Фотокнигата на забележителната фотографка Яна Лозева е озаглавена „Басейн Рай“. Интересно е, че в цялата книга не откриваме басейн, а колкото до Рая – колебанията започват още от първите фотографии.
Вярно, че на обложката на книгата има едно щедро народило ябълково дърво, а на първата фотография зад розовото перде на някакъв вход на къща можем да си представим какво ли не, тоест възможно райско място, райско преживяване, райски... ябълки (такива също няма заснети в книгата).
Вярно е също, че думата Рай предизвиква възклицания като „Райско ми е!“, „Като в Рая съм“ и пр. Може да се ориентирате по-натам в страниците на книгата по въвеждащия текст на Зорница Христова, която основателно отбелязва, че „във всеки пейзаж се съдържа разказ за едно пътуване“...
Но какъв е разказът? Къде е Раят? Питате се и разбирате още на следващата страница, че вече сте там. В Рая на детството, в Рая на природата, в Рая на нещата-които-са-истински, в Рая на светлината.
Пътища, къщи, прозорци, кърпа, яйца в найлоново пликче, дете, жени, мъже, галоши, окапали листа на цвете в разрохкана пръст, разсад домат, синя кутия за бижута, цъфнал клон, цъфнало дърво, следобедно слънце в някакво място-не-тук. И тук.
Защото фотокнигата на Яна Лозева успява да ни пренесе в Любимец, което е реалното място, да ни изведе от него, да ни запрати в нашите си такива места, да ни въвлече в друга география – на вътрешния свят, където се пази частица от Рая – независимо дали вън и вътре съвпадат. И ако се запитате накрая „Това ли е Раят?“, ще отговоря, че по-интересният въпрос е за басейна. А отговорът е в интервюто.
Чуйте Яна Лозева.
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..
Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..
Далеч от въпроси като "Какво е искал да каже авторът?", а и "Какво е искал да каже героят?", с ясното съзнание, че авторът и разказвачът не са едно и също нещо и напълно в обстоятелствата на това, че колкото автори, толкова и формулировки на дадено понятие, състояние или форма можем да открием, ние, като зрители, имам възможността да усетим свободата..
Една от структуроопределящите рубрика в "Голямата къща на смешните хора" е "Животът ни като виц". Този път повод за виц е появилата се за пореден път вест, че грандиозен комплекс от 50-метрови небостъргачи ще се строи на площ от 50 декара край булевард "Черни връх". Причината вестта, че и във Варна се канят да изсекат 5 декара горичка в местността..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
На 22 ноември в зала 1 на НДК в рамките на 38-ото издание на Киномания ще се състои българската премиера на "Берлингуер. Голямата амбиция " . Филмът..
След два студийни албума и един концертен дуетът Димитър & Христо издава "Несломен". Новият албум включва осем песни, повечето от които са в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg