Към вас, които сте гледали с възхищение бронзовата статуя на Алън Стюарт Конигсберг (човекът, дето е роден на 13 ноември 1935-а, но тази година официално ще навърши 86 на 1 декември) в реален ръст, с прикрепените към нея бронзови очила (също в реален размер), които все се намира кой да откърти, в Овиедо. И към вас, които сте се захласвали по неговия паметник в Кьонигсберг. Към всеки, който искрено се е забавлявал на неговите шеги – тези на сцената, но и тези във филмите му. Към най-искрения фен, който безусловно обича творчеството му, а и към този, който и пет пари не дава за него, ако изобщо има такъв. Всички вие вече можете да държите в ръцете си, при това в луксозно издание, автобиографията на въпросния „мизантроп и любител на гангстерите, илитерат и некултивиран темерут, който седи пред трикрило огледало и упражнява номера с карти, тъй че да може да извади асо пика от всяко положение с идеята да измами някого при първа възможност“, нарекъл сам себе си Уди Алън. Може би „един от най-великите творци на нашето време“ щеше да е много по-лесно за писане, но пък той еднолично се определя по гореописания начин, така че текстът има за задача да се придържа към фактите.
След като служителите на издателство „Ашет“ обявиха стачка и се възпротиваха срещу публикуването на единствената и напълно откровена мемоарна книга на легендарния режисьор, комик, актьор и по негови думи – „преди всичко писател“, тя вече е факт. На английски, а от 23 април и на български език.
Преводът е на Василена Мирчева и Мартин Петров.
В 360 страници (плюс-минус 6) Уди Алън само вметва всичко за себе си. От детството си в Бруклин, когато мами на карти за пари и бяга от училище, за да ходи на кино, през успешната си стендъп, телевизионна и филмова кариера и създаването на шедьоврите „Ани Хол“, „Манхатън“, „Полунощ в Париж“ и „Въртележка“, до взаимоотношенията си със семейство и приятелите си. В автобиографията си той не щади нито тях, нито себе си. Пише се така, както сам се е видял, изживял, търпял и до днес се понася. И макар през целия си съзнателен живот да поддържа враждата си с реалността, в „Само да вметна“ всичко гранични с действителността (му).
В началото на книгата сякаш говорят героите на Селинджър и Кауфман, но впоследствие наравно с иронията се усеща и едно мрачно настроение. Това е само защото за първи път Алън разкрива подробности от добре пазения и затворен семеен живот със съпругата си Сун-И, на която е и посветена книгата, и представя своята истина за него. Описва детайлно, без да се оправдава за каквото и да било, и бурната си връзка с Миа Фароу и публичния скандал, развихрил се между двамата и осиновената им дъщеря Дилън в началото на 90-те.
И все пак, всичко в „Само да вметна“ е работа, работа, работа… Именно тя разсейва Уди Алън от вечния му враг, който вече беше упоменат в тези редове. Това, разбира се, не му пречи да твърди:
„Обичам да създавам филми, но ми липсва всеотдайността на Спилбърг или Скорсезе, да не говорим за техните останали качества.“
Милионите му почитатели по света ще уважат чувството му за хумор, което прозира във всяка негова дума, но няма да приемат това за скромност. Защото скромността може и да краси човека, но талант като този на Уди Алън не се нуждае от украшения. В случая той е описан в книга, която е препоръчително четиво. Тя освен всичко друго е и истински разказ за американското кино.
Преди да прелистите страниците ѝ обаче, чуйте какво разказва за режисьора и неговата „Само да вметна“ Николета Руева, главната редакторка на издателството, от което този петък (23 април) книгата ще излезе на български.
Личността, която ще представим днес е Димитър Еленов – актьор, режисьор и театрален педагог! Вълнението за нас е особено този път, чудехме се как точно да го направим и се спряхме на неговите лични изповеди, както и на неговия ученик Димитър Рачков. Ето какво казва той в книгата за Еленов "Свободен, по-свободен, Димитър": За Митко..
След броени дни актьорите от Драматичния театър "Сава Огнянов" заминават за Истанбул, където от 7 до 16 февруари се провежда Международният театрален фестивал на жените драматурзи. Това е третото издание на театралния форум, организиран от държавните театри в Турция. Освен България, в него ще участват театри от Сърбия, Република Северна..
Станислава Гетова-Смокини е илюстратор и автор на фентъзи романа "Филип и Пясъчният кораб". Тя е също така преподавател и собственик на школата по рисуване "Смокини". Плод на нейната отдаденост и ентусиазъм е и Клубът на художника "Борис Георгиев" към НЧ "Алеко Константинов – 1897". Днес от 18:30 ч. в читалището ще се състои дискусията..
Фотографът Емил Данаилов е гост в "Нашият ден", а поводът е "Без причина" – изложбата с пейзажни фотографии, която се открива днес (12 февруари) от 19 ч. в галерия "Контраст". Данаилов пътува със своя фотоапарат по света и снима пейзажи и хора. Вдъхновява се както от Виетнам, Алжир, Исландия и Алпите, така и от красотата на българската..
За крайните проявления на мъжествеността, нейната токсичност, която достига политическите върхове, образа на завоевателя, вожда и неговия стремеж към доминация, власт, територия – разговор в "Нашият ден" с Владия Михайлова , куратор на изложбата "Мачизмът никога не умира" в галерия "Куб" към Регионалния център за съвременно изкуство..
Неотдавна, при посещението ми в новото ателие на Живка, с удивление разбрах, че това място всъщност е било родният ѝ дом. Да, в София – днес вече..
През 2023 г. Софийска градска художествена галерия получава голямо дарение от Юлия Банкова и нейни близки – наследници на големия художник и скулптор..
Мръсен въздух, сковаващ студ, вятър, мъгли и човешката кожа, уязвима от всички тези природни фактори. Разговаряхме с дерматолога и водещ специалист в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg