Националният дворец на културата бележи 40 години от своето създаване. 1981 е годината, когато се открива това пространство.
През 80-те години НДК се превръща в мечтаното средище за културни и обществени мероприятия на международно ниво. Започват да гостуват световни звезди и изпълнители на всички видове изкуства. Дворецът предлага много модерни за времето си съоръжения. Предоставя пространства, приготвени за концерти, изложби, конгреси, семинари и други събития.
Каква е равносметката за Двореца на културата за тези 40 години?
Темата коментира главният герой в “Нашият ден“ Борислав Велков, председател на Съвета на директорите в НДК:
“Бих искал да върна времето назад и да кажа, че точно на 31 март 1981 г. е открита Зала 1 на НДК. Отделните пространства на двореца са се откривали на отделни етапи. Празнуваме една легендарна история. Традиции, много от които са съхранени. А спокойствието днес, по време на пандемията, е по-скоро временно затишие и се надявам, че до няколко месеца не само НДК, но всички пространства за култура, всички конгресни центрове в България, в Европа и по света ще се върнат към нормалния си живот.
Да, има значителни промени в нашата дейност, някои от тях може би ще останат като тенденции, но личните ми наблюдения и очаквания, базирани на опита ми, са, че по един или друг начин ще се възвърнем към нормализация.“
Миналото
“Арх. Баров и целият екип, който е създал НДК, са били изключителни визионери. В онези години са подходили изключително модерно към съвременните тенденции за културни и конгресни центрове. Това визионерство е стигнало дотам, че към днешна дата НДК продължава да бъде най-добре проектираното интелигентно функционално съоръжение в България, но и в региона. НДК би могъл да бъде сравнен с много примери по света в тази посока.
В онези години е имало официален вестник на НДК, който се е издавал регулярно, докато е вървяло строителството. В последния брой определят НДК като едно “Величаво дело“. Имам спомен от заглавие, което ме впечатли. И това наистина е така, защото с построяването на Двореца всъщност се дава съвсем нов тласък и в културата в България, и не само в България, тъй като в този период е имало развитие и на нашите културни мисии извън страната. Това е била една цялостно свързана културна система.
От друга страна, се поставя начало на съвременната конгресна индустрия в България. В периода от 1981-1989, въпреки че сме били от другата страна на стената, са проведени няколко много значими световни изложения и форуми.
Технологиите за годините са били най-съвременните. Много от тях уникални, защото са създадени само за Националния дворец на културата. Голяма част от тях работят – и то безотказно. Любопитен факт е, че голяма част от функционалните системи в онези години не са произведени в социалистическия блок, а са използвани най-добрите технологии, които са съществували. В Зала 1 например цялото оборудване на звука е произведено от много голяма американска компания, която и до ден-днешен е лидер на пазара.“
Нужна ли е модернизация
“НДК е проектирано да издържи не 40, а сигурно 240 години. Всяко едно такова място изисква постоянна промяна. Тъй като това са съоръжения, създадени за хората, културата, бизнеса, което означава, че то трябва да следва нуждите на публиката и да се модернизира.“
Пандемията
“Постоянно сме в процес на актуализация и създаване на кризисни стратегии – краткосрочни, с визия за месеци, и за година-две. Нещо, проектирано с такъв мащаб, е трудно да оцелее с тези ограничения. Но се опитваме в целия този вакуум там, където е възможно, да съществуваме и да имаме дейност. Малките ни сценични пространства почти не са спирали работа, освен в моментите на пълни ограничения. Опитваме се да бъдем гъвкави, търсим нови възможности.
Идва епохата на хибридните събития. Конгресната индустрия откри дистанционното провеждане на събитията. Културната индустрия също откри за година дигиталните възможности. Трябва да се адаптираме към новата действителност. Много неща в конгресната и културната индустрия ще се променят и се промениха.“
Повече за програмата, свързана с 40-годишнината на НДК, можете да чуете от разговора в звуковия файл.
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..
Актрисата и певица Анастасия Левордашка и тромпетистът и диригент Румен Левордашки гостуват в "Моето семейство" в навечерието на светлите семейни празници. С поведението си и житейската философия двамата дават ракурс на връзка между баща и дъщеря, който генерира талант, щастие и вяра в красотата. И Румен, и дъщеря му Анастасия, вярват, че..
"Бохемските места на соца. Варна" е третото поред изследване на Мариана Първанова, посветено на бохемската история на социализма. С разкрепостяването на социализма в края на 70 и началото на 80 години на ХХ век настъпва кулминацията на артистичните изяви в морската ни столица. "Във Варна си дават среща артисти на много високо ниво, създава се..
Мартин Колев е автор на сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016), както и на тетралогията "Софийски магьосници". Поредицата "Софийски магьосници" възражда в България литературния жанр градско фентъзи и се превръща в бестселър. През 2017 година е отличен с наградата за къс разказ "Рашко Сугарев" за разказа "Черни квадрати"..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg