Каква е икономическата основа на войните в съвременния свят? Дали тя е основното, което ги предизвиква?
Темите коментира в “Нашият ден“ доц. Григор Сарийски, икономист и финансист.
“Войната и всеки един конфликт има дълбоко икономическа основа, като под това имам предвид икономика в най-широк смисъл.“
“Агресията е присъща на човешките същества, доколкото всяко човешко същество има нужда да удовлетвори три основни свои потребности – от храна, за икономиката ставна дума за ресурс, за товар и това е всичко, което ви носи хляб на трапезата.“
“На второ място това е да се удовлетвори инстинктът към размножаване, към смисъла на съществуването на всяко живо същество, да остави своя генетичен отпечатък в бъдещето.“
“На трето това е естественият стремеж на всяко живо същество към постигане на някаква доминантност. В миналото това се е решавало най-обикновена индивидуална агресия, до преди обществата да започнат да се формират, дори и в най-първичния си вид. Агресията е била чисто на индивидуална основа.“
“С развитието на човешките общества тези конфликти стават все по-редки и по-редки това, което се случва е, че цивилизацията успява човека от самия него, но за сметка на това стават все по-редки, но за сметка на това вече възникват между по-големите структури, между държавите.“
“С напредването на цивилизациите дори тези конфликти започват да отстъпват на заден план. Тъй като няма смисъл да се воюва, ако може потребността да се разреши с чисто икономическа агресия. Какъв е смисълът да нападнете една държава, когато може да я превземете с икономически средства.“
Български капитал
“Ако се опитате да прегледате най-сладките браншове, това което носи най-големи доходи, това е банковият сектор, енергоразпределителните дружества и веригите за търговия на дребно. В нито един от тези сектори няма осезаемо присъствие на български капитал.“
“Това е превземане, окупация, както и да го наричаме, дори и да слагаме такива етикети като международно сътрудничество, като свободен пренос на капитали. Като погледнете държавите, от които идват тези капитали, там в никакъв случай не е представен българският. Нашият капитал тотално изчезва. Той изчезва дори на вътрешния пазар.“
“В този смисъл това, което се постига чрез икономическите средства е всичко онова, което някога се е постигало със средствата на войната.“
“Общото между тогава и сега е, че и сега и преди, за да може да решите някакъв конфликт в своя полза, ви трябва кураж.“
План за възстановяване на Европа
“В момента сме доминирани от гръмките заглавия. Като погледнете сумите, които се отделят и целите та този план, възстановяването ни се губи. Това, което се цели с този план, е постигането на т.нар. “зелен преход“ и дигитализация. Поставянето на икономиката на нова основа. Такива преходи са винаги болезнени.“
“Видяхте какво се получи, когато започнахме да възстановяваме дела на т.нар. енергия от възобновяеми източници в България. Същото нещо ще стане и в европейски мащаб. Това ни поставя на голямата основа за последните конфликти.“
Къде дрънчат оръжията
“В момента се сещам за два основни повода за дрънченето на оръжията – под формата на претекст – дрънкат се, за да може да се постигне друга скрита цел. Това е според мен обяснението на голямото напрежение между Русия и Украйна, като целта е Русия да бъде провокирана да навлезе в открит конфликт с Украйна и съответно това да доведе до заклеймяването на тази страна и блокирането на “Северен поток 2“ за Германия.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
В днешната рубрика "Епизоди от живота" обръщаме внимание на една тревожна тенденция, свързана с празничната пиротехника, и нейното въздействие върху дивите животни. Сигналът бе подаден чрез публикация в социалните мрежи с многозначителното заглавие "За пиратките, фойерверките, празниците, хората и животните...". В навечерието на новата година екипът..
Каква е връзката между специфичните начини на вярващия човек за справяне с предизвикателствата и различните измерения на стреса. Доколко важна част от живота на човека е вярата? Как приема религиозните си убеждения? Дали се осланя на Бога в трудна ситуация, или разчитате на собствените си усилия? Дали се стреми към по-близко общение с Бога? За..
Темата на подкаста "Импулсът в мен" този път са новогодишните обещания – успяваме ли да ги спазим? Най-ранните известни новогодишни обещания били тези, направени от древните вавилонци, които обещавали пред владетеля да изплатят дълговете си и да върнат взетото назаем. Но защо тази древна практика се проваля толкова често? Според..
На 25-ия ден от месец Кислев по еврейския календар, в продължение на осем дни еврейската общност по целия свят празнува Ханука – празникът на светлината. През отминалата 2024 г. той започна от залез слънце на 25 декември и продължи до нощта на 2 януари тази година. Това е един от най-важните еврейски празници. В продължение на 8 дни във всеки..
На 6 януари