Фредерик Бегбеде казва, че любовта трае три години. С времето опитът ѝ доказва, че има нещо вярно в истината. Това я ядосва дотолкова, че запява за липсата на поне още една година. Така, след дебютната си песен „Мърфи“ по стихове на Валери Петров, младата актриса Жаклин Даскалова се обръща към литературата и за второто си парче. Този път в музиката ѝ откриваме закачлива препратка именно към френския писател. Песента носи и неговото име – „Бегбеде“.
Любовта е генератор за творчество, стимул за развитие и най-голямото вдъхновение за Жаклин. Тя се бунтува срещу комерсиалното звучене в музиката. За нея изкуството трябва да има точно такава събуждаща функция.
„Това е наша отговорност като артисти – да задаваме въпроси, да провокираме теми за размисъл и за жалост да разкриваме най-интимните ни проблеми, най-личните ни размисли, за да покажем на публиката, че наистина има какво да слуша“, споделя тя.
Жаклин се обляга на литературата, защото иска да даде нов живот на творчеството на българските автори. Това прави и Теодор Кисьов с аранжиментите на „Мърфи“ и „Бегбеде“ – „използва отминала музика и ѝ предава нов привкус“.
Адаптацията в живота и в любовта е нещото, на което Жаклин Даскалова продължава да се учи. Иначе е завършила класически балет и изящни изкуства в Националното училище по изкуства във Варна. Занимава се също така с художествена гимнастика, класическо и поп пеене. Учи и в НАТФИЗ при професорите Боньо Лунгов и Ивайло Христов. Участва в представлението на проф. Христов „Суматоха“, което е номинирано за „Златен кукерикон“ в категорията „Млада надежда“. В него играе бързата кафява лисица. Съвсем скоро пък ще играе и на сцената на Народния театър в постановката „Нова земя“ с режисьор Бина Харалампиева.
„Мисля, че ще стане представление, което ще изкара хората на улицата, ще ги възбуди. Надявам се, че ще ни върне към българското, към едни основни теми, които би трябвало да ни вълнуват“, казва Жаклин за спектакъла „Нова земя“, в който бунтът също не липсва.
За живота като една постоянна адаптация и за любовта като негова основа – чуйте от Жаклин Даскалова в звуковия файл.
Прочутият мюзикъл "Криворазбраната цивилизация" по пиесата на Добри Войников оживя на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски". Режисьор на спектакъла е Николай Гундеров, познат на публиката с неподправения си почерк в жанра комедия. Той е и сценарист на новия текст по пиесата на Добри Войников, където героите са поставени в..
Тазгодишното, 54-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора – уникален празник на музикално-сценичните изкуства, едно от най-значимите събития в културната карта на България, ще започне на 21 ноември с премиера на домакините от Старозагорската опера – две едноактни творби на Пучини. Финалът ще бъде на 4 декември с "Рейнско..
Роденият в Германия композитор Георг Фридрих Хендел е сред най-популярните личности от артистичния свят на Лондон от началото на 18 век. Неговата опера "Орландо", създадена през 1733 г. има п о-скоро артистичен, отколкото популярен успех при първите си представления. Музиката на Хендел съчетава бароково изобилие и едновременно с това лекота на..
Италианското либрето е адаптирано от L'Orlando на Карло Сиджизмондо Капече по "Орландо фуриозо" на Лудовико Ариосто. Премиерата е на 27 януари 1733 г. в Кралския театър в Лондон. Действащи лица: • Орландо, рицар – алт кастрат (днес контратенор или мецосопран) • Анджелика, принцеса на Катай – сопран • Медоро, африкански принц – контраалт (днес..
Сравняват го с Кормак Макарти и Уилям Фокнър, а защо не и с Оруел. "Пророческа песен" е петият му роман, за който през 2023 г. получава наградата "Букър"...
Прочутият мюзикъл "Криворазбраната цивилизация" по пиесата на Добри Войников оживя на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски". Режисьор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg