Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Лубомир Мартинек – за първи път на български

Снимка: Фейсбук профил NakladatelstviPulchra

Лубомир Мартинек е чешки писател-емигрант, който винаги е писал на своя майчин език. На български език излиза за първи път. От сборника с разкази "Масло в огъня" читателите могат да получат една много хубава смесица от техники на писане на есе, вплетени в добре разказани истории. Тези истории са писани като че за читатели европейци, живеещи на "твърда земя", на континент. Интересните места са отпратени далеч – екзотични места, свързани с големите географски открития. Мартинек е добре аргументиран скептик по отношение на живота. Неговите герои са изключително дейни, енергични, търсещи индивидуалности. Те са свързани с морето и пристанищата. Пристанището е най-важното място на действие. Лубомир Мартинек подлъгва, че стилът му е "лесен", но е изпълнен с "капани" за всеки преводач. 

Добромир Григоров, преводач и редактор на изданието, разказва в "Артефир" за чешкия писател:

"Лубомир Мартинек е от авторите, които продължават да пишат на чешки и след емигрирането си. Той не избира френския като свой втори литературен език. След 1989 г. се връща в Чехия, преподава за няколко години творческо писане в Литературната академия "Йозеф Шкворецки" в Прага. С течение на времето се установява в едно малко градче в Средна Чехия. Мартинек изключително много обича да пътува – и то към екзотични от погледа на европееца места – Югоизточна Азия, Африка..."

Критиката 

"Чешката критика като цяло го приема с определен интерес. "Масло в огъня" излиза през 2007 г., а получава най-престижната чешка литературна награда "Магнезия Литера" през 2008 г. Това е и книгата му с най-висока оценка. В литературния живот той не е част от определен литературен кръг, харесван е от много литературни кръгове, но върви сам по пътя си."

Феноменът "Завръщането на писателите-емигранти след 1989 г."  

"Този феномен не е познат в нашата съвременна литературна ситуация. Този сюжет беше много интересен в Средна Европа и в съвременна Русия. Само част от писателите-емигранти се завърнаха. Лубомир Мартинек е от възвращенците. Що се отнася до езика – той не е напускал чешкия език, но въпреки това е писател-емигрант – като поетика и като съдба. Това завръщане не е еднозначно приемано в Чехия и е съпътствано с усещането, че тези писатели като че ли не се прибират у дома. И това има значение Мартинек да бъде възприеман като самотник  и публиката да гледа на него със симпатия и с известна дистанция едновременно."

Психологическа проза?

"Масло в огъня" е една от по-късните книги на Лубомир Мартинек, сборник от 9 текста – разкази и 1 новела. През 90-те години на ХХ век, след като се прибира у дома, Мартинек мълчи известно време. Няколко години не публикува. След това се връща на литературната сцена. Текстовете, които пише във Франция и които излизат непосредствено след 1990-а в Чехия, имат по-различна, високоекспериментална литературна стойност. В по-късните си текстове писателят съзнателно се връща към едни по-познати литературни образци, които са разпознаваеми като "психологическа проза". Това е съзнателно търсена изразност. 

Литературният критик Георги Цанков прави едно много интересно наблюдение, че Мартинек следва Монтен и неговия жесток самоанализ."

Превод от чешки Иванка Шишева (дебют) и Добромир Григоров, корица Борис Праматаров, СОНМ, 2020. Книгата е част от поредицата "Разказът – един пренебрегнат жанр".

Повече можете да чуете в звуковия файл.

Сюжетите в осемте разказа и новелата, включени в сборника "Масло в огъня" (2007) на чешкия писател Лубомир Мартинек, се осланят на неочаквани срещи, записани в корабни дневници, увлекателно разказани в кръчмарски истории или майсторски изградени с техниките на психологическата проза. Пространството на книгата е градският декор и пристанището, където се натъкваме на личности, изкушени от пътешествията или предизвикани да открият самите себе си. Типичните герои на Лубомир Мартинек имат тревожно съзнание, те са търсачи на неочаквани предизвикателства, чужденци, изгнаници по неволя или странстващи чудаци.

Лубомир Мартинек (1954) е автор на двадесет книги (есета, разкази, новели, романи). Напуска Чехословакия през 1979 г. и до 1989 г. живее във Франция, където сменя най-различни професии. Първите му творби са публикувани в Кьолн и Париж по време на емиграцията. След завръщането си в Чехия преподава творческо писане в Литературната академия в Прага. Превежда документална литература и художествена проза от френски език. В последните години живее в чешкото градче Стара Хут у Добржише, но често пътува до редица крайбрежни градове в Азия.

За "Масло в огъня" Лубомир Мартинек получава престижната чешка литературна награда "Магнезия Литера" през 2008 г.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изложби. Галерии. Пандемия. Как посрещат в Белгия предизвикателството

В три големи групови изложби в Белгия, всяка от които с продължителност до септември, участва българската художничка и преподавателка Александра Чаушова.  В края на март се откриха „ BXL UNIVERSEL II: multipli.city “ в Брюкселската галерия за съвременно изкуство La CENTRALE и „ Bye Bye His–Story “ в Центъра за гравюра и печатни изображения на Валония...

публикувано на 10.04.21 в 10:55
Автор на визията: Аглика Терзиева

Радиопиесата „Болен“ – слушайте я на сайта на БНР по повод 10-годишнината ѝ

„Нашата цел е високохуманна и дори – естетическа. Ние приемаме с отворени обятия всички, без дискриминация,   основана на пол, вероизповедание, раса, сексуална ориентация, възраст или образование. Ние сме готови да превърнем всяко човешко същество в наш подопечен. Болен значи човек. Болен значи равен. Хоспитализацията успокоява и възвръща..

публикувано на 10.04.21 в 10:49

Подарявам ти лика си

Проектът „Подарявам ти лика си“ ни връща към една забравена традиция да си подаряваме снимки с послания. В днешния дигитализиран свят тези скъпи спомени, които хората някога са носели в портфейла си, се оказват ненужни. Проектът включва 24 портрета, които Тихомир Стоянов избира измежду стотици подобни снимки, намерени на битака. Направени между 1930 г...

публикувано на 10.04.21 в 10:11

„В чест на разнообразието“ – Файн актс с артистични намеси по социални теми

„В чест на разнообразието“ – така би се превело заглавието на мащабния абстрактен стенопис на графити-художника Николай Петров - GLOW „Celebrating Diversity“. Цветната стена на ул. "Бачо Киро" №38 в София е една от трите артистични намеси, които ще се появят този месец из столицата като част от голямата кампания срещу нетолерантността „Love Speech“...

публикувано на 10.04.21 в 08:45

Мълчаливото удоволствие да пътуваш

Летището от птичи поглед, с неговите ръкави, маркировки и паркирани самолети. Зелената тропическа река, по която между тръстиките се плъзгат лодки, средиземноморското рибарско градче, гарата като приказен дворец, ритъмът на дърветата покрай магистралата – все гледки, които имаме нужда да поглъщаме мълчаливо, докато пътуваме… Новата книга без думи..

публикувано на 09.04.21 в 18:18