Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

В Мексико сити музеите са безплатни веднъж седмично

Пред Мадоната от Гуаделупе поклонниците минават по движещи се пътеки като на летище

Снимка: Магдалена Гигова

Mексико сити – 22 милиона души (заедно с предградията), смрад, тежък трафик, смог, раздираща битова престъпност. От всички наслоени в съзнанието ни твърдения все още валидно за мексиканската столица е само едно – тя продължава да е третият по гъстота на населението град в света.

Очакваш въздухът да има вкус на облизани 5 стотинки и да виждаш това, което дишаш. Да, ама не! Добре поддържаните паркове и лютите глоби са изтънили характерния за Мексико сити смог. А и метрото, което извозва 4 млн. пътници дневно, плюс хилядите автобусни линии вталяват автомобилния трафик. С разрастващите се квартални градинки градът, в който живее една пета от 105-милионното население на Мексико, успява да наддиша изпаренията.


Онова, което стряска положително новопокръстения посетител на мегаполиса, е… кристалната му чистота.

Нито хартийка по изблизаните улици, изгребани до шушка кофи за смет, лъснати пейки… И по многолентовите магистрали на града няма дупка за цяр! Чистотата важи не само за централните части на Мексико сити, а царува дори в стихийно застроените с циментови кубове без план хълмове около града.

Там водата пристига с цистерни и се изпомпва от кладенци, но сметосъбирачите шпорят баирите всеки ден. Тези квартали са доста отблъскващи. Представете си безкрайни хълмове, покрити с хаотични потискащо сиви грамади, струпани като залци в чинията на злоядо дете.

От тук тръгват пълчищата черноработници към столицата.

Заклинанията „прегръщайте си чантите, крийте си бижутата“ вече не са задължителна мантра за мегаполиса. Не че бандюгите нямат желание. Но разположените през 10 метра униформени постове им сецват мерака.

В Мексико сити полицаи с бронежилетки и заплашително големи пушки и палки караулят нагъсто. По централните улици денонощно бият тегели открити джипове с пулсиращи светлини, като ченгеджийска дискотека. И на дело изпълняват онова, което у нас наричаме с чисто българската дума „превенция“.

От централната Passeo de la Reforma нетърпящите отказ улични продавачи магически са изтикани извън чертите на т.нар. Зона Роса. Т.е. далеч от туристическите места и квартала с ресторантите и забавленията.

Капката прелива впечатлението, че по софийските кръстовища просяците и миячите на стъкла са неизмеримо повече. А от пътуванията до Америка ми се чини, че и там продавачите на рози и пластмасови фигурки на Мадоната от Гуаделупе с подчертано ацтекски и майски вид извират сякаш отвсякъде.

Впрочем уж горещите латинци са решили спретнато по англосаксонски проблема с неусмиряемите тълпи в подножието на прочутата Богородица, закрилница на Мексико.

Легендата разказва, че новопокръстен ацтека през ХV век сънувал Мадоната, която му казала, че на този хълм трябва да й бъде издигнат храм. Той веднага отърчал при испанския епископ, който го напъдил. Разбира се, защо Божията майка да се явява на някакъв си ацтека, вместо на самия Божи наместник?!

Дева Мария отново споходила сънищата на местния и му заявила, че ще му даде няколко доказателства. Накарала го да отиде на хълма, където за една нощ изникнал чудно красив розов храст. „Ще обереш цветовете и ще ги сложиш в чаршаф така, че никой да не ги вижда. Така ще ги занесеш на епископа. Там ще развиеш платното. А докато изпълняваш повелята ми много болният ти чичо ще оздравее напълно”, напътила го Богородица.

Когато ацтеката за пореден път се представил пред Божия служител и развил изтъканото платно изпод розите се показал неръкотворен образ на Дева Мария. Пред него и днес продължават да се кланят богомолците.

На хълма вече има 6 църкви, една от които наклонена като кулата в Пиза. Защото цялата мексиканска столица е построена върху отводнено от ацтеките блато и тя всяка година потъва с по няколко сантиметра.

Но пък от върха на Мадоната от Гуаделупе се вижда все още димящият вулкан Попокатепетъл.

В огромната катедрала, възвеличана от мексиканците като най-голямата в тази част на света (в Рио де Жанейро яростно го оспорват с тяхната църква), запазеното оригинално платно с образа на светицата е поставено под бронирано стъкло високо над главите на поклонниците. Допреди десетина години всеки е можел да целуне светинята и по религиозни празници е имало дори задушени в тълпата.Разтревожени за разпадащата се плащеница с морална стойност почти като Торинската (съхранявано в Италия парче плат със запечатан образ на висок благообразен човек, за което се смята, че е погребалния покров на Исус Христос – б.а.), властите я херметизирали.

