато бях репортер – почти 20-ина години. И водехме, и си репортерствахме взаимно – това сякаш са ми най-скъпите спомени от радиоработата. Хубави спомени имам от учителя си проф. Веселин Димитров, който ни обясняваше видовете репортажи. И от колегата и мой състудент и приятел Георги Василски. Репортажите му бяха като радиопиеси. Моят професионален радиоживот мина в неговата компания.
Сутрешният блок
"В Сутрешния блок нямаше буквално политически сюжети. Ние разказвахме за общество, за култура, гледахме да сме и полезни, и интересни. После в програмата мощно навлезе музикалната журналистика. Висшият пилотаж с журналистически средства да се правят образователни предавания. Документалистиката влезе даже и в Радиотеатъра. След толкова години съм сигурна, че жанровете не са само по дефиниция – те може и трябва да се преливат взаимно. Песента на Стефан Димитров и Васил Найденов "По първи петли" беше нещо като химн на предаването."
Старата къща – хубави и не толкова моменти
"Хубавите моменти бяха повече, категорично. Да спомена колегите и приятелите – Антонина, която сега е на пулта, Елинка – музикален редактор, Ваня, Ирен, Светла, Михайлина, Стаматина, Лидия и Краси. Поканихме си и кавалери – Жоро Василски, Петьо Колев, Петьо Пунчев, който гастролираше от "Хоризонт", Кирчо Калев – най-често с китара. Утрото наистина много се оживи. Много силен екип работехме тогава – и то думата "екип" тогава още не беше поредното клише.
За думите
"Важно е истинските журналисти да подбират думите и да бъдат точни и прецизни в словото, без това да нарушава и възможността за разговорност в ефира.
Имало ли е през годините опити за цензура
"Факт е, че Националното радио е най-свободното. Но през годините е имало и опити за цензура. Аз съм свидетел на два такива опита и участник в протестите. Много внимавахме да не се превърнем в професионални стачници. Реагирахме само когато беше наистина страшно. Единият път беше по времето на Жан Виденов, когато имаше брутален опит за цензура. В деня, когато отнеха микрофоните на "Хоризонт", колегите дойдоха в нашето студио – ние им го отстъпихме и после ни уволниха. Вторият път беше в по-близко време – май пак бяхме същите, които протестирахме. Трябваше да пишем декларации, да обикаляме улиците... пък и кой ли не се опита да ни яхне протеста... Аз си пожелах "Let It Be" – не толкова заради протестите, колкото да ви пожелая дълги години тази песен да звучи в ефира, защото е много хубава песен, а не като сигнал, че нещо в Радиото не е наред."
Програма "Христо Ботев"
"Мисля, че Програма "Христо Ботев" заслужава да бъде слушана. Тази програма е уникална и много силна. Винаги може още по-добре, но мисля, че програмата намери себе си и работят страхотни колеги, много компетентни и в образование, и в култура, музикалните редактори, музикалните журналисти... Искам да ги поздравя. Мисля, че програмата ни е прекрасна."
За Капсулата на времето
"Обичайте радиото и нашата програма "Христо Ботев"."
Чуйте повече в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg