Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Отворена наука и споделено знание – как се справя България

Снимка: Pixabay

Какво е отворена наука и споделеното знание? В определението за “отворена наука“ се казва, че е обобщаващо понятие за движението, което цели научните достижения и резултати да бъдат достъпни за всички любознателни хора и професионалисти. Обхваща публикуването на отворени научни изследвания, борбата за свободен онлайн достъп, окуражаването на учените да обнародват работните си дневници, улесняването на научната работа и публикуването на научни знания като цяло. Какво е значението на тази споделеност?

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Венелин Терзиев:

проф. Венелин Терзиев“Движението за отворена наука води началото си още от ХVII в., когато се появяват първите научни списания и когато е налична обществената необходимост от достъп до научното знание. В съвременното ни общество научното знание е особено важно. А отварянето на науката – дважди по-важно.

Науката не може да бъде самоцел или просто да създава продукт за себе си, а трябва да бъде полезна на обществото. За да бъде полезна на едно общество и неговото развитие, трябва да бъде общодостъпна. Достъпът до знанието, нужните открития, е особено важен.

В тази посока са и националните виждания – Българският портал за отворен достъп до научната информация, който се създаде към Националния център за информация и документация и пряко кореспондира с Националната стратегия за развитие на научните изследвания в България 2017-2030 г.“

Условията у нас

“Движението за отворена наука преминава през различни етапи в своето развитие в годините. Много отдавна, преди да тръгнем да създаваме Българския национален портал за отворена наука, то съществува. На разположение са различни научни интернет и други платформи, където учените от целия свят споделят своето знание – публикуват изследвания, разработки, дори преди официалното им публикуване в научните списания.

В България може би със закъснение се дава възможност на всички онези изследвания, които се финансират с публични средства, или по-скоро задължения, да бъдат общодостъпни. За всички, които се занимаваме с това, е ясно, че част от научните изследвания се публикуват в специализирани издания. Особено тези в реферираните системи, които са със закрит или платен достъп. Те достигат до твърде малка част от общността ни, до хората, или до тези, които се интересуват от това.

Достъпността на научното познание е особено важна, споделянето му с околните. Този портал е добро начало, но съвсем недостатъчно, за да достигне до обществото и до аудиторията с потенциални ползватели.“

Изискването за публикации в реферирани издания

“Този регламент бе поставен с изменение в Закона за развитие на академичния състав. Хабилитационните процедури и докторските степени биха могли да се регистрират или да придобият своето национално значение единствено и само при покриване на определени критерии. Това е важно, но трябва да оценим, че публикациите на български език за световната общност са съвсем недостатъчни, като се има предвид, че българският език е ограничен като ползване и възможности. И може би изследванията на българските учени трябва да имат повече възможности да бъдат споделяни. Но съм убеден, че изследванията на българските учени трябва да имат своето място в тези световни издания, защото иначе ще вървим няколко пъти по-надолу от съизмерима държава като Гърция, или пък ще разчитаме единствено и само на българския научен капацитет, който формира БАН, което е две трети от общия научен капацитет.“

Темата коментира в “Нашият ден“ и проф. д-р Андрей Захариев, декан на Факултета по финанси в Стопанската академия в Свищов.

“Отворената наука следва да се разбира като публично достъпна наука и публично достъпни резултати от научни изследвания. Това е научна продукция във вид на статии, студии, доклади, монографии, която всеки заинтересован може да прочете, да види на хартиен или файлов носител, но и най-важното – да я оцени.

проф. д-р Андрей ЗахариевВ едно от разбиранията на ЮНЕСКО таксономията на отворената наука освен обоснования от достъп до научна продукция се включва достъпен хардуер и софтуер, достъпни бази данни. Защото без данни науката понякога губи своите качества. Достъпни процедури да се оцени качеството на тази наука, също така и достъпна научна инфраструктура. Не на последно място, тук включвам и отворените образователни ресурси, които са под юрисдикция на висшите училища.

Тук допълваме и ангажираността на обществеността, политиците, медиите и самата държавна администрация, в каузата за отворената наука. В по-обхватни изследвания се слага акцент и върху ключовото място за финансирането на тази наука. И не на последно място, подкрепата на правителството, в българския случай Министерство на образованието.“

Порталът за отворена наука

“Порталът прави следното, той извлича метаданни от институционални хранилища с отворен достъп в Република България. В случая това са 23 институции, които имат такива хранилища. Сред които основно висши училища. Радва ме фактът, че лидер в тези институции на споделени знания е висшето училище, в което работя – Стопанската академия.“

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.

Снимките са предоставени от събеседниците.



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В Индия махараджи превръщат дворците си в хотели

В Индия яйце да хвърлиш на махараджа ще падне. А ако пропусне, ще уцели я набаб, я малик, я махарао – все титли на владетели и велможи. Макар да нямат абсолютна власт от 1947 г., когато Индия обявява независимостта си от Британската империя, бившите местни монарси продължават да са на почит. Към тях се обръщат за помощ и съвета, за разрешаване на..

публикувано на 15.05.21 в 10:17

Какво е морската трева и защо трябва да я пазим

Морската трева е земно растение, което преди няколко хиляди години е решило да се върне обратно в дълбините. Не я бъркайте с водораслите, които напоследък все по-често се озовават в чиниите ни, заради полезните си хранителни свойства. Когато човешката дейност не ѝ пречи, морската трева избуява под водата и напомня тучна цъфтяща ливада, видима от..

публикувано на 14.05.21 в 13:18

Азбуката на живота и кутията на Пандора

Как се промениха разбиранията ни за гените? Какво се случва с разчитането на човешкия геном и шеметното развитие на технологията CRISPR, която позволява редактиране на гени. Това поражда колкото надежди, толкова и опасения. В съвсем обозримо бъдеще вероятно наистина ще можем да премахваме заплахата от развиване на вродени заболявания, но къде..

публикувано на 13.05.21 в 16:10

Приматоложката Джейн Гудол с участие в Софийския фестивал на науката

Джейн Гудол е истинска легенда в науката. В 2019 е обявена от списание "Тайм" за една от стоте най-влиятелни личности на нашето време. На 15 май от 20 ч. в зала „Космос“ на София Тех Парк световноизвестната изследователка на шимпанзетата Джейн Гудол ще се появи онлайн пред българска публика в рамките на Софийския фестивал на науката, организиран от..

публикувано на 13.05.21 в 12:19
Иван Михайлов

Премълчаната история на последния български комита

Наричат го още Воин на оскърбените българи, последния „цар“ на македонската организация ВМРО. Това е Иван (Ванчо, Ванко, Ванче) Михайлов. Роден на 26 август 1896 г. в Ново село, Щипско. Най-обичаният и най-обругаваният, най-противоречивият за някои историци, за други най-праволинеен дух на родолюбец. Защо го наричат велик българин, защо е обявен..

публикувано на 13.05.21 в 08:54