За да може всеки да види светинята, без да стават безредици, в подножието й има няколко хоризонтални ескалатора като на големите летища. „Канализирани” от тях богомолците се разминават безпрепятствено изтеглили шии нагоре към светицата. Жалко, че Девата прилича на местна женица.

Доста непривлекателен народ са това мексиканците, ей! Да се чуди човек откъде се взимат онези дъхоспиращи красавици, които представят страната на „Мис Свят”.

Е, вярно че при 105 милиона население подборът е голям. Но още по-вярно е, че потомките на испанските благородни родове не ходят по улиците. Те дори вече не живеят в луксозния квартал на Мексико и са се изнесли на 70 км извън града в Санта Фе. Богаташите напуснали Мексико сити, заради вълната от отвличания на деца за откуп и са си изградили още по-добре охранявано „милионерско гето“.

Стенописи на Диего РивераНаблизо е резиденцията на мексиканския президент. От години той ходи в двореца с фреските на Диего Ривера само по официални поводи. Иначе си работи „у дома“. Защото докато стигнел президентският кортеж наставало такова свирепо задръстване, че всяко отиване на държавния глава на работа съсипвало трафика за часове.

Резиденцията се намира в един от белите дробове на мегаполиса – Чапултепек (в превод от ацтекски – Скакалец) – огромен парк със зоологическа градина и истинска крепостна стена, опасваща президентския дом.

Зелената площ е достъпна за всички, за разходка в зоопарка също не се взима такса и цели училища се трупат пред клетката на пандата, където неотадвна се е родило малко меченце.

Традиция е всички музеи и галерии един ден в седмицата да работят без входни билети за мексиканци, та дори най-бедните да могат да ги посетят.

Но уж праведни католици, мексиканците имат и още по необичайни привички. Разказват ни, че в затънтеното градче Хучитан, щат Оахака родителите са адски щастливи, ако един от синовете им се окаже гей.

И го поощряват всякак, понеже е „застраховката им” за блажени старини. Момчетата и момичетата се задомяват, а нетрадиционно ориентираните остават да се грижат за мама и тате. Недоказаните момчета се препитават като танцуват по кръчмите, облечени в женски дрехи, имат си дори свой баскетболен отбор.

А местните толкова ги уважават, че заведенията има по 3 тоалетни – женска, мъжка и за „средния” пол.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Еврика! Успешни българи: Иван Радев

Иван Радев е курсант в Националния военен университет "Васил Левски" в Шумен, факултет "Артилерия, ПВО и КИС". За постижения в овладяването на инженерните науки в областта на електрониката, автоматизацията и електротехниката Иван Радев става носител на стипендията на името на акад. Димитър Мишев. Според преподавателя му проф. Борислав Беджев, той..

публикувано на 27.06.22 в 17:05

Не натискай червеното копче

Помните ли коя беше Саманта Смит? (Ако отговорът е положителен, значи сте от рисковата група.) Саманта Смит е американската ученичка, която написа писмо до тогавашния Главен секретар на руската комунистическа партия Юрий Андропов с въпрос наистина ли става и си ляга с мисълта за червеното копче? Т.е. командата за започване на ядрена война със САЩ...

публикувано на 27.06.22 в 14:20

Образование и възпитание чрез кино – защо не?

Към края на фестивала "Срещи на младото европейско кино" на 28 юни в София ще се проведе Европейска конференция "Кинообразование в училище". Над 40 експерти в областта на киното и педагогиката от културни организации и университети от България, Германия, Испания, Италия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Северна Ирландия, Турция, Финландия, Франция,..

публикувано на 27.06.22 в 08:00

Имат ли тъмните сили светла страна

Мисля си за хитроумния начин, по който крехките ни човешки души се справят с трудните ситуации, нещастията и бедите, които неизбежно са част от живота ни. За по-невинните грешки и злополуки сме най-склонни да поемем отговорност, за по-тежки ситуации винаги ще се намери някой подходящ виновник с лош поглед или зли помисли. Как обаче да се справим с..

публикувано на 24.06.22 в 08:25

Възможна ли е свободата на избор в училищните програми

Ако проверите колко често се е появявала темата за промяна на учебните програми в средното образование, сигурно ще се изненадате. Периодично се правят опити за олекотяване на материала, за преместването му от един в друг клас, за отпадане на произведения, което пък довежда до скандали, за преосмисляне на философията на образованието ни – така или..

публикувано на 23.06.22 в 13:25