Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Мартин Дановски: Планът за възстановяване – дългосрочна цел, която да следваме

Мартин Дановски
Снимка: БГНЕС

България ще получи милиарди евро по Плана за възстановяване на ЕС, който трябва ни помогне за справяне с коронакризата и за устойчиво и модерно бъдещо развитие.

Националният план за възстановяване и устойчивост всъщност е българският отговор на тази задача и представлява български план за реформи и инвестиции до 2016 г. 12 млрд. евро са средствата по този план, който трябва да ни помогнe да преодолеем кризата, предизвикана от коронавируса. И то по начин, с който да изградим една по-модерна в икономика, ориентирана към бъдещето.

Мартин Дановски, съветник в екипа на вицепремиера Томислав Дончев, коментира темата в “Нашият ден“:

“Този план представлява едно доста сериозно и ключово усилие на Европейската комисия да даде възможност на всяка една държава в няколко измерения да подпомогне своя отговор на пандемичнатата криза. Ключовите направления, в които планът трябва да даде отговор, трябва да бъдат в посока – по-висока производителност на нашия труд, по-голяма справедливост на това, което разпределяме, по-сериозна макроикономическа стабилност и не на последно място – устойчивост на околната среда.“

“Друга особеност на плана е това, че той трябва да стъпва на реформи, който съответната държава членка вече е започнала, прави и е достигнала до определена фаза. Но по стечение на обстоятелствата и в тази пандемична обстановка се очаква те да не могат да бъдат движени с темпото, което е било до момента.“

“Въпреки че това е план за икономическо и социално възстановяване, породен от пандемията, той на практика има една дългосрочна цел, която България трябва да следва. В нея голямо място заема както трансформацията на икономиката, така и начинът, по който се формират и се развиват нашите доходи, и начинът, по който средата на живот ни позволява да стигнем не само средноевропейските, но и в бъдеще да бъдем една изключително добре развита страна в Европа и в света.“

Реформите

“Нашите реформи са структурирани в четири основни стълба. Един от стълбовете е наречен “Иновативна България“. В него са групирани няколко реформаторски усилия, основно в т.нар. “триъгълник на създаване на стойност“, това е триъгълникът между – образование, наука и интелигентна индустрия. Тази част от плана, която обобщава около 5-6 проекта, касае и реформата в образователната среда, касае и новата реформа в обща политика за развитие на научните изследвания, иновациите и технологиите. И дава и нова рамка в определена степен на индустриалната инфраструктура в страната, която ще ни помогне да развием много по-адекватен механизъм за привличане на инвестиции в България.“

“Вторият стълб на плана дава друг вектор на ключови реформи. Това е “Зелена България“, представлява близо 35% от плана. Това е над 4 млрд. лева. И тук основните реформи са в сферата на енергийната ефективност, чрез различни видове инструменти и модернизация на средата.“

“Следващият стълб на плана е наречен “Свързана България“ – тук акцентът е в различните видове свързаност – цифрова, транспортна свързаност и местно развитие. Ние трябва да създадем платформа, в която този ръст да се гради.“

“Четвъртият компонент на плана, който съдържа реформи, е групиран върху подобряване на бизнес средата от гледна точка на законодателство, информационни системи, в системата за правораздаване, цифровизацията и противодействие на корупция.“

Повече можете да чуете от звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Страшният съд - стенопис от екзонартекса на църквата „Рождество Богородично“ в Рилския манастир.

Страшен ли е Страшният съд

Неделята, в която става местното заговяване, наречена Неделя Месопустна, е подготовка за следващата неделя, от която започва Великият пост в Църквата. В този ден евангелският текст от Матей изобразява т. нар. "Страшен съд", за който ние все по-рядко си спомняме, а дори и не смятаме, че точно на нас ще ни се случи. Сякаш ни е по-спокойно, когато..

публикувано на 07.03.21 в 09:15

Спешни ли са промените в Закона за данъчните доходи на физическите лица

В последния момент от работата на настоящия парламент народните представители имат възможност да гласуват и промени в Закона за данъчните доходи на физическите лица, и в Гражданско-процесуалния кодекс, и в Закона за медиацията. Нужно ли е спешно да се направи това? Не е ли по-добре да се изчака сформирането на следващото Народно събрание?..

публикувано на 05.03.21 в 13:15

Нотариус Камен Каменов отговаря на правни въпроси от слушатели

Един от основните консултанти на предаването “Законът и Темида“ нотариус Камен Каменов отговаря на въпроси на слушатели на БНР и читатели на интернет изданието. “Може ли да се продаде жилище, което е дарение и как става това?“ – въпрос на Ставри Ставрев от Пловдив. “Дарението е една от формите на придобиване на имота, това е..

публикувано на 05.03.21 в 12:41
Проф. д-р Адриана Благоева

Проф. Адриана Благоева: Музиката винаги е била част от моя живот

На 5 март е родена проф. Адриана Благоева, диригент на “Хор на софийските момчета“. Адриана Благоева е Главен герой в “Нашият ден“. “Рожденият ден е най-специалният ден, предполагам не само за мен. И е един ден, който винаги е свързан с това какво съм постигнала до момента и какво бих могла да постигна в бъдеще. Пожелавам си нови..

публикувано на 05.03.21 в 12:02
Виктор Орбан

Христо Анастасов: ФИДЕС на Орбан напусна ЕНП – какво следва

Какво следва, след като партията на Орбан се оттегли от Европейската народна партия (ЕНП). Унгарският премиер Виктор Орбан призова вчера за ново дясно обединение в Европа, след като неговата националистическа партия ФИДЕС напусна най-голямата група в Европейския парламент. Политологът Христо Анастасов коментира темата в “Нашият..

публикувано на 05.03.21 в 10:45