Задълбочаването в темата за неравенствата води до установяване на факта, че тя рефлектира във всички обществени гънки, в които се фокусира, развива нашият живот. По-конкретно темата за неравенствата при достъпа на пазара на труда коментира в “Нашият ден“ Ивана Мурджева.
Известно е, че достъпът на пазара на труда е препятстван от множество фактори и не е при равни стартови възможности.
“Няма да изненадаме никого, ако кажем, че ръстът на безработицата расте. Миналата година той вече надхвърля 5%. Числата са любопитни, но по-важно е какво стои зад тях. Те ни показват, че динамиката на пазара на труда е такава и тя ще се развива, независимо от развитието на пандемията, в посока, в която ще показва, че определени групи от хора все по-трудно ще си намират работа. И това е, защото ще се развиват технологиите, мобилността, а те в себе си нямат ресурс да догонят тези процеси.“
Пред кого са възможностите
“И тук проблемите са свързани и с неравенствата при дигитализацията, неравенствата в достъпа до образование, до културни продукти, икономическото развитие в семействата. Оказва се, че всички тези елементи водят до това – личността, която се изправя пред това да инвестира в своя живот, в свои професионални възможности и развитие, се оказва невъзможно да направи каквото и да било за себе си. Дори да притежава някакви ресурси за това.“
Изтеклата година
“Основната причината за оставане без работа през изтеклата 2020 г. е съкращение и уволнение. Това е оправдано с пандемичните условия, в които живеем. Но намаляването на броя на заетите лица, оптимизирането на работата при работодателите с въвеждането на интелигентните системи на управление на ресурсите, ще води до все по-голямо намаляване на числения състав при работодателя. И това е нещо, което книгите отдавна са на разказали.“
“Втората голяма група на хора, които са останали без работа, е на хората, които са били заети с временна или сезонна работа. Не си даваме сметка колко голям проблем е това – как определени групи от хора живеят от сезон до сезон. Това, както и да го погледнем, не е житейска перспектива. Ако житейското ти време е разпределено от сезон до сезон. И ако този сезон не е свързан с работа за себе си. Някой ще каже така са живели нашите баби и дядовци. Това е така, но те са работили в своето лично стопанство. Тук става въпрос за хора, които работят сезонна работа и я работят по каприза на природата и работодателя си, те също са една много голяма група.“
“Много е малък процентът при тези, които остават без работа в резултат на лична неудовлетвореност. Това може би е един от най-ниските проценти, което показва, че работещите хора рядко си позволяват да напуснат работното си място, ако усетят неудовлетворение. В този момент никой не е склонен да предприема резки движения и да започва собствен бизнес, да излиза самостоятелно на пазара на труда.“
“Друго проучване, което стана популярно напоследък насърчава работещите хора към мобилност. И то мобилност, изразена в следните параметри. В него се обяснява, че статистиката показва, че истински успешните, професионално реализирани хора, сменят работата си на всеки три години. Установява се, че три години престой на определена позиция, намаляват икономическата ефективност, намаляват приходите от работника.“
“Най-ниска динамика и най-малко мобилност ще бъдат предопределени в групите по разделение образование. Най-големият процент безработни са тези с началното образование, техният процент ще расте.“
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg