Броят на българските читалища според последното им преброяване 2017 е 3321, като всяка година броят им се увеличава. По- малко от половината от тях обаче имат достъп до интернет или възможност за дигитализация на архивите си. Това се оказва съществен пропуск с появата на Ковид-19. потърсихме мнението на председателя на Съюза на народните читалища, Николай Дойнов, за състоянието на културните центрове през 2020.
През изминалата година обаче се появи и казусът с появата на фиктивни читалища или такива, които съществуват в обезлюдени села и фактът, че те получават субсидия без да осъществяват дейност. Решихме да разберем каква е картината почти година по- късно. Според Ивайло Атанасов от читалище „Съгласие“ в Плевен, проблемът още съществува.
Интересен е фактът, че с Решение на Министерския съвет от 1 ноември 2019 г. за изменение и допълнение на Решение на Министерския съвет от 16 април 2019 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности., стандартът за една субсидирана бройка за читалищата през 2020 г. е в размер на 10 440 лв., като същият е завишен с 10% спрямо предходната 2019 г.
През миналата година въпреки пандемията и спряната дейност на много от читалищата, парите за тях остават същите.
И докато читалищата стават все повече, а населените места извън столицата – все по-обезлюдени, от тази година в закона за народните читалища е записано, че Държавата осигурява финансова подкрепа на Съюза като национално представителна организация за неикономическа дейност под формата на субсидия от държавния бюджет.
Какво ще се случи с методиката за разпределение на субсидията и ще спрат ли да се появяват нови читалища на места, където хора няма? Предстои да се разбере.
В сянката на пандемията един лозунг започна да се издига сред хората – "Купувайте изкуство от живи художници, на класиците пари не им трябват". Тази фраза, която бързо придоби популярност, отразява желанието на обществото да подкрепи съвременните творци, да им осигури възможност за развитие и признание. Но как да разпознаем съвременен талант, който..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..
Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От школата в Симеоново до самолета, който каца в Лондон, Радостин Радев извървява пътя на самоосъзнаването и вечното усъвършенстване в преследване на влечението – актьорското майсторство. Британската..
Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек и родина. Идеята се ражда от режисьора Борислав Костов, който от години работи по сценарий за филм за българската история – "Коси в прахта". Самият късометражен музикален филм е продуциран от..
От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет. Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg