Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Христо Грозев: Има нови доказателства за българската следа при взривовете в Чехия

| обновено на 24.04.21 в 14:26
Снимка: БГНЕС

Има доказателства за причините и мотивите за взривовете в Чехия през 2014 г. – те са свързани с отравянето на трима български граждани през 2015 г, сред които е Емилиян Гебрев. Това обяви в „Мрежата“ разследващият журналист от Bellingcat Христо Грозев: 

"Това е опит на Русия да сплаши всякакви производители на оръжие от износ към Украйна, така да унищожи потенциален инвентар и боеприпаси, които да могат да бъдат изнасяни за Украйна. 

Второто, до което са стигнали разследващите журналисти, е, че групата от 8 души, които са идвали в България през 2015 г., 6 от тях със сигурност са следили г-н Гебрев и са свързани с отравянето му, а за другите двама от групата няма данни да са свързани с отравянето. Остава въпросът с какви мотиви са били в България и дали не са свързани с взривовете тогава", каза Христо Грозев. 

Какво пропуснаха българските институции

„Виждаме нещо подобно и в Чехия – системно пропускане на правоохранителните органи, макар че чехите са много по-напред от нас именно в тайните служби. Това, което е ясно, е, че е имало пълно подценяване на наглостта на руските тайни служби, а именно те да правят открити диверсии и терористични актове в ЕС. Сякаш има едно приспиване на службите в България. Но има и други политически и икономически причини, които правят нещата много по-сложни, което в Чехия го няма.“

Възможно ли е българските институции да подценят руските служби

„За разлика от чехите и поляците, българите не са виждали руски танкове в България, вероятно приспиването на нашите служби е по тази причина. От друга страна, у нас не са били уволнявани сътрудниците на руските служби, още от времето на КГБ и това също ни различава от другите страни. Ако гледаме ситуацията сега, в момента има сигурни доказателства, че в Чехия е имало терористичен акт със замесени български интереси, има български експлозии, има трима български граждани, които бяха отровени, и какво виждаме в България? Ние помогнахме на българските институции с разследването, което трябваше да направят, но те го спряха. И от там нататък, по казуса "Гебрев" не видяхме никакви политически действия. Няма дори формално наричане на нещата с истинските им имена. Между редовете на обвинителния акт, се чете, че може би това са шпиони с две имена, но защо никой не казва чии са тези шпиони, за кого работят, за чие разузнаване? И каква им е била целта в България? Тази недоизказаност прави България недостатъчно доверен партньор на западните ни партньори. Но вижте какво стана, когато чешкият премиер се опита да задържи баланса между Русия и НАТО – гражданското общество скочи, беше дамгосан и той започна да гони дипломати. За съжаление в България такива пропуски остават незабелязани нито от гражданското общество, нито от политиците, нито от медиите.“

Голямата картина на скандала между Чехия и Русия

„Най-важното от нея е, че в края на 2014 г. Русия започна една паневропейска операция по атакуване на всички европейски бизнеси и държави, които помагаха на Украйна да защити своята суверенна територия. И това става първа цел на тази диверсионна група, която я знаем под името „29155“ – номерът ѝ в отделът за диверсии в ГРУ, и те започнаха поголовно да се занимават с унищожаване на боеприпаси, без значение до какви косвени, невинни, граждански жертви ще доведе това. Освен това те се занимават с убиване на бизнесмени, които помагат на Украйна. Важно е да се каже, че те не са искали да скрият част от тези действия. Именно тук е моментът на тероризма, защото всъщност целта е било да стане ясно, а не да остане прикрито. Те създават терор, за да променят поведението на своя противник.“

Защо Русия оттегли войските си от границите с Украйна

„За мен беше очевидно, че това беше игра на покер, че Русия няма силите и намерението да влезе в реална гореща война, но натрупа войските, за да постигне определени компромиси от Запада. С Чехия не се получи този компромис, но почти се получи компромис с Джо Байдън и предложението му за среща на неутрална територия. Което практически легитимира поне малко и само вътрешно политически в Русия Путин. И той каза – ето, виждате ли, въпреки че ме наричат убиец, ме канят на среща. И тогава той оттегли своите войски.“

Алексей Навални

„Всеки ден получавам информация за него от неговите колеги и семейството му. Преди седмица щях да ви кажа, че беше грешка той да се върне в Русия, но днес, след компромиса, който Путин направи и го пусна в гражданска болница, ме кара да мисля, че Навални не сбърка. Категорично извеждането му от затвора и лечението му в гражданска болница е постижение на гражданското общество в Русия и значителна част от младите хора, които излязоха на улицата в негова подкрепа. Така за Путин стана по-трудно да държи имиджа си на мачо и на човек, който няма да прави компромис с омразния му Навални. Но този компромис да пусне Навални в гражданска болница струва на Путин сериозна цена, защото за голяма част от крайно националистическата част от обществото в Русия този негов жест се тълкува като слабост. Фактът, че нямаше насилие на протестите от изминалата сряда, означава, че на следващите протести ще има още повече хора, защото няма да се страхуват, но те направиха протестите в деня, когато Путин държеше своята реч пред Федералното събрание и това също беше добра стратегия на хората на Навални, защото полицията не можеше да си позволи насилие в такъв ден.“

Доказателствата по случая Bellingcat ще публикува в понеделник.

Чуйте повече от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Тодор Кантарджиев

Коклюш: Ваксинираните преди 10 години могат да се разкашлят, но няма да е тежко

Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че регистрираните заболели са около 400. Това, обаче, е далеч от очаквания пик, заяви тя в интервю за БНТ. Министерството на здравеопазването очаква пикът да бъде достигнат до края на май. Ще обяви ли..

обновено на 24.04.24 в 11:26
Тихомир Безлов

Има ли скок в нивата на корупция, или е само усещане?

В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на сложната политическа манипулация, Безлов коментира темата за актуалното състояние на корупцията у нас и усещането за нея.  "Политическата криза и появата на нови партии на сцената, както и дългият..

обновено на 24.04.24 в 10:23

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08