Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

40 НДК – минало, бъдеще, настояще

| обновено на 02.04.21 в 11:11
НДК
Снимка: Ани Петрова

Националният дворец на културата бележи 40 години от своето създаване. 1981 е годината, когато се открива това пространство.

През 80-те години НДК се превръща в мечтаното средище за културни и обществени мероприятия на международно ниво. Започват да гостуват световни звезди и изпълнители на всички видове изкуства. Дворецът предлага много модерни за времето си съоръжения. Предоставя пространства, приготвени за концерти, изложби, конгреси, семинари и други събития.

Каква е равносметката за Двореца на културата за тези 40 години?

Темата коментира главният герой в “Нашият ден“ Борислав Велков, председател на Съвета на директорите в НДК:

Борислав Велков, председател на Съвета на директорите на НДК

“Бих искал да върна времето назад и да кажа, че точно на 31 март 1981 г. е открита Зала 1 на НДК. Отделните пространства на двореца са се откривали на отделни етапи. Празнуваме една легендарна история. Традиции, много от които са съхранени. А спокойствието днес, по време на пандемията, е по-скоро временно затишие и се надявам, че до няколко месеца не само НДК, но всички пространства за култура, всички конгресни центрове в България, в Европа и по света ще се върнат към нормалния си живот. 

Да, има значителни промени в нашата дейност, някои от тях може би ще останат като тенденции, но личните ми наблюдения и очаквания, базирани на опита ми, са, че по един или друг начин ще се възвърнем към нормализация.“

Миналото

Арх. Баров и целият екип, който е създал НДК, са били изключителни визионери. В онези години са подходили изключително модерно към съвременните тенденции за културни и конгресни центрове. Това визионерство е стигнало дотам, че към днешна дата НДК продължава да бъде най-добре проектираното интелигентно функционално съоръжение в България, но и в региона. НДК би могъл да бъде сравнен с много примери по света в тази посока.

В онези години е имало официален вестник на НДК, който се е издавал регулярно, докато е вървяло строителството. В последния брой определят НДК като едно “Величаво дело“. Имам спомен от заглавие, което ме впечатли. И това наистина е така, защото с построяването на Двореца всъщност се дава съвсем нов тласък и в културата в България, и не само в България, тъй като в този период е имало развитие и на нашите културни мисии извън страната. Това е била една цялостно свързана културна система.

От друга страна, се поставя начало на съвременната конгресна индустрия в България. В периода от 1981-1989, въпреки че сме били от другата страна на стената, са проведени няколко много значими световни изложения и форуми.

Технологиите за годините са били най-съвременните. Много от тях уникални, защото са създадени само за Националния дворец на културата. Голяма част от тях работят – и то безотказно. Любопитен факт е, че голяма част от функционалните системи в онези години не са произведени в социалистическия блок, а са използвани най-добрите технологии, които са съществували. В Зала 1 например цялото оборудване на звука е произведено от много голяма американска компания, която и до ден-днешен е лидер на пазара.“


Нужна ли е модернизация

“НДК е проектирано да издържи не 40, а сигурно 240 години. Всяко едно такова място изисква постоянна промяна. Тъй като това са съоръжения, създадени за хората, културата, бизнеса, което означава, че то трябва да следва нуждите на публиката и да се модернизира.“

Пандемията

“Постоянно сме в процес на актуализация и създаване на кризисни стратегии – краткосрочни, с визия за месеци, и за година-две. Нещо, проектирано с такъв мащаб, е трудно да оцелее с тези ограничения. Но се опитваме в целия този вакуум там, където е възможно, да съществуваме и да имаме дейност. Малките ни сценични пространства почти не са спирали работа, освен в моментите на пълни ограничения. Опитваме се да бъдем гъвкави, търсим нови възможности.

Идва епохата на хибридните събития. Конгресната индустрия откри дистанционното провеждане на събитията. Културната индустрия също откри за година дигиталните възможности. Трябва да се адаптираме към новата действителност. Много неща в конгресната и културната индустрия ще се променят и се промениха.“

Повече за програмата, свързана с 40-годишнината на НДК, можете да чуете от разговора в звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Националният военноисторически музей с богата програма в Деня на Българската армия

Националният военноисторически музей отбелязва Деня на Българската армия с вход свободен и богата празнична програма. За първи път посетителите на музея ще могат да разгледат най-новите фотоизложби – „Празникът на Българската армия“ и „Раковски и неговото време“. Първата показва как армията е отбелязвала празника си в годините след Освобождението,..

обновено на 06.05.21 в 15:23
Силвия Станоева в студиото на „Време и половина“

Силвия Станоева: Да поемеш отговорност за собствения си талант означава да поискаш да бъдеш видим

Усамотена в таванското си помещение, Сузи Сю повдига темата за съзидателността. Тя говори за отдаването изцяло на онова, което човек иска и може да прави. Яхва вдъхновението и лети право към мечтите. В интимната атмосфера на галерия „Етюд“ таванът на Сузи се преобразува от малка сцена в цяла вселена. В нея тя пътува из света – реалния и онзи, който..

публикувано на 06.05.21 в 08:50

Актрисата Юлияна Чернева: Всеки ден на сцената е щастие

„Моята първа среща с Варненския театър мисля, че е започнала преди да се родя, по обясними причини – че съм трето поколение актриса в тоя театър. Първата ми роля беше още на шестгодишна възраст, защото играя още от дете в нашия театър, но като професионална роля моят дебют на сцената беше ролята на Кенди Стар от „Полет над кукувиче гнездо“ на Дейл..

обновено на 05.05.21 в 16:49

Платформата NEXT Balkan с две паралелни събития в София и Белград

В София тече изложбата „А или без извинение: Албанско съвременно изкуство“. Тя е част от платформата за обмен между балканските съвременни артисти на фондация „ДОМА Арт“ – NEXT Balkan. Изложбата е отворена до 13 юни в галериите „Васка Емануилова“ и DOZA. Паралелно, от 29 април до 13 май в Белград, под заглавие „The Prize/се is right“, като събитие на..

публикувано на 05.05.21 в 15:50

Между дигиталното и реалното – постановката „#Последвай МЕ“

В ерата на технологиите, чувствата се изразяват с емотиконки и емоджита, онези чисто човешки разговори вече са един чат в телефона, харесаното съобщение означава ли, че се усмихваш на някого, смеещата се имотиконка, прикрива ли понякога сълзи? Можем ли да се справим с номофобията, а именно зависимостта си от мобилните телефони? Защо е толкова важно..

публикувано на 05.05.21 в 11:32