Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

90 години от рождението на проф. Здравко Йорданов

Снимка: Pixabay

Виолончелистът, проф. Здравко Йорданов, е от поколението на онези български музиканти, за които времето и обстоятелствата отредиха да живеят и работят в родината си. Особено за него, брат на забележителния цигулар Любен Йорданов, който след успехите си през 50-те години на два конкурса „Кралица Елизабет“ става концертмайстор на Оркестъра на Монте Карло и след това на Оркестър дьо Пари, считано тогава за изменничество, което дамгосва всички близки роднини. За Здравко Йорданов е било ясно, че не би могъл да концертира извън България, да си избере друго място за професионална реализация.

Дали му е тежала тази предопределеност? Той неоспоримо доказва, че стига да иска, човек винаги може да опита да оползотвори всички възможности за изява на своя талант. И когато това става част от усилията за прогреса на националната музика, шансът да постигнеш най-високо ниво на удовлетвореност и значимост на това, което вършиш е много голяма. Името му се свързва днес с най-високи постижения в изпълнителското изкуство и във възпитанието на няколко поколения български челисти, които свирят във всички наши оркестри. Има и не малко пръснати по света.

Проф. Здравко Йорданов е този, който изгражда стабилно виолончеловата ни школа върху основите, положени от неговия учител проф. Константин Попов. Той се грижи действителната професионална взискателност да стане норма в класовете му и в целия път нататък на неговите ученици. Към това включва и интелектуалния процес в музицирането, което не остава на нивото на интуитивното, емоционално изживяване.

Като изпълнител Здравко Йорданов избира свой начин на изява, която дава много ценни плодове за музикалната ни култура. Още от 60-те години започва да свири само съвременна музика за виолончело, предимно от български композитори, като всички тези не малко произведения, написани за 20-ина години са вдъхновени от неговия изпълнителски почерк. От началото на 90-те години до края на преподаването му в Националната музикална академия в София проф. Здравко Йорданов успява да съчетае изпълнителските и преподавателските си старания със своя неповторим ансамбъл от 12 виолончели, студенти от неговия клас, които свирят заедно със своя професор предимно творби, създадени за тях от български композитори.

Когато се огледа целия музикантски път на проф. Здравко Йорданов може само да бъдем благодарни, че с личност от такъв мащаб е разполагала националната музикална култура.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Вълчанова и проф. Мирослав Попсавов

Мирослав Попсавов – майсторът на звуковата иконопис

Хоровата музика в нейното сакрално измерение представяме във вторник, в „Музикалните вечери“ на програма „Христо Ботев“. В изданието на 26 октомври от 19.30 часа предаването „Студио „Музика“ обръща поглед към източноправославното многогласно акапелно църковно пеене в среща-разговор с един от най-уважаваните български специалисти и световно признат..

публикувано на 26.10.21 в 08:47

„Заза“ на Леонкавало за първи път по програма „Христо Ботев“

Програма „Христо Ботев“ ви предлага да откриете една почти непозната опера на Руджеро Леонкавало – „Заза“. Записът е от „Театър ан дер Вийн“ от премиерата на 18 септември 2020 г. и БНР разполага с него благодарение на международния музикален обмен на „Еврорадио“. „Заза“, опера в четири действия от Руджеро Леонкавало Действащи лица и..

публикувано на 24.10.21 в 08:35
Мария Бохачек като Норма (вляво), Тодор Костов като Полионе и Мари Крикорян като Адалджиза в сцена от „Норма“ на Белини

Мария Бохачек – първата българска Норма

Певицата е потомка на чешки интелектуалци, преселили се в България непосредствено след Освобождението. Родена е в Оряхово на 21 октомври 1931 г. Остава отрано сираче, отгледана е от всеотдайните си лели. Завършва с отличие Музикалната академия в класа на Людмила Прокопова през 1953 г. Като студентка се занимава с преписване на ноти, за да се издържа,..

публикувано на 23.10.21 в 08:15
Корица на вокалната партитура, 1919 г

„Заза“, опера в четири действия от Руджеро Леонкавало

Либрето: Карло Дзангарини и Руджеро Леонкавало Премиера: театър „Лирико“, Милано на 10 ноември 1900 г. Действащи лица и изпълнители: • Заза, певица – сопран • Анаиде, майка ѝ – мецосопран • Флориана, певица и синьора Дюфрен, съпруга на Милио – контраалт • Наталия, приятелка на Заза – мецосопран • Милио Дюфрен, парижки бизнесмен – тенор • Тото..

публикувано на 23.10.21 в 07:45

Вера Немирова поставя „Дон Карлос“ в Дрезден

Тази вечер (22 октомври) във великолепната „Земпер“ опера в Дрезден ще се състои премиерата на операта „Дон Карлос“ на Верди. За първи път след пандемичните забрани театърът, който има 2000 места, ще може да посрещне 800 зрители. Режисьор на спектакъла е Вера Немирова, която само преди две седмици постави операта „Кармен“ в Нюрнберг, а веднага след..

публикувано на 22.10.21 в 11:20