Какви са последиците върху изкуствата и техните създатели и почитатели на “новата нормалност“, в която се наложи да живеем.
Какво става в игралните салони, изложбените зали и културните средища и как понасят наложените ограничения.
Темата коментира във “Време и половина“ проф. Маргарита Младенова.
“Проблемът е как да (не) свикваме, а не как да свикваме. Бедата винаги е стояла до човека, но сега разбираме, че тя се отнася не просто за всички, а за всеки. Когато гори в комшиите, си казваме – слава Богу, не е вкъщи, а сега не можем да си го кажем. Този жесток тест, този изпит, на който вирусът ни подлага, човекът не го издържа добре. Диагнозата за това докъде се е докарал човекът в ситуация на беда, не е в полза на човека.“
Културата би трябвало да поеме своята голяма роля на смислова и духовна алтернатива. Да води човека към едно помъдряване, към една воля и стоицизъм, което не се случва.
“Въпросът е, че ние преставаме да се съприкосновяваме, да се докосваме до всичко, което е натрупала човешката памет, до големите текстове, до големите смисли, до големите прозрения, до големите предупреждения. Там изтриваме и тези амнезии като че ли правят човека нещастен, мизерен, увиснал в собственото си нищо.“
Страхът
“В “Сфумато“ не сме се спрели от юни. Имаме по 24-28 представления на месец. Връщаме публика от всяко представление, защото наистина 30% в нашите малки пространства е на границата на мъчението. Но най-хубавото е, че хората, които идват тук, знаят къде идват. И някак това смирение, с което те са прекрачили страха си, ние сме се погрижили да се чувстват добре, защото трябва да се спазват тези не чак толкова сложни за спазване и възмутителни за уникалната свобода на човека мерки, сядат в залата, гледат Достоевски, гледат Радичков, пишат, преди да си тръгнат нещо в тетрадките, които сме оставили във фоайето. Мисля, че театърът, особено за зрителите, е възможно най-безопасното място. По този начин кризата се елиминира. Най-силно нас от “Сфумато“ кризата удари в пътуванията и в ателиетата.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Един поглед в артпространствата – не само на Габрово, а и на душите. Артпространствата, които търсят отговор на всички въпроси, търсят изчистването на болката, откриват красотата и превръщат грозотата в красота. Тези, които някои хора смятат за много нежни души, а други – за изключително здрави, корави и стъпили на земята. Те живеят тук и сега и знаят, че..
Българското турне на "Семейно радио" през 2024 година продължава с директно излъчване от Габрово в кулминацията на честванията по повод 147 години от Шипченската епопея и 90 години от освещаването на Паметника на свободата. Петко Койчев , директор на Драматичен театър "Рачо Стоянов" - Габрово от 2010 година – разказва в "Семейно радио" за поетичния..
В киносалоните в България рядко се разпространяват филми от Европа и Азия. В предаването "Какво се случва“ Светлана Дамянова от София филм фест и програматорът на Киномания Христо Христозов изразиха мнение, че се повишават разходите за разпространението на филми, които не са американски. Рекламата също оказва влияние и слабото разгласяване води до..
"Цели шест приказки за цветята с много информация за тях, символиката и отношенията между хората е събрала в книгата си "Приказки за белите цветя" Терез Никол. Всяко едно цвете символизира различни емоция и отношение, а в края на книгата кратко, систематизирано и съдържателно се поднася информация за конкретното цвете. Така читателите могат да..
Радослав Стоянов, директор на Професионалната гимназия по туризъм "Пенчо Семов" в Габрово, сподели в ефира на предаването "Нашият ден" своята визия за развитието на професионалното образование и ролята на индустриалеца и дарител Пенчо Семов в българската история. Гимназията, която Стоянов ръководи, е специализирана в областта на туризма, като основните..
В киносалоните в България рядко се разпространяват филми от Европа и Азия. В предаването "Какво се случва“ Светлана Дамянова от София филм фест и..
Етнографският музей "Етър" става на 60 години. За историята на музея и празненствата по повод годишнината – разговор в "Нашият ден" с уредника Румяна..
През тази година се навършват 60 години от създаването на Архитектурно-историческия резерват "Боженци". Според легендата, селото е основано от болярката..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg