Защо вестник "Сега" няма да публикува политическа реклама за предстоящите избори, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Теодора Пеева, главен редактор на вестник "Сега".
„В един момент всяка медия трябва да направи избор между това дали да защитава докрай интересите на своите читатели, жертвайки някакви финансови постъпления, защото за всички е ясно, че изборите обикновено са златно време за медиите, особено в тази изключително тежка финансова и икономическа обстановка, когато няма реклама, или да направи компромис със своите принципи и да се изложи пред своите читатели. През последните години кандидатите преотстъпиха правото да изказват позиция от тяхно име на пиари, медийни съветници и хора, които нямат нищо общо с реалната политика. В резултат на интервютата се превръщат в нечитаемо четиво, пълно с клишета и лозунги. Представете си само как едни пиари пишат клишета и лозунги в едно интервю и вие нямате възможност да ги репликирате пред своите читатели. Така че ние предпочетохме да не се излагаме и да не взимаме пари за такива. То е ясно, на всеки човек, че това е платено и че няма смисъл дори да го прочете, само на пиарите не е ясно. И предпочетохме да търпим финансови загуби, но в крайна сметка да останем верни на своите принципи.
Опити за намесата в съдържанието и неудобните въпроси
„Говорим за интервюта, които се подават с въпроси, които са написани от самите пресцентрове и дори със заглавия. На миналите избори стигнахме до претенции, в които се иска да не се пипа заглавие, да не се пипа подзаглавие, дори да не се сменя снимка. За всичко това ние медиите носим вина, защото, за да ескалира до такава степен претенцията на партиите, ние сме позволили постепенно натрупване във времето, правейки компромиси.
Ако погледнете сегашната кампания, ще видите, че ние имаме монолози. Няма пряк сблъсък, дори когато това е необходимо. Навремето имаше много зрелищни дебати между лидерите на партиите, между основните кандидати, между водачи на листи, в които се дискутираха съвсем конкретни въпроси. Тази възприета норма, наложена от партията, която управлява от 10 години насам, да се води монолог и да не се участва в директен сблъсък, а да се облъчва населението с някакви послания, които много често се разминават с реалността, това се налага от десетилетие. И някак всички политици видяха, че това им е много изгодно. Извън партиите, които са в явна опозиция или са на ръба на четирите процента и имат интерес да предизвикат скандал и да се отличат, всички други се движат в това русло. Това показва отношението към избирателя. Очевидно вървим към влошаване на политическия диалог по време на предизборна кампания, особено при диалога с избирателя, а сега, заради ситуацията с вируса, това е още по-трудно, но политиците не желаят да използват медиите, въпреки че сега е моментът за това. Ние предложихме безплатна изява на всички – на политиците, които имат какво да кажат и са готови да направят това без ограничения за теми и въпроси. Интересно е, че никой досега не е поискал да отговори на най-критичните и най-острите въпроси и срещу това да се появи безплатно в изданието ни.“
Новите препоръки на „Репортери без граница“
„За да решиш един проблем, трябва да признаеш, че го има. Това, което се случва през последните години, е, че управляващите не признават, че има проблем със свободата на словото. Напротив, тях ги устройва капана, в който са вкарани медиите. Защото, когато най-големият ти рекламодател е държавата, тя има достатъчно лостове да влияе върху всяка една политика, която медията реши да предприеме, има достатъчно лостове за наказания. А при тези, които са независими от държавно финансиране, се търсят други начини за натиск. Било през журналистите, вие споменахте за случая с моя колега, когато той беше привикан за разпит за изпратени въпроси до пресцентъра на МВР. Такова чудо няма никъде по света. Друг вид натиск – към издателите, чрез данъчни проверки и т.н.. И след като ти не признаваш, че има проблем със свободата на медиите, защото теб те устройват послушни медии, а не обективни, няма как да има решение на този проблем. Взимат се решения, от които няма никакъв смисъл. И последното изказване на „Репортери без граница“ беше в този смисъл, че нещата, които се предприемат законодателно, нямат ефект и не биха могли да имат.“
Чуйте повече в звуковия файл.На малък кръстопът в близост до гр. Харманли, или иначе казано – в сърцето на Сакар, където вината са меки, ароматни и с вкус на плодове, има малка винарска изба, първата в харманлийско, а сега част от по-голямо начинание. Избата е създадена през 2005 г. и има собствени лозови масиви, сред които тези с мерло са доста по-стари от самата нея...
На 28 февруари светът отбелязва Световния ден на редките болести – ден, посветен на повишаването на осведомеността за заболявания, които засягат малка част от населението, но имат сериозно отражение върху живота на пациентите. Едно от тези заболявания е нарколепсията – тежко неврологично разстройство, което драстично нарушава ритъма сън-будност...
На седмата официална церемония "Дарител на година" Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отличи спомоществователите, партньорските институции и организации, допринесли през 2024 година за работата и мисията на НБКМ. Програма "Христо Ботев" на Българското национално радио получи наградата в категория "Медийно партньорство". Наталия..
Проф. д-р Диана Попова , началник на Националния референтен център по аудиология и заболявания на слуха към клиниката по УНГ болести в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ", е гост в Lege Artis. Една част от заболявания, свързани с увреден слух, започват още при раждането. Прави се неонатален слухов скриниг в родилния дом или по-късно от ушни..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от терапевтични възможности. Гръдният хирург д-р Анатоли Семков от Клиниката по гръдна хирургия в университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Иван Рилски" споделя важни аспекти от..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg