Подмяната на реални и ефективни действия с ефектни формулировки като че ли се утвърди в сферата на образованието у нас. Думата реформа отдавна не прави впечатление. За жалост свикнахме и да сме на опашката по резултати на учениците ни в международни програми за оценяване на функционалната грамотност – учудващо „постижение“ на системата на фона на отличното представяне на наши деца в олимпиади и в чужди висши училища. Въпреки настояването на родителски, учителски и други обществени организации за качествени промени в образованието, МОН прави плахи стъпки, оправдавайки се с неподготвеността на същото това общество за голямата реформа. Междувременно, въпреки програмите, стратегиите, европейските проекти (разбирай средства), успяхме да си „отгледаме“ няколко поколения полу или напълно неграмотни български граждани, а семействата с амбиции за децата си продължиха да захранват сивия сектор на частните уроци и шарения – на все по-луксозните учебници.
Къде в тази картина са изпитните формати. Въпросът е реторичен, защото е ясно, че критериите за успешно представяне определят пътя и средствата, с които се постига то. Иначе казано, когато в края на обучението оценяват колко знания си натрупал по предметите, ти ще се стараеш да трупаш знания, да зубриш, както му казваме популярно. А животът отдавна показва, че от нас все повече ще се изискват не толкова знания, колкото умения за боравене с информация, за екипна работа, за вземане на решения, за учене и развитие. На това родните образователни чиновници отговарят с нови мантри като „компетентностен подход“, „интегрирани изпити“ и … почти непроменени изпитни формати, учебни програми, подготовка на учителите, система за подкрепа и продължаващо обучение.
Повод за тези невесели разсъждения е инициативата на сдружение „Образование България 2030“ за провеждане на поредица от дискусии за ключовите проблеми в образованието, един от които е необходимостта от промяна на изпитните формати на матурите и националните външни оценявания. Какво показва проучването, проведено от сдружението през 2019 г. и какво се предлага като посока за намиране на адекватни решения, чуйте от разговора със Златка Димитрова, експерт по образователни политики в сдружение „Образование България 2030“.
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев да се въведе задължителна матура по математика в края на 12 клас. "Идеята не е добра, защото ние се опитваме да подобряваме лошите резултати, но това не става с въвеждането на нови изпити или..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но неведомите пътища Господни не само ме отведоха отново там, ами ме впуснаха в екстремно приключение в La Vallee des Couleurs Nature Park – Природния парк "Цветната долина". 450-те акра на парка навремето..
Споровете кой от двамата светци заслужава да бъде честван на 14 февруари - нашенският Трифон Зарезан или чуждоземният св. Валентин – изглежда поутихнаха, примирявайки традицията с глобално комерсиалното съвремие. Или просто напоследък избледняха пред актуалните ни местни проблеми и световните катаклизми. 14 февруари обаче неотменно, макар и не..
В Софийската градска художествена галерия предстои закриване на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век" – едно художествено събитие, което с визията и находките си зададе нов поглед върху начина, по който модернистична Европа присъства в..
За БНР цялата 2025 година минава под знака на 90-ия му юбилей. С много паметни моменти е пълна историята на Радиото ни. Много са журналистите, оставили трайна следа със своето репортерско майсторство и присъствието си зад микрофона. И сред директорите му има такива, чиито имена се помнят поради приноса им в развитието на медията. Почти нищо,..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg