Какво ни казват политиците преди изборите, има ли истински политически и обществен дебат в публичното пространство и как той се модерира от медиите, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“:
„Свободата на медиите е доста особена тема за България, а твърденията за „най-свободната свобода“ са цинизъм“. Никъде, по нито една телевизия няма диалог и дебат по нито една предизборна тема. Принципът да се отказва въобще дебата, какъвто виждаме у не една партия, е много интересен. От друга страна, управляващите партии никога не са поставени в дебат с опозиционните. Тоест, текат едни монолози и няма никаква предизборна кампания. И нито един важен въпрос не се дискутира истински, например какво е мястото на България в „Зелената сделка“, в отношенията на Европа с Америка и Китай – къде сме ние там, какво правим? И тъй като няма никакви аргументи, а само се хвърлят някакви думи, медиите трябва да започнат да канят някакви истински експерти, след дебатите, които да обясняват на хората кое от казаното в студиото е истина и кое е лъжа. Защото политиците се замерят с някакви листове, а накрая ние нищо не разбираме...“
Защо няма аргументи в дебатите
„Българските медии стигнаха дотам журналистите да бъдат домакини – канят някакви хора, които да се изкажат. А журналистът не е домакин, той е човек, който има мнение, който разследва и казва накрая кое е било вярно и кое е било невярно. А какво имам ние – едни любезни домакини и след дебата ние оставаме ошашавени и нищо неразбрали. Да не говорим за стратегията „отвличане на внимание“ – пускат се някакви „кьор фишеци“ от типа „джендър идеология“, какво значи това? – някой журналист попита ли някого какво има предвид, като ги говори тези неща, освен невежество и непознаване на английски език. Политиците правят това, което журналистите им позволяват – развяват си коня. И така, докато пускат някакви димки, създават свой бранд, вместо да бъдат принуждавани да се аргументират и техните факти да бъдат критикувани. Само вижте какви глупости се ширят като въпроси – имаме ли нужда от електрически ток, или нямаме... Безумие. Политическият дебат трябва да се води от журналисти – те да измислят темите, задават въпросите, притискат събеседниците и накрая трябва да се заеме позиция и да се каже – този каза истина, този каза неистина. Какъв дебат може да има в сегашната ситуация, когато се събират само опозиционни или управляващи партии – не може! И това се случва най-вероятно защото има някаква зависимост, финансова.“
Какво получават гражданите
„Управляващите се стремят да убият гражданската енергия от протестите през миналата година с това, че не се явяват на дебати и с това, че дебатите се провеждат по този начин, защото хората си казват: „Ами, няма кой“ и няма да отидат да гласуват. За мен това е целенасочено, както е целенасочено това, че не решиха въпроса с гласуването в чужбина, както и на карантинираните хора, убиха възможността да се гласува по пощата. И това се случва, защото политическото и гражданското не са в интерес на тези, които управляват, всяка такава енергия ще ги събори. И най-добрият пример е така нареченото „джипка шоу“, където премиерът говори каквото си иска сам, на когото си иска, където си иска и не може въобще да му се зададе въпрос. Гражданската енергия е убита чрез скука и формализиране на дебата. А без надежда, само с песимизъм, не се прави държава, не се прави нация. Този разпад е пагубен за нас като нация и държава. Ако нямаме среща и дискусия, то няма демокрация и това вече не е държава.“
На специално медийно събитие, организирано в литературен клуб "Перото", беше обсъдена темата "Мигрената – актуален проблем на обществото". Фокусът на дискусията беше поставен върху значението на информираността, адекватното лечение и подкрепата за ефективно управление на състоянието . Темата подчерта и влиянието на мигрената върху бизнеса,..
В Димитровград днес и следващата сряда се открива възможност за незабравимо преживяване – масово наблюдение на небесни тела в Народната астрономическа обсерватория и планетариум "Джордано Бруно". Директорът на обсерваторията, Димитър Кокотанеков , разказа повече за значението на тази уникална институция и за вълнуващите небесни обекти, които могат..
Лекари и пациенти поискаха да се регламентира заплащането на биомаркерите , които са важна част от съвременното персонализирано онколечение с най-модерни терапии. Парадоксално тези терапии се поемат от НЗОК. Липсата на подходящ регламент за изследване на биомаркерите обаче води до неефективно лечение и повишаване на смъртността от ракови..
Във Военномедицинска академия бе представен апарат за роботизирана хирургия Da Vinci Xi от ново поколение. Апаратът комбинира високотехнологични иновации и прецизност при извършването на операции. Първата такава беше извършена от д-р Янчо Делчев , ръководител на Клиника по обща и онкологична гинекология на ВМА. "Случаят касае 40-годишна..
На 21 януари в Деня на родилната помощ, известен като Бабинден, в най-старата АГ болница у нас "Майчин дом" се състоя водосвет и освещаване на III операционна зала на името на доц. д-р Божидар Славчев. В ритуала по измиване на ръцете участие взеха директорът на болницата проф. Иван Костов, началникът на Родилна клиника проф. Асен Николов и..
Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на..
В петък, 24 януари в родните киносалони влиза българският игрален филм "Клас 90". Сюжетът събира съученици 33 години след завършването на средното им..
На днешния 21 януари отбелязваме 146 години от смъртта на Любен Каравелов – революционер, поет, журналист и енциклопедист, оставил дълбока следа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg