Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Жана Попова: Истинските отговори липсват и кризата управлява правителството, не то нея

| обновено на 14.02.21 в 09:44
доцент Жана Попова
Снимка: Ани Петрова

Защо никоя от големите телевизии или сайтове не отразиха последното разследване на „Биволъ“ OpenLux, защо има теми „табу“ в българските медии и какво е „кимаща“ журналистка, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ доц. Жана Попова, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“.

Кимаща журналистика

„Тя е в липсата на въпроси. Кимането е важно, когато е насърчаване например за гостите в една телевизия да говорят. Само че в нашите телевизии кимането се превръща не в продължаване на разговора, а в утвърждаване на това, което гостът казва, без да има никакъв диалог с него. Но телевизията трудно търпи това. Да не говорим, че самите гости започват да се объркват в своето многоканене. Това канене на едни и същи фигури, които трябва да ни убедят в своята теза. Но човек може да бъде убедителен до един момент, от там нататък започва да се превръща в клише и започва да спори със самия себе си, а не с другите."

Липсата на теми

„Например, независимо как приемаме разследването на „Биволъ“ ( OpenLux б. а.), фактът, че никой не говори за него, особено големите телевизии, е типичен пример за това, че в дневния им ред има определени теми, които липсват или са табу. Дали ще е тази за „Биволъ“, или за шкафчетата, за записите, за имота... Но, ако медиите отговорят на тези въпроси, то аудиторията няма да има какво да тълкува. Те обаче не го правят, защото яснотата поражда изискване за друга, последваща от това тема, затова и нашите политици не искат да им бъдат задавани въпроси, свързани с гласа, с шкафчетата, с имота, а сега и разкритията за Константин Пенчев. Вместо това, темите се опростяват до някакво битово ниво и спират до там. Постоянно наблюдаваме някакви имитации на скандали – между двама лекари, между двама политици, но истинските отговори липсват.“

Новините и кризата

"Дори и новините ни звучат твърде грандомански, със силни слогани, като например този на Министерство на здравеопазването, че всеки има достъп до здравеопазване, и в същото време кризата с коронавируса показа съвсем друго. Аз лично се възхищавам на Деница Сачева за това, че смята, че „управлява кризата“, каквото заяви снощи в „Панорама“, но според мен, за съжаление в момента кризата управлява правителството, а не то нея. Защото щом в момента в Народното събрание единственото вълнение е кой как нарича председателката му, значи кризата наистина е овладяла това управление. Този скандал бе произведен не от друго, а от начина, по който говори едно политическо лице в нашето всекидневие, а кризите не могат да се управляват по този начин. Наблюдаваме как се говори за изключително важни неща като бъдещите закони за Радио и телевизия, законопроизводство, ами те говорят за тези важни неща по изключително комичен начин.

И това се случва на фона на криза, по време на която информацията е най-важният ресурс."

Природата на конфликта

„Конфликтите у нас са така интерпретирани, защото винаги става въпрос за разпределението на много средства, за които големите телевизии се подготвят в момента. Например, дебатите за Закона за филмопроизводство са показателни. Несъгласните мнения минаваха само по радиото, но не и в телевизиите и това е само един пример.

Медиите, докато отразяват кризата, трябва да ни покажат контекста на другите проблеми в страната, но те не успяват да се справят именно с този контекст. Там е голямата пробойна. Затова бяха и протестите през лятото. Хората не протестираха срещу това как се справяше Щабът, а срещу това как не се справя останалата част от политиците. На мен това ми се искаше да видя в нашите телевизии. Вместо това, те продължават да утвърждават едно и също – колко добре се справят политиците. Още по-лошо, че единственият начин за справяне с която и да е криза е от представата им за едноличната им правота – Бойко Борисов смята, че само правотата му и неговата увереност в нея са достатъчни, за да успее да ни убеди в нещо. Това не е така!“


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Справиха ли се българите с предизвикателството „Европа“

На 13 април 2005 година Европейският парламент одобри Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС, и година и половина по-късно двете държави станаха членове на организацията на 1 януари 2007 година. Одобряването на Договора между Еврокомисията и България и Румъния беше по-скоро тържествен, но до някаква степен и формален акт, тъй като..

публикувано на 13.04.21 в 13:41
проф. Константин Хаджииванов

Проф. Хаджииванов: Увлякох се от химията и не съм имал колебания

Константин Иванов Хаджииванов е български химик, член-кореспондент на Българската академия на науките. Научните му разработки са в областта на адсорбцията и катализ и значими научни приноси, свързани с инфрачервената спектроскопия на молекули-сонди за охарактеризиране на твърди повърхности. Константин Хаджииванов е роден на 1 февруари 1958..

публикувано на 13.04.21 в 12:45
Зорница Русинова

Зорница Русинова: Тепърва ще видим последствията от пандемията върху бизнеса

Каква грижа и защита проявиха работодателите към своите работници по време на пандемията? Темата коментира в “Нашият ден“ Зорница Русинова , председател на Икономическия и социален съвет: “Предизвикателствата, които стоят пред икономиката ни и пред хората, не са малки. Тепърва от разхлабването на мерките, което виждаме, и от постепенното..

публикувано на 13.04.21 в 11:40

Левон Хампарцумян: Една кризисна ситуация прави обществото и хората по-солидарни

Какво направи българският бизнес особено този, който има претенцията, че припознава ценностите на корпоративната социална отговорност?  Грижа за служителите, грижа за обществото, за околната среда. Какво направи през това време, за да съхрани работниците, а и да направи живота им, а от там бизнеса си поне малко в по-добро състояние.  В какво се..

обновено на 13.04.21 в 10:11

115 години от рождението на Самюъл Бекет

На 13 април 1906 година е роден поетът и драматург Самюъл Бекет. Един от най-популярните автори на ХХ в. Самюъл Бекет е най-известен заради пиесата си „В очакване на Годо“ (1953). В често цитираната статия, критикът Вивиан Мерсие пише, че Бекет „е постигнал теоретично невъзможното – пиеса, в която нищо не се случва и въпреки това..

обновено на 13.04.21 в 09:27