30 април е датата, на която през 1914 се ражда една от най-големите български оперни певици – Сийка Петрова. В продължение на 30 години тя е от любимките на софийската публика с огромен репертоар - сопранови и мецосопранови роли от най-големите заглавия из оперната литература.
След завършването на гимназията младата Сийка иска да учи медицина и музика. Бързо разбира, че трябва да избере едно от двете. Уроците по пиано, които е взимала не са достатъчни, за да се подготви за изпитите в Музикалната академия и това много я тревожи.
Един следобед докато се разхожда тя вижда мъж да раздава рекламни листовки на частна Консерватория основана от проф. Димитър Радев. Това е нейният шанс! Родителите ѝ обещават да покрият високата такса за обучение, но при условие, че учи за учителка по музика, а не за оперна певица. Момичето не се замисля и се съгласява веднага, тъй като не смята, че някога ще стигне до сцена.
След една година усилена подготовка в Консерваторията тя преминава успешно конкурсния изпит в Музикалната академия и Христина Морфова я взима в своя клас – мечтата на всички кандидати.
Вече като студентка Петрова си спомня: „Бях във втори курс на Академията, когато една сутрин в едно от междучасията, както учих на пианото песните на Вагнер, дойде моята колежка колоратурката Бойка Константинова-Лолова, удари ме по рамото и ми каза императивно: „Утре ти ще се явиш на конкурса в Операта!“. Аз възразих твърдо, като казах, че не смятам, че имам такива данни, не съм и готова, а съм дала и обещание на моите родители, че ще уча музика за гимназиална учителка. Но Бойка Константинова ми написа молбата и само след часове отидохме заедно в Операта.“
От 86 кандидати приемат 7. Първа в списъка е Сийка Петрова. По-късно певицата споделя, че постъпването ѝ като стажант-артист в Операта е може би един от най-щастливите моменти в живота ѝ.
Елза е първата ѝ голяма драматична роля. Адам Должицки, който по това време е главен диригент в операта ѝ казва: „Вие сте Вагнерова певица“. Тя се появява в театъра, в момент в който има голяма нужда от глас като нейния – силен, с красив тембър и възможност за много нюанси. След смъртта на Цветана Табакова в Операта няма певица, която да поеме голяма част от нейния репертоар.
Започват усилени репетиции на „Лоенгрин“, но за нещастие Доложицки внезапно се разболява и умира малко преди спектаклите. Министерството на просветата и управата на Операта канят световно известния диригент Емил Купер, който да довърши репетиционния процес и да води представленията.
Сийка Петрова е единствената нова в състава, сама на роля и едва на 21 години. Резултатът – документиран от Михаил Хаджимишев във вестник „Днес“ от 20 октомври 1937 година: „Появяването на госпожица Сийка Петрова в голямата роля на Елза се посрещна с изблик на голяма радост. Всички почувстваха, че се изпълва една голяма празнота в нашата опера след тежката загуба на Цветана Табакова. Петрова има гласа, от който най-много се нуждае операта: младо лирико-драматично сопрано с изключителен, красив тембър, широта на тона и обема.“
В първите три години в Софийската опера Сийка Петрова прави 8 големи роли и пее в Реквием от Моцарт. В четири от ролите – Елза в „Лоенгрин“, Елизабет в „Танхойзер“, Миртокле в „Мъртви очи“ и Феврония в „Невидимият град Китеж и девицата Феврония“ тя няма дубльорка.
Емил Купер ѝ издейства командировка в Париж. Той смята, че всеки артист трябва да посети френската столица. Това е първият път, в който младото момиче се разделя с близките си и напуска България. Тя разказва, че Париж я очаровал с мащаба си, с културните си паметници, с Лувъра. Често гледа спектакли на Гранд опера.
Купер ѝ съдейства да започне уроци при една от певиците в Парижката опера – Ритер Чиампи, която остава силно впечатлена от таланта и опита на младата Сийка Петрова.
На 3 септември 1939 година се налага Петрова да напусне Париж заради войната.
След като се прибира, тя веднага се връща към работата си в Операта и влиза във вече поставената „Русалка“ на Драгомижски с огромен успех.
Следва Сента в „Летящият Холандец“, която изпълнява и 19 години по-късно на премиерата на новата постановка. Тогава Драган Кърджиев често ѝ повтарял: „Покажи тази сцена, покажи онази сцена, ти нали си ферзухефогел“ (опитно птиче).
Тя вече е нарочена за Вагнерова певица и ръководството решава да я изпрати на втора специализация, но този път в Берлин, а по-късно прекарва и две лета в Залцбург.
С възрастта се променя и характерът на гласа на певицата. Тя започва да изпълнява големи мецосопранови роли – Амнерис, Азучена, Еболи...
На 6 май 1967 година именно с Амнерис, Сийка Петрова слага край на триумфалната си кариера на сцената на Софийската опера. Още няколко години продължава с концертна дейност, работи и като вокален педагог.
След като слиза от сцената се обръща към миналото си с много силни емоции: „Трънливият път, по който вървях, прегърнала и притиснала здраво до гърдите си любимото изкуство свърши! Пътят свърши, но любовта, силна до болка, остана!“
Изпълнения на оперната певица Сийка Петрова може да слушате на 12 март от 23 часа по програма „Христо Ботев“.
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември), Шумен (12 декември), Велико Търново (13 декември), Русе (14 декември) и София (16 декември – зала "България") . Поради огромния интерес към концерта в София на 16 декември, организаторите..
Новият албум на българската алтернативно група Eagle Post се нарича Dystopian Romance. Той е записан и миксиран през 2023 г. от Георги Малчев (екс-Млък!, Quicksand Surfer, Sativa), а мастърингът е дело на легендарния английски продуцент Pete Maher, работил по продукции на Rolling Stones, Jack White и U2. Автор на текстовете и музиката е..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg