Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

40 НДК – минало, бъдеще, настояще

| обновено на 02.04.21 в 11:11
НДК
Снимка: Ани Петрова

Националният дворец на културата бележи 40 години от своето създаване. 1981 е годината, когато се открива това пространство.

През 80-те години НДК се превръща в мечтаното средище за културни и обществени мероприятия на международно ниво. Започват да гостуват световни звезди и изпълнители на всички видове изкуства. Дворецът предлага много модерни за времето си съоръжения. Предоставя пространства, приготвени за концерти, изложби, конгреси, семинари и други събития.

Каква е равносметката за Двореца на културата за тези 40 години?

Темата коментира главният герой в “Нашият ден“ Борислав Велков, председател на Съвета на директорите в НДК:

Борислав Велков, председател на Съвета на директорите на НДК

“Бих искал да върна времето назад и да кажа, че точно на 31 март 1981 г. е открита Зала 1 на НДК. Отделните пространства на двореца са се откривали на отделни етапи. Празнуваме една легендарна история. Традиции, много от които са съхранени. А спокойствието днес, по време на пандемията, е по-скоро временно затишие и се надявам, че до няколко месеца не само НДК, но всички пространства за култура, всички конгресни центрове в България, в Европа и по света ще се върнат към нормалния си живот. 

Да, има значителни промени в нашата дейност, някои от тях може би ще останат като тенденции, но личните ми наблюдения и очаквания, базирани на опита ми, са, че по един или друг начин ще се възвърнем към нормализация.“

Миналото

Арх. Баров и целият екип, който е създал НДК, са били изключителни визионери. В онези години са подходили изключително модерно към съвременните тенденции за културни и конгресни центрове. Това визионерство е стигнало дотам, че към днешна дата НДК продължава да бъде най-добре проектираното интелигентно функционално съоръжение в България, но и в региона. НДК би могъл да бъде сравнен с много примери по света в тази посока.

В онези години е имало официален вестник на НДК, който се е издавал регулярно, докато е вървяло строителството. В последния брой определят НДК като едно “Величаво дело“. Имам спомен от заглавие, което ме впечатли. И това наистина е така, защото с построяването на Двореца всъщност се дава съвсем нов тласък и в културата в България, и не само в България, тъй като в този период е имало развитие и на нашите културни мисии извън страната. Това е била една цялостно свързана културна система.

От друга страна, се поставя начало на съвременната конгресна индустрия в България. В периода от 1981-1989, въпреки че сме били от другата страна на стената, са проведени няколко много значими световни изложения и форуми.

Технологиите за годините са били най-съвременните. Много от тях уникални, защото са създадени само за Националния дворец на културата. Голяма част от тях работят – и то безотказно. Любопитен факт е, че голяма част от функционалните системи в онези години не са произведени в социалистическия блок, а са използвани най-добрите технологии, които са съществували. В Зала 1 например цялото оборудване на звука е произведено от много голяма американска компания, която и до ден-днешен е лидер на пазара.“


Нужна ли е модернизация

“НДК е проектирано да издържи не 40, а сигурно 240 години. Всяко едно такова място изисква постоянна промяна. Тъй като това са съоръжения, създадени за хората, културата, бизнеса, което означава, че то трябва да следва нуждите на публиката и да се модернизира.“

Пандемията

“Постоянно сме в процес на актуализация и създаване на кризисни стратегии – краткосрочни, с визия за месеци, и за година-две. Нещо, проектирано с такъв мащаб, е трудно да оцелее с тези ограничения. Но се опитваме в целия този вакуум там, където е възможно, да съществуваме и да имаме дейност. Малките ни сценични пространства почти не са спирали работа, освен в моментите на пълни ограничения. Опитваме се да бъдем гъвкави, търсим нови възможности.

Идва епохата на хибридните събития. Конгресната индустрия откри дистанционното провеждане на събитията. Културната индустрия също откри за година дигиталните възможности. Трябва да се адаптираме към новата действителност. Много неща в конгресната и културната индустрия ще се променят и се промениха.“

Повече за програмата, свързана с 40-годишнината на НДК, можете да чуете от разговора в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Чупим шаблони

В редакция "Хумор и сатира" традиционно сме против шаблоните, чупим ги непрестанно, но не ги изхвърляме, че може да потрябват. Тази неделя след новините в 18 това изглежда така: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос". - "Истинските новини" – жителите на Канарските острови се бунтуват срещу туристите,..

публикувано на 26.04.24 в 18:35
Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев

Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев танцуват на фестивала "Екселсиор" в Сиена

В навечерието на Международния ден на танца "Артефир" запознава слушателите с една вълнуваща новина от звездната карта на световния балет. Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев на Балета на Държавна опера - Стара Загора участват в 12-ия Танцов фестивал "Екселсиор" в Сиена , под артистичното ръководство на маестро Марко..

публикувано на 26.04.24 в 15:00

"Виртуални тела 2.0" – точка на пресичане между изобразителното и танцовото изкуство

Един артистичен проект, в който пластики и картини оживяват чрез танц. Състоя се премиерата на второто издание на изложбата  " Виртуални тела 2.0" в галерия "Квадрат 500" – виртуална, интерактивна експозиция, която е съвместен проект на танцова компания "Хетероподи" и Националната галерия. В "Артефир" Росен Михайлов , главен хореограф на..

публикувано на 26.04.24 в 14:15

Девети брой на списание "Но поезия"

"Списание "Но поезия" излиза отново и за кратко след неколкогодишна пауза. Това е летният брой за 2024 г. Книжка 9 за големите неща." Това четем от името на "Но редакция"-та на списанието.  Петя Хайнрих пише в редакторския си текст: "За този брой пожелахме българските поети да ни изпращат текстове, засягащи голямото. Гранд, мега, гига, хипер, супер..

публикувано на 26.04.24 в 13:34

Награда "Рицар на книгата" – шумните герои на литературата

По случай Световния ден на книгата и авторското право (23 април) Асоциация "Българска книга" връчи за двадесети пореден път наградата "Рицар на книгата" . Наградата е знак на признание за усилията, свързани с насърчаването на четенето и популяризирането на книгата. Отличието получават личности и организации, обобщени в четири категории – за..

публикувано на 26.04.24 в 13:28