„Последният път, когато дирижирах симфония № 3 на Малер, бях впечатлен, докато гледах и слушах соло тромбона от първа част. Мислех си: „Уау, това е може би голямото соло, което всички тромбонисти учат и свирят, и със сигурност най-дългото и най-известно соло в оркестровата литература. И така, защо да не го развием в по-дълго парче?“
Така се раждат вариациите.
Концертът на Фредерик Шаслен със Софийската филхармония е на 7 март. Ще бъдат изпълнени: Волфганг Амадеус Моцарт – Симфония №38 „Пражка“; Рихард Щраус – Четири последни песни за сопран и оркестър със солист Мария Радоева и Фредерик Шаслен – Тема и вариации за тромбон и оркестър върху симфония №3 от Густав Малер със солист Йорген ван Райен.
А как е избрал програмата?
„Ами когато ми оставят свобода, винаги се опитвам да намеря някаква линия. Опитвам се да разчупя наложената представа – увертюра, концерт, симфония. Малко е досадно, нали...
В този концерт много говорим за Малер. За този концерт идеята беше да се включи моята пълна „реконструкция“ на 10-та симфония на Малер заедно с нейните вариации. Забелязахме обаче, че програмата става прекалено дълга. И освен това трябваше един много по-голям оркестър. А в момента с пандемията сме длъжни да правим големи ограничения. Затова реших, че ще се опитам да запазя основната линия Малер, понеже моите вариации са по повод Малер, не точно Малер, а около него.
После си казах – добавям Щраус, те са били като братя, и в последните 4 песни трите последни такта той завършва с трите акорда, с които започва частта от симфонията с мецосопрана. Шаслен запява. Нещо като прощаване с приятеля. И след това Моцарт, защото Моцарт е идолът на Малер. Разказват, че последните думи на Малер, преди да умре, са „миличък мой Моцарт“. Затова във вариациите съм „скрил“ малко от „Сватбата на Фигаро“, което си е същинският Моцарт. Та програмата е Моцарт, Щраус и вариациите около/по Малер. Има си една невидима линия. Обичам да си създавам една такава невидима линия в програмата“.
Това е първата му среща със Софийската филхармония, която той каза, че добре познава, защото е слушал доста записи на състава, преди да дойде в София. Казва, че добре познава и българската душевност, тъй като е работил с две великолепни певици – Соня Йончева и Веселина Кацарова. Със Соня записва първият ѝ самостоятелен диск „Париж, моя любов“, а с Веселина рецитала ѝ с френски арии „Сияйни нощи“.
Харесват му българските гласове – смес от славянска чувствителност, средиземноморска страст и западна изисканост. Сега ще работи с Мария Радоева. Изслушал е записите ѝ в интернет и смята, че има много топъл глас. Има и още по-силна връзка с България, защото желанието му да стане диригент дължи на живеещия във Франция български диригент Владимир Кожухаров, който е изградил в него чувството за ритъм.
В звуковия файл чуйте разговора с Фредерик Шаслен.
В класацията „Надпяване“ всеки месец ще ви бъде представяна различна музика. Екипът на предаването се старае да бъде на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравя традиционното звучене на любимата ни народна музика. В ефира на програма „Христо Ботев“ ще чуете да се надпяват не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен..
Самодиви, нестинари, змейове, караконджоли, кукери. Всичко това съдържа книгата на Жасмина Бушева-Кацарска „Как се раждат самодивите“. Книга, съставена от седем разказа, които неминуеми отвеждат читателя в един вълшебен свят на фолклорна мистика и приказност. „Тази книга е плод на моята огромна любов към българския фолклор. От дете съм..
Съвсем внезапно и в разцвета на творческите си сили през 2020 г. ни напусна Камен Чанев. През всички години на блестящата си кариера той беше любим изпълнител, аплодиран от публиката във всички театри у нас. Световните му успехи бяха на най-големите сцени. Четири месеца след раздялата с него в Пловдив, театърът, където той представи някои от..
„Жар птица“, „Пролетно тайнство“, „Сватба“ – гениални творби, изтръгнати от недрата на една древна ритуалност, нямаща нищо общо с приетите в Париж стереотипи за дребна руска екзотика, олицетворявана с понятията „водка“, „поп“, „болярин“, „балалайка“... Самият Стравински е възроптавал яростно срещу подобни представи за Свещената Русия, при това не..
16 април 3.00 часа – Ейми Бийч (1867-1944), Три Шекспирови песни. 3.08 часа – Надя Буланже (1887-1979), Четири песни. 3.19 часа – Лили Буланже (1893-1918), Четири песни из „Поляни в небесата“. Изпълнява Рожер Падулйес (тенор), Робер Фернандес Агире (пиано). 3.28 часа – Ейми Бийч (1867-1944), Пет песни. Изпълняват Рожер Падулйес (тенор), Марта Кардона..
Коя беше новината от първото заседание на 45-ото Народно събрание? Как ще изглеждат следващите парламентарни месеци? Какво ни казва Борисов с..
Латински, хетски, дакийски, харапски… Общото между тези езици със странни имена е, че са изчезнали много отдавна. В момента малко над 40% от езиците в света..
В едно интервю на Димитрина Тончева по повод новоизлязлата ѝ двуезична книга „33 секунди любов“ тя разказва за написването на стихотворенията в нея:..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg