Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Фредерик Шаслен: Един оркестър, това е най-красивият инструмент

| обновено на 05.03.21 в 09:11
Снимка: Bernard Martinez

„Последният път, когато дирижирах симфония № 3 на Малер, бях впечатлен, докато гледах и слушах соло тромбона от първа част. Мислех си: „Уау, това е може би голямото соло, което всички тромбонисти учат и свирят, и със сигурност най-дългото и най-известно соло в оркестровата литература. И така, защо да не го развием в по-дълго парче?“

Така се раждат вариациите.

Концертът на Фредерик Шаслен със Софийската филхармония е на 7 март. Ще бъдат изпълнени: Волфганг Амадеус Моцарт – Симфония №38 „Пражка“; Рихард Щраус – Четири последни песни за сопран и оркестър със солист Мария Радоева и Фредерик Шаслен – Тема и вариации за тромбон и оркестър върху симфония №3 от Густав Малер със солист Йорген ван Райен.


А как е избрал програмата?

„Ами когато ми оставят свобода, винаги се опитвам да намеря някаква линия. Опитвам се да разчупя наложената представа – увертюра, концерт, симфония. Малко е досадно, нали...

В този концерт много говорим за Малер. За този концерт идеята беше да се включи моята пълна „реконструкция“ на 10-та симфония на Малер заедно с нейните вариации. Забелязахме обаче, че програмата става прекалено дълга. И освен това трябваше един много по-голям оркестър. А в момента с пандемията сме длъжни да правим големи ограничения. Затова реших, че ще се опитам да запазя основната линия Малер, понеже моите вариации са по повод Малер, не точно Малер, а около него.

После си казах – добавям Щраус, те са били като братя, и в последните 4 песни трите последни такта той завършва с трите акорда, с които започва частта от симфонията с мецосопрана. Шаслен запява. Нещо като прощаване с приятеля. И след това Моцарт, защото Моцарт е идолът на Малер. Разказват, че последните думи на Малер, преди да умре, са „миличък мой Моцарт“. Затова във вариациите съм „скрил“ малко от „Сватбата на Фигаро“, което си е същинският Моцарт. Та програмата е Моцарт, Щраус и вариациите около/по Малер. Има си една невидима линия. Обичам да си създавам една такава невидима линия в програмата“.


Това е първата му среща със Софийската филхармония, която той каза, че добре познава, защото е слушал доста записи на състава, преди да дойде в София. Казва, че добре познава и българската душевност, тъй като е работил с две великолепни певици – Соня Йончева и Веселина Кацарова. Със Соня записва първият ѝ самостоятелен диск „Париж, моя любов“, а с Веселина рецитала ѝ с френски арии „Сияйни нощи“.

Харесват му българските гласове – смес от славянска чувствителност, средиземноморска страст и западна изисканост. Сега ще работи с Мария Радоева. Изслушал е записите ѝ в интернет и смята, че има много топъл глас. Има и още по-силна връзка с България, защото желанието му да стане диригент дължи на живеещия във Франция български диригент Владимир Кожухаров, който е изградил в него чувството за ритъм.

В звуковия файл чуйте разговора с Фредерик Шаслен.

Скоро отново ще говорим с Фредерик Шаслен, защото на 5 февруари излезе първият самостоятелен диск на френския баритон Людовик Тезие с арии от опери на Джузепе Верди, осъществен под диригентството на Шаслен.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

„Надпяване” – фолклорната класация на програма „Христо Ботев”, април 2021

В класацията „Надпяване“ всеки месец ще ви бъде представяна различна музика. Екипът на предаването се старае да бъде на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравя традиционното звучене на любимата ни народна музика. В ефира на програма „Христо Ботев“ ще чуете да се надпяват не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен..

обновено на 16.04.21 в 09:45

Магията на българския корен – по-силна от всякога в книгата на Жасмина Бушева-Кацарска

Самодиви, нестинари, змейове, караконджоли, кукери. Всичко това съдържа книгата на Жасмина Бушева-Кацарска „Как се раждат самодивите“. Книга, съставена от седем разказа, които неминуеми отвеждат читателя в един вълшебен свят на фолклорна мистика и приказност. „Тази книга е плод на моята огромна любов към българския фолклор. От дете съм..

публикувано на 15.04.21 в 08:15
Хосе Кура

„Манон Леско“ – в памет на Камен Чанев

Съвсем внезапно и в разцвета на творческите си сили през 2020 г. ни напусна Камен Чанев. През всички години на блестящата си кариера той беше любим изпълнител, аплодиран от публиката във всички театри у нас. Световните му успехи бяха на най-големите сцени. Четири месеца след раздялата с него в Пловдив, театърът, където той представи някои от..

публикувано на 14.04.21 в 12:33

Игор Стравински и старинната руска обредност

„Жар птица“, „Пролетно тайнство“, „Сватба“ – гениални творби, изтръгнати от недрата на една древна ритуалност, нямаща нищо общо с приетите в Париж стереотипи за дребна руска екзотика, олицетворявана с понятията „водка“, „поп“, „болярин“, „балалайка“... Самият Стравински е възроптавал яростно срещу подобни представи за Свещената Русия, при това не..

публикувано на 14.04.21 в 10:45

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 30 април 2021

16 април 3.00 часа – Ейми Бийч (1867-1944), Три Шекспирови песни. 3.08 часа – Надя Буланже (1887-1979), Четири песни. 3.19 часа – Лили Буланже (1893-1918), Четири песни из „Поляни в небесата“. Изпълнява Рожер Падулйес (тенор), Робер Фернандес Агире (пиано). 3.28 часа – Ейми Бийч (1867-1944), Пет песни. Изпълняват Рожер Падулйес (тенор), Марта Кардона..

публикувано на 14.04.21 в 08:05