Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Проф. Димитър Вацов: Част от функцията на обществените медии е да структурира гражданското общество

„Слушайки внимателно „Събота 150“ се убедих в изключителния професионализъм на вашите колеги. Това е предаването, което дава най-добра картина за това, което се случва по света.“

Работата на обществените медии, дневния им ред, говорителите в тях и подходите им при отразяването на различни теми са чат от въпросите, които коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ проф. Димитър Вацов, по повод проучването „Колко обществени са обществените медии“. Проф. Димитър Вацов, е професор по философия в Департамента по философия и социология на Нов български университет, главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм“ и част от екипа изследователи, наблюдавали двете обществени медии 6 седмици.

Говорителите в двете обществени медии

Според проучването, се наблюдават „диспропорции в представянето на обществото и най-вече на гражданите, за сметка на политици и експерти. А когато ги има (гражданите б.а.), те са в ролята на така наречените „обикновени хора“ – пациенти, потърпевши и т.н. Тоест, това са хора, на които думата се дава, за да кажат от какво не са доволни. За сметка на това много рядко се дава думата на така наречените активни граждани – представители на неправителствения сектор, които преследват една или друга обществена кауза или пък на представители от протестните групи. Дори и когато критикуват политическото статукво обществените медии не търсят активни агенти на тази критика, извън това, което правят самите журналисти. Това е дефицит, който би трябвало да бъде коригиран. Би трябвало и БНТ, и БНР да си формулират като специална задача подкрепата на активното гражданство, защото част от функцията на обществените медии е да структурира гражданското общество. А ние като чели се позоваваме на една посткомунистическа, свързана със съвременния националпопулизъм тенденция , при която гражданското общество започна да се счита за нещо не важно. Добре е да има и включвания на гражданите, но като гости, които да се подготвят по определена тема, да имат кауза, да имат искания.“

Кой доминира в двете медии

„Най-често са канени публични експерти или анализатори – носители на определено знание, но не през институция, които дискутират една или друга тема. След тях се нареждат парламентарно представените партии и предвид ковид-19 ситуацията, представители на медицинското съсловие. И ще ви дам пример за 48 предавания, със средно по трима гости на предаване са средно по 150 гости за целия период. Само трима от гостите за изследвания период са представители на извънпарламентарната опозиция или на протестите. Представете си – трима от сто и петдесет говорители, като за този период извънпраламнтарната опозиция според всички социологически изследвания имаше по-висок сбор на електорален резултат отколкото управляващото мнозинство. Това е много ясен индикатор, че обществените медии гледат да представят институционално представените и са слабо чувствителни към актуалните промени в публичните нагласи.

Контекста на съдържанието и фалшивият разказ

„Тази задача е доста по-деликатна, защото количественото измерване не може да хване контекста. За да се хване контекста трябва да се направи качествен анализ на съдържанието на предаванията, който не е направен на всяко предаване по отделно, но при мониторинга имахме за задача да хванем факти и фрапиращи твърдения. Например, твърденията, че протестиращите носят зараза и са източник на пандемия, и са виновни за смъртта на много хора е тип фалшив разказ, който за да можем да го проследим ни трябва семантичен анализ на ключови думи, за да видим някой цитира ли такива твърдения и какви източници цитира. Трудно може да се идентифицира разказ на твърдения, които са отчетливо неверни, защото са било непроверени и недоказуеми, било, защото са целенасочена манипулация на някакви факти, какъвто е цитирания пример с протестиращите носещи зараза. И отново тук е мястото на активното гражданско общество, което трябва да бъде канено и то да формира баланса срещу манипулативни твърдения от националпопулистки тип или други внушения. И така небивалиците няма да могат да минават лесно в публичното слово. Със сигурност журналистите в БНР могат повече да разгърнат автономията си и БНР седи по-добре от БНТ в няколко пункта от нашите наблюдения.“


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хартата на основните права на ЕС и ролята на адвокатите за върховенството на правото

Как да стане Хартата на основните права на Европейския съюз разпознаваема сред българските граждани и специалисти? Как да бъде работещ инструмент в защита на основните права на гражданите? Как да се използва като алтернативна защита? Как да се използва за подобряване на националните правни средства за защита?  Каква е ролята на адвокатите за..

обновено на 09.04.21 в 14:10
Експрокурорът, адвокат Захари Генов

Прекратено служебно правоотношение

Адвокат Захари Генов о тговаря на въпроси, зададени от слушатели на БНР, в “Законът и Темида“. “Като държавен служител е прекратено служебното ми правоотношение със заповед на столичния кмет Йорданка Фандъкова. След обжалване от моя страна тази заповед е отменена от Административния съд. Но тъй като с жалбата съм поискал..

публикувано на 09.04.21 в 12:54
Ренета Инджова

Ренета Инджова: Политическото битие – по-далеч от пазара "Кирков"

Какво показа "партийният пазар" на 4 април ? Темата коментира в “Нашият ден“ Ренета Инджова , служебен премиер на България в периода октомври 1994 до януари 1995 г.: “ Призивът ми е за водене на политическото битие във форми, които са по-далеч от пазара "Георги Кирков" . Нека разумът, далновидността на участващите страни и на..

публикувано на 09.04.21 в 12:00

Предсрочни избори – възможно или вероятно

Тази нощ Централната избирателна комисия прие с решение разпределението на мандатите между шестте политически формации, които влизат в следващото народно събрание. ГЕРБ-СДС получава 75 мандата, "Има такъв народ" – 51, БСП – 43, ДПС – 30, "Демократична България" – 27, "Изправи се! Мутри вън!" – 14. Избирателната активност е 50,61 на сто, сочат..

обновено на 09.04.21 в 10:31

Разпределението на мандатите – имаше ли пропуски в изборния ден

След полунощ Централната избирателна комисия прие с решение разпределението на мандатите между шестте политически формации, които влизат в следващото народно събрание.  ГЕРБ-СДС получава 75 мандата, "Има такъв народ" – 51, БСП – 43, ДПС – 30, "Демократична България" – 27, "Изправи се! Мутри вън!" – 14. Как се случва разпределението на..

публикувано на 09.04.21 в 10:20