Каква е икономическата основа на войните в съвременния свят? Дали тя е основното, което ги предизвиква?
Темите коментира в “Нашият ден“ доц. Григор Сарийски, икономист и финансист.
“Войната и всеки един конфликт има дълбоко икономическа основа, като под това имам предвид икономика в най-широк смисъл.“
“Агресията е присъща на човешките същества, доколкото всяко човешко същество има нужда да удовлетвори три основни свои потребности – от храна, за икономиката ставна дума за ресурс, за товар и това е всичко, което ви носи хляб на трапезата.“
“На второ място това е да се удовлетвори инстинктът към размножаване, към смисъла на съществуването на всяко живо същество, да остави своя генетичен отпечатък в бъдещето.“
“На трето това е естественият стремеж на всяко живо същество към постигане на някаква доминантност. В миналото това се е решавало най-обикновена индивидуална агресия, до преди обществата да започнат да се формират, дори и в най-първичния си вид. Агресията е била чисто на индивидуална основа.“
“С развитието на човешките общества тези конфликти стават все по-редки и по-редки това, което се случва е, че цивилизацията успява човека от самия него, но за сметка на това стават все по-редки, но за сметка на това вече възникват между по-големите структури, между държавите.“
“С напредването на цивилизациите дори тези конфликти започват да отстъпват на заден план. Тъй като няма смисъл да се воюва, ако може потребността да се разреши с чисто икономическа агресия. Какъв е смисълът да нападнете една държава, когато може да я превземете с икономически средства.“
Български капитал
“Ако се опитате да прегледате най-сладките браншове, това което носи най-големи доходи, това е банковият сектор, енергоразпределителните дружества и веригите за търговия на дребно. В нито един от тези сектори няма осезаемо присъствие на български капитал.“
“Това е превземане, окупация, както и да го наричаме, дори и да слагаме такива етикети като международно сътрудничество, като свободен пренос на капитали. Като погледнете държавите, от които идват тези капитали, там в никакъв случай не е представен българският. Нашият капитал тотално изчезва. Той изчезва дори на вътрешния пазар.“
“В този смисъл това, което се постига чрез икономическите средства е всичко онова, което някога се е постигало със средствата на войната.“
“Общото между тогава и сега е, че и сега и преди, за да може да решите някакъв конфликт в своя полза, ви трябва кураж.“
План за възстановяване на Европа
“В момента сме доминирани от гръмките заглавия. Като погледнете сумите, които се отделят и целите та този план, възстановяването ни се губи. Това, което се цели с този план, е постигането на т.нар. “зелен преход“ и дигитализация. Поставянето на икономиката на нова основа. Такива преходи са винаги болезнени.“
“Видяхте какво се получи, когато започнахме да възстановяваме дела на т.нар. енергия от възобновяеми източници в България. Същото нещо ще стане и в европейски мащаб. Това ни поставя на голямата основа за последните конфликти.“
Къде дрънчат оръжията
“В момента се сещам за два основни повода за дрънченето на оръжията – под формата на претекст – дрънкат се, за да може да се постигне друга скрита цел. Това е според мен обяснението на голямото напрежение между Русия и Украйна, като целта е Русия да бъде провокирана да навлезе в открит конфликт с Украйна и съответно това да доведе до заклеймяването на тази страна и блокирането на “Северен поток 2“ за Германия.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Тази събота, 22 март, отбелязваме Часа на Земята. Тази година той съвпада със Световния ден на водата, затова от WWF - България го посветена на реките, влажните зони и техните обитатели, а символ на кампанията в България са речните видри. По традиция Часът на Земята се отбелязва в последната събота на март, но важни международни празници..
Случаят "Чефо" и журналисти ли са влогърите, медии ли са социалните мрежи – коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" Александър Детев , журналист в "Дойче Веле". Случаят "Чефо" "За да тръгнем от конкретния случай, нека поставим по-оптимистични рамки, че и двете страни са прави. Самият Чефо казва, че е получил финансиране и е..
Негово Превъзходителство г-н Арун Кумар Саху, посланик на Индия в България, беше гост в ефира на "Нашият ден", в рубриката "Разговорът". Това е първото интервю, което новият посланик на Индия в България дава за Българското национално радио. Разговорът се проведе в сградата на Посолството на Индия в България, като записът беше осъществен от колегата..
Как да създадем по-добра правна среда за доброволците в България? Какви са промените в законодателството за насърчаване на доброволчеството? Кои са проблемните полета пред Закона за насърчаване на доброволчеството? Възможно ли е приемането на Закон за доброволчеството? Това обсъдиха на 18 март повече от 80 доброволци и представители на организации,..
Снежана Ташева, преподавател по физика и английски език, писател и преводач, разказа в ефира на предаването "Нашият ден" по програма Христо Ботев за нестандартната идея, която стои зад създаването на конкурса за "тъп разказ". Според нея, целта на конкурса е да предизвика авторите да използват своята креативност и да създадат нещо интересно за..
Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин..
В галерия "Стубел" беше открита изложбата от рисунки и принтове на художничката Мария Ландова "Пещерата на Платон". Тя е автор на мозайки и витражи на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg