Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Мащабна инициатива по повод 200 години от рождението на Раковски

Раковски – живот в служба на народа

| обновено на 14.04.21 в 09:10
Г.С. Раковски
Снимка: Уикипедия

Във връзка с честването на 200 години от рождението на Г. С. Раковски до 14 април тази година Община Котел, съвместно с Министерството на Културата (МК), започна мащабна инициатива за преосмисляне на личността на бележития си съгражданин в историята на България.

На 14 април 2021 г. децата от кръжок Творческо обединение „Дарования” към НЧ „Съгласие – Напредък 1870” и Общинска библиотека „Петър Матеев”, представиха изложба от рисунки, посветени на 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски. Кметът на Община Котел Коста Каранашев даде старта на втория турнир по колоездене „Раковски Гран При“, Възрожденска обиколка Котел-Жеравна-Катунище за всички възрастови групи, който се провежда в дните 13-14 април в Котел. Честванията ще продължат с шествие и празнична програма в Котел.

През следващите месеци се предвижда животът и делото на Раковски да бъдат и екранизирани в документален филм.

Инициативата, която е по проект “200 години от рождението на Георги Стойков Раковски“, има амбициозната цел да изведе на дневен ред живота му, защото за Раковски и неговото велико дело е писано и говорено твърде малко.

В инициативата на Община Котел се включва и програма Христо Ботев на БНР.

От 22 март до 14 април в “Нашият ден“, малко след 8.00, в ефир звучат гласовете на обществени личности, произнасящи думите на Раковски.

Рожденото име на Георги Стойков Рàковски е Съби Стойков Попович. Той е роден в подбалканския възрожденски град Котел в семейството на сравнително заможния търговец и занаятчия Стойко Попович и Руска Мамарчева.

В периода между 1828 – 1834 година Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, където освен български изучава и гръцки език. През 1834 година постъпва в училището в Карлово, където учител му е Райно Попович. Раковски напуска Карлово през 1836 година заради върлуваща по това време чумна епидемия.

В края на 1837 година заедно с баща си заминава за Цариград, където продължава образованието си в изтъкнатото гръцко училище в Куручушме. Там Раковски изучава философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други предмети. По време на престоя си в Цариград Раковски става съучредител на „Македонското дружество“, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под влияние най-вече на Неофит Бозвели, но също така на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включва в борбата за църковна независимост.

Раковски е с несистемно частно високо образование. Освен родния си български език, като поданик на Османската империя, а по късно и на Гърция, владее за употреба в границите на тогавашната държава турски език, както и гръцки в двата му варианта. Овладява говоримо и писмено и няколко европейски езика, сред които сръбски, френски – за непосредствена и за научна цел, английски и др. Служи си с арабски и персийски. Той е ярък представител на течението на романтизма, силно повлиян е от Майнхард и Братя Грим (Gebrüder Grimm),[3] които чрез своите приказки създават национално чувство в германския народ. Под тяхно влияние той създава етнографски въпросник и иска от всички българи да го попълват и да описват своите вярвания, песни, гатанки.

Паметник на Георги Раковски в КотелПо отношение на борбата за образование, Раковски е човекът, смятан за учител на Васил Априлов, който създава първото взаимно училище в Габрово през 1835 г. По отношение на революцията той е учителят на Васил Левски. След Паисий Хилендарски и Софроний Врачански Георги Раковски е направил най-много за съхраняването на българското самосъзнание през 19 век.

Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години.  Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от Османско владичество.
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Лилия Драгоева и Михайлина Павлова в студиото на

Не спорете с тези, които смятат, че Земята е плоска

В навечерието на София Прайд Организационният комитет се обърна с призив към институциите и политическите партии. В него се казва: „Организационният комитет остро осъжда серията правонарушения, включително евентуални престъпления, извършени през последните три седмици и насочени срещу ЛГБТИ общността и срещу събития, част от културната..

публикувано на 11.06.21 в 18:25
Мирослав Арабаджиев

Младите в журналистиката: Мирослав Арабаджиев

11 юни е. Ден, който със сигурност слага край на един дълъг и странен период за Европейските футболни първенства. Европа пак ще брои, но без да навлиза в статистиката на пандемията. В следващия месец тя ще отчита само красиви попадения на световни терени. UEFA EURO 2020 започва с двубоя Турция – Италия, който ще постави началото на най-очакваното..

публикувано на 11.06.21 в 16:35
Илия Пешев пред ателието си в София

Часовник и безвремие, и дългата история на ножа

През 30-те години на миналия век британският поет и аристократ Едуард Джеймс е много близък до течението на сюрреализма и е близък приятел на писателя Олдъс Хъскли, комуто споделя опасенията си, че след Втората световна война вероятно много от занаятите ще замрат и постепенно ще изчезнат. Той изразява готовност да превърне имението си в училище по..

публикувано на 11.06.21 в 15:20

Силвия Великова: От Кьовеши ще разберем дали посещението ще остане само протоколно

Непопълнената квота за български делегирани прокурори и работата на Европейската прокуратура бяха част от акцентите на срещата в София на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши. Работното ѝ посещение приключва днес. Темата коментира в “Нашият ден“ журналистът  Силвия Великова . "Надявам се на пресконференцията да прозвучи това,..

обновено на 11.06.21 в 13:36

Ще накърни ли съдебната реформа достъпа до правосъдие

Защо трябва да бъде променена съдебната карта на съдилищата? Какво представлява проектът “Модел 4“? Темата коментира в “Нашият ден“ Красимир Шекерджиев , член на Адвокатската колегия на Висшия съдебен съвет. “Модел 4“ е един от четирите модела, които бяха изработени в рамките на проект, стартирал през 2016 г.  "Още от предходния състав..

публикувано на 11.06.21 в 13:32