Историята на Източната могила край новозагорското село Караново – един уникален археологически паметник е дълга, за съжаление, и много от вас я знаят, защото в предаванията за култура по програма „Христо Ботев“ се е говорило за нея нееднократно. А причината е – нестопонисването ѝ от страна на общината и държавата, заради което вече години наред този паметник е в плачевно състояние и не само той разбира се по нашите територии.
Изненадващо през януари Община Нова Загора спира охранителната система СОТ на могилата, а покритието ѝ се руши от 2015 година. От няколко години обектът е затворен и за посещения именно заради временно изграденото покритие, което се руши и е опасно. До днес, въпреки засиления обществен интерес и усилията на гражданската инициатива „За спасяването на обект Източна могила“, създадено от археолозите, които я откриват, нищо не се предприемаше за нейното опазване. През последния месец се установи и, че в близост до могилата има иманярски набези, което засили притеснението на археолозите.
Засега се знае, че ще започне реконструкция на покритието на Източната могила край новозагорското село Караново. Причината за спешните дейности е засиленият обществен интерес, след като археолози алармираха за иманярските изкопи в близост до обекта.
Д-р Веселин Игнатов, археолог в РИМ-Сливен, който е ръководил екипа, извършил откритието на обекта през 2008 г., разказва, че иманяри са извадили две антични колесници, на около 50 метра източно от могилата. Според кмета на село Караново при огледа от полицията е констатирано, че са счупени панели от конструкцията около могилата, но нищо не е било взето, не се е потвърдила информацията, че е било копано в основата на обекта. Според нея изкопите не са дело на местни хора, но набезите на иманяри не са прецедент. Последният подобен случай е през миналата есен в друга нива, където също е било разкопано.
Т.нар. Карановска могила бе открита през 2008 г., след иманярски покушения. Открити бяха антична колесница и гроб с ритуална площадка.
Освен море и богата културна програма Балчик предлага досег до красива и уникална природна среда . За защитените местности в "Нашият ден" разказва Мариан Цветков , инженер, озеленител и лесовъд към Община "Балчик", известен и като разказвач и изследовател на местните легенди. Географските дадености на община Балчик са много разнообразни..
За историята и дейността на най-старото читалище в Балчик "Паисий Хилендарски" в "Нашият ден" разказва Веселин Павлов – секретар на читалището. Балчишкото читалище е основано през 1870 година. Жителите на града осъзнали, че имат нужда от средище на духовността и просветата, затова богатите балчиклии решили да учредят такава организирана..
Богдан Дарев е режисьор и продуцент. Живее и работи в Сиатъл, САЩ, където заминава през 1995 г. В творческата му биография има няколко филма, сред които "Тази баба", "Хармония", "Там", заради който се връща в България 23 години след заминаването си, "Кавал парк", а най-новият се нарича "Спица". Филмът му "Там" беше излъчен по БНТ, а "Кавал..
На 27 септември в Открита сцена "Сълза и смях" е премиерата на спектакъла "Не бях аз" от Владо Даверов . Режисьор на постановката е Лиза Шопова, музиката е дело на Кирил Маричков, а сценографията на Анелия Райкова. Мултимедийният спектакъл е продължение на българския филм "Вчера" от 1987 г. с режисьор Иван Андонов и автор Владо Даверов...
В редакция "Хумор и сатира" не сме безразлични за настроението на нашите слушатели и затова правим по силите си то да е подходящо поне по време на нашите предавания. Тази неделя веднага след новините в 18 часа усилията ни ще изкристализират в този вид: Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от от..
Какви опасности грозят всеки, обявен за чуждестранен агент в Русия, как се използва "Законът за чуждестранните агенти" срещу изразилите различно..
Какво ни казаха политическите играчи с действията си по време на политическа криза, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Любомир Аламанов ,..
Богдан Дарев е режисьор и продуцент. Живее и работи в Сиатъл, САЩ, където заминава през 1995 г. В творческата му биография има няколко филма, сред които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg