Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Григор Сарийски:

Икономиката и войните в съвременния свят

Снимка: Мария Христова

Каква е икономическата основа на войните в съвременния свят? Дали тя е основното, което ги предизвиква?

Темите коментира в “Нашият ден“ доц. Григор Сарийски, икономист и финансист.

“Войната и всеки един конфликт има дълбоко икономическа основа, като под това имам предвид икономика в най-широк смисъл.“

“Агресията е присъща на човешките същества, доколкото всяко човешко същество има нужда да удовлетвори три основни свои потребности – от храна, за икономиката ставна дума за ресурс, за товар и това е всичко, което ви носи хляб на трапезата.“

“На второ място това е да се удовлетвори инстинктът към размножаване, към смисъла на съществуването на всяко живо същество, да остави своя генетичен отпечатък в бъдещето.“

“На трето това е естественият стремеж на всяко живо същество към постигане на някаква доминантност. В миналото това се е решавало най-обикновена индивидуална агресия, до преди обществата да започнат да се формират, дори и в най-първичния си вид. Агресията е била чисто на индивидуална основа.“

“С развитието на човешките общества тези конфликти стават все по-редки и по-редки това, което се случва е, че цивилизацията успява човека от самия него, но за сметка на това стават все по-редки, но за сметка на това вече възникват между по-големите структури, между държавите.“

“С напредването на цивилизациите дори тези конфликти започват да отстъпват на заден план. Тъй като няма смисъл да се воюва, ако може потребността да се разреши с чисто икономическа агресия. Какъв е смисълът да нападнете една държава, когато може да я превземете с икономически средства.“


Български капитал

“Ако се опитате да прегледате най-сладките браншове, това което носи най-големи доходи, това е банковият сектор, енергоразпределителните дружества и веригите за търговия на дребно. В нито един от тези сектори няма осезаемо присъствие на български капитал.“

Това е превземане, окупация, както и да го наричаме, дори и да слагаме такива етикети като международно сътрудничество, като свободен пренос на капитали. Като погледнете държавите, от които идват тези капитали, там в никакъв случай не е представен българският. Нашият капитал тотално изчезва. Той изчезва дори на вътрешния пазар.“

В този смисъл това, което се постига чрез икономическите средства е всичко онова, което някога се е постигало със средствата на войната.“

“Общото между тогава и сега е, че и сега и преди, за да може да решите някакъв конфликт в своя полза, ви трябва кураж.“

План за възстановяване на Европа

“В момента сме доминирани от гръмките заглавия. Като погледнете сумите, които се отделят и целите та този план, възстановяването ни се губи. Това, което се цели с този план, е постигането на т.нар. “зелен преход“ и дигитализация. Поставянето на икономиката на нова основа. Такива преходи са винаги болезнени.“

“Видяхте какво се получи, когато започнахме да възстановяваме дела на т.нар. енергия от възобновяеми източници в България. Същото нещо ще стане и в европейски мащаб. Това ни поставя на голямата основа за последните конфликти.“

Танк участва в учения на проруските сепаратисти в Донбас, 28 януари 2020 г.

Къде дрънчат оръжията

“В момента се сещам за два основни повода за дрънченето на оръжията – под формата на претекст – дрънкат се, за да може да се постигне друга скрита цел. Това е според мен обяснението на голямото напрежение между Русия и Украйна, като целта е Русия да бъде провокирана да навлезе в открит конфликт с Украйна и съответно това да доведе до заклеймяването на тази страна и блокирането на “Северен поток 2“ за Германия.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Часът на Земята и Световният ден на водата тази година са на 22 март

Тази събота, 22 март, отбелязваме Часа на Земята. Тази година той съвпада със Световния ден на водата, затова от WWF - България го посветена на реките, влажните зони и техните обитатели, а символ на кампанията в България са речните видри. По традиция Часът на Земята се отбелязва в последната събота на март, но важни международни празници..

обновено на 21.03.25 в 17:08
Александър Детев

Александър Детев: За случаи като "Чефо" отговор не търсим само ние, а целият свят

Случаят "Чефо" и журналисти ли са влогърите, медии ли са социалните мрежи – коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" Александър Детев , журналист в "Дойче Веле". Случаят "Чефо" "За да тръгнем от конкретния случай, нека поставим по-оптимистични рамки, че и двете страни са прави. Самият Чефо казва, че е получил финансиране и е..

публикувано на 21.03.25 в 17:05
При първото си посещение извън столицата Негово Превъзходителство бе запознат с възможностите на Стара Загора

Посланикът на Индия в България: Балканите са регион с дълбоко културно наследство

Негово Превъзходителство г-н Арун Кумар Саху, посланик на Индия в България, беше гост в ефира на "Нашият ден", в рубриката "Разговорът". Това е първото интервю, което новият посланик на Индия в България дава за Българското национално радио. Разговорът се проведе в сградата на Посолството на Индия в България, като записът беше осъществен от колегата..

обновено на 21.03.25 в 12:50
Мирослав Цеков, Анелия Торошанова и Атанас Радев (от ляво надясно)

Как да създадем по-добра правна среда за доброволците в България?

Как да създадем по-добра правна среда за доброволците в България? Какви са промените в законодателството за насърчаване на доброволчеството? Кои са проблемните полета пред Закона за насърчаване на доброволчеството? Възможно ли е приемането на Закон за доброволчеството?  Това обсъдиха на 18 март повече от 80 доброволци и представители на организации,..

публикувано на 21.03.25 в 12:40

Конкурсът за тъп разказ: Новият начин да се пренапишат клишетата

Снежана Ташева, преподавател по физика и английски език, писател и преводач, разказа в ефира на предаването "Нашият ден" по програма Христо Ботев за нестандартната идея, която стои зад създаването на конкурса за "тъп разказ". Според нея, целта на конкурса е да предизвика авторите да използват своята креативност и да създадат нещо интересно за..

обновено на 21.03.25 в 11:39