Благовеста Карнобатлова е от артистите, които още с първите си изяви на сцената правят впечатление и бързо се утвърждават. Тя няма период на „чиракуване“ под сянката на големи звезди, нито пък е чакала своя „шанс“, за да блесне.
В оперната си вечер (30 януари от 20 часа) програма „Христо Ботев“ ви предлага да се докоснете до изкуството на великолепната Благовеста Карнобатлова.
Красотата ѝ, неизброимите качества на гласа ѝ, високите художествени достижения на актьорския ѝ талант и несъмнено безусловната отдаденост на музиката са само малка част от качествата, които я превръщат в истинска звезда!
Певицата проявява големия си талант съвсем рано. На 12 годишна възраст тя се явява на прослушване за детски хор в постановка на Варненската опера и е приета на първо място. Жъне успехи и в музикалното училище.
Години по-късно проф. Илия Йосифов си спомня за кандидат-студентския изпит след, който тя е приета в Музикалната академия: „От дванадесет певци, които приемахме тогава в академията, тя беше класирана на първо място. Аз се сблъсках веднага с един красив глас, с едно хубаво вродено чувство за фраза, линия, стил – неща, които си остават според мен най-важното за един музикален изпълнител. Защото добрият глас е нещо, което природата дава или не и което вокалният педагог може да развие в дадена степен. Но музикалността, любовта към пеенето, музицирането са неща, които човек трябва да носи в себе си.“Веднага след като завършва, Карнобатлова става солистка на Варненската опера и дебютира с ролята на Мими в „Бохеми“. С огромен успех изпълнява Виолета от „Травиата“, „Елена“ от „Юлска нощ“, Микаела от „Кармен“, Лейла от „Ловци на бисери“, Албена от едноименната опера, Джилда от „Риголето“.
След като се явява на Втория конкурс за млади оперни певци, световноизвестната певица Тоти дал Монте отбелязва, че Карнобатлова е най-добрата кандидатка. Това става причина сопраното да замине на специализация в Италия. Там, с помощта на Райна Кабаиванска тя се свързва с педагога Мерседес Льопарт.
Почти веднага след връщането ѝ в България следва дебют на сцената на Софийската опера в „Травиата“. Датата е 20 декември 1966 година. След този спектакъл Карнобатлова влиза трайно в състава на първия ни оперен театър.
За интерпретацията на ролята на Виолета, големият диригент Борис Хайкин пише: „Благовеста Карнобатлова има мащабен глас с много красив тембър. Тя безупречно го владее и с голямо майсторство преодолява техническите трудности, с които изобилства партията. Освен това има огромно сценично обаяние, което допринася за големия ѝ успех“.
В София списъкът на ролите на певицата се попълва с Марженка от „Продадена невеста“, Памина от „Вълшебната флейта“, Бастиена от „Бастиен и Бастиена“, Лиу от „Турандот“, Адина от „Любовен еликсир“, Татяна от „Евгений Онегин“.
Карнобатлова е сред най-често канените в чужбина български оперни артисти. Гостувала е успешно в Болшой театър и „Киров“, в Пражката опера, Театър Лисео в Барселона, във Висбаден, Париж, Будапеща, Палермо, Лозана, Атина, Варшава, Берлин, Лайпциг, в Холандия, Белгия, Финландия, Куба, Перу, Делхи...
„Карнобатлова изцяло прикова вниманието със своята вълнуваща, затрогваща игра. Гласът ѝ звучи много красиво, съдържателно, блести в драматичните моменти. Тя пя много чисто, хубаво, изразително.“ Това излиза в Будапещенската преса след гостуването на певицата в ролята на Мими от „Бохеми“.
В Белград критиката също не пести хвалебствия за сопраното: „Със своя изразително лиричен и изящно изравнен глас, с подчертаната си музикална интерпретация Карнобатлова ни зарадва с едно чисто и художествено задълбочено изпълнение на Маргарита. Нейната гласова мощ и певческо майсторство са удивителни“.
Огромен е успехът ѝ и във Висбаден с трудната роля на Лиу: „Най-силно впечатление прави Благовеста Карнобатлова като Лиу със своя свеж, овладян, красив и проникновен лиричен сопран.“
Съдържание на операта „Любовен еликсир“ от Гаетано Доницети
Националното турне "Музикална магия" на Плевенската филхармония и маестро Йордан Камджалов със солист Атанас Маринов продължава с концерти в района на южното Черноморие. Обичаните музикантите ще гостуват в Созопол, Карнобат, Бургас и Несебър. Програмата на концертите включва произведения от бележити композитори като Панчо Владигеров,..
Eха! Защо не съм при вас в прохладен Балчик! Но-о-о-о... ще бъде горещо, ама много горещо в мош-пита и се налага да приключа с подготвителните дейности и да приведа в абсолютна готовност пълното бойно снаряжение, защото над 50 банди – все актуални имена, ще озвездят трите сцени, на които ще разгърне най-големият български фестивал за рок и метъл..
Балчик се превърна в център на културния живот с две значими събития – Седмицата на италианската култура и фестивала "Дни на класиката" . В неделя бе открита "Седмицата на италианската култура", а в събота започна едно от най-чаканите събития в града – "Дните на класиката". Сава Тихолов , началник отдел "Култура, протокол и връзки с обществеността" в..
На 21 януари 2024 г. се навършиха 100 години от рождението на една велика българка, която има кратък но впечатляващ живот с множество изяви у нас и по световните оперни сцени; наричана от италианската преса "българската Тебалди" – Катя Попова. Родена в Плевен, но покорила сърцата на любители и професионалисти в най-големите оперни театри и концертни зали..
16 юли Свири Филхармонията на Осло с диригент Клаус Макела. 3.00 часа – Джулия Пери (1924-1979), Кратка пиеса за малък оркестър. 3.09 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Концерт за виолончело № 1 в Ми бемол мажор, оп. 107. Солист: Сол Габета (виолончело). 3.38 часа – Петерис Васкс (р.1946), Gramata cellam (The Book) – втора част, Долчисимо. Изпълнява..
В Лисабон бяха открити Европейските игри за трансплантирани и диализирани. Спортистите се състезават в различни видове спорт – лека атлетика, тенис, тенис на..
Под патронажа на Министерството на културата, в сътрудничество с Посолството на Италия в България и на Италианския културен център в София, на 21 юли в..
Днес в София се откри XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). В Националния студентски дом на пл. "Народно събрание"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg