Националният дворец на културата бележи 40 години от своето създаване. 1981 е годината, когато се открива това пространство.
През 80-те години НДК се превръща в мечтаното средище за културни и обществени мероприятия на международно ниво. Започват да гостуват световни звезди и изпълнители на всички видове изкуства. Дворецът предлага много модерни за времето си съоръжения. Предоставя пространства, приготвени за концерти, изложби, конгреси, семинари и други събития.
Каква е равносметката за Двореца на културата за тези 40 години?
Темата коментира главният герой в “Нашият ден“ Борислав Велков, председател на Съвета на директорите в НДК:
“Бих искал да върна времето назад и да кажа, че точно на 31 март 1981 г. е открита Зала 1 на НДК. Отделните пространства на двореца са се откривали на отделни етапи. Празнуваме една легендарна история. Традиции, много от които са съхранени. А спокойствието днес, по време на пандемията, е по-скоро временно затишие и се надявам, че до няколко месеца не само НДК, но всички пространства за култура, всички конгресни центрове в България, в Европа и по света ще се върнат към нормалния си живот.
Да, има значителни промени в нашата дейност, някои от тях може би ще останат като тенденции, но личните ми наблюдения и очаквания, базирани на опита ми, са, че по един или друг начин ще се възвърнем към нормализация.“
Миналото
“Арх. Баров и целият екип, който е създал НДК, са били изключителни визионери. В онези години са подходили изключително модерно към съвременните тенденции за културни и конгресни центрове. Това визионерство е стигнало дотам, че към днешна дата НДК продължава да бъде най-добре проектираното интелигентно функционално съоръжение в България, но и в региона. НДК би могъл да бъде сравнен с много примери по света в тази посока.
В онези години е имало официален вестник на НДК, който се е издавал регулярно, докато е вървяло строителството. В последния брой определят НДК като едно “Величаво дело“. Имам спомен от заглавие, което ме впечатли. И това наистина е така, защото с построяването на Двореца всъщност се дава съвсем нов тласък и в културата в България, и не само в България, тъй като в този период е имало развитие и на нашите културни мисии извън страната. Това е била една цялостно свързана културна система.
От друга страна, се поставя начало на съвременната конгресна индустрия в България. В периода от 1981-1989, въпреки че сме били от другата страна на стената, са проведени няколко много значими световни изложения и форуми.
Технологиите за годините са били най-съвременните. Много от тях уникални, защото са създадени само за Националния дворец на културата. Голяма част от тях работят – и то безотказно. Любопитен факт е, че голяма част от функционалните системи в онези години не са произведени в социалистическия блок, а са използвани най-добрите технологии, които са съществували. В Зала 1 например цялото оборудване на звука е произведено от много голяма американска компания, която и до ден-днешен е лидер на пазара.“
Нужна ли е модернизация
“НДК е проектирано да издържи не 40, а сигурно 240 години. Всяко едно такова място изисква постоянна промяна. Тъй като това са съоръжения, създадени за хората, културата, бизнеса, което означава, че то трябва да следва нуждите на публиката и да се модернизира.“
Пандемията
“Постоянно сме в процес на актуализация и създаване на кризисни стратегии – краткосрочни, с визия за месеци, и за година-две. Нещо, проектирано с такъв мащаб, е трудно да оцелее с тези ограничения. Но се опитваме в целия този вакуум там, където е възможно, да съществуваме и да имаме дейност. Малките ни сценични пространства почти не са спирали работа, освен в моментите на пълни ограничения. Опитваме се да бъдем гъвкави, търсим нови възможности.
Идва епохата на хибридните събития. Конгресната индустрия откри дистанционното провеждане на събитията. Културната индустрия също откри за година дигиталните възможности. Трябва да се адаптираме към новата действителност. Много неща в конгресната и културната индустрия ще се променят и се промениха.“
Повече за програмата, свързана с 40-годишнината на НДК, можете да чуете от разговора в звуковия файл.
В столичната галерия "Ракурси" под мотото "Полилеят на подпалвача" се откри съвместна експозиция живопис на Калия Калъчева и Стоян Илев. Авторите "разпалват искрата на гения или просто наливат твърде много масло в огъня – вероятно само времето ще може да потвърди със сигурност", казва кураторът на изложбата Теодосий Георгиев . Чуваме и как..
"Една от три: субективни гледни точки за аборта и безплодието". Под това заглавие от 26 февруари до 8 март в галерия Doza се открива изложба, чиито инициатори са Мария Станишева и Руксандра Губернат (Румъния). В реализацията са включени още кураторите Сузана Дан и Милена Едвиг (България). Като част от проекта в края на 2024 година, с подкрепата на..
В Радомир историкът и неумолим изследовател Симеон Мильов, автор на сборника "Скришен фолклор", представя най-новата си книга "Думи за огрев". Изданието съдържа 25 котловинни (не)приказни етюди и песни без ноти от Среднозападна България. Представянето ще се състои в НЧ "Напредък 1895" от 17 ч. – чуйте повече в звуковия файл:..
Тази вечер в Зала 1 на НДК в столицата е премиерата на документалния филм "Милен", посветен на журналиста Милен Цветков. Документалният разказ обхваща живота и професионалния път на един от най-непримиримите български журналисти. Във филма са включени интервюта с колеги, приятели и близки на Милен Цветков, както и архивни кадри от негови предавания..
Можем да наречем тази изложба и юбилейна за навършилия през 2024 г. 70 години Димитър Рашков. Основният и непоказван досега цикъл в нея е именно "Зодиакът", който е продължение на темите, занимаващи скулптора през целият му път. Сред тях са: Трифон Зарезан (Опиянението на боговете); Еротикон (Изящните дебелани); Адам и Ева след изгонването от Рая;..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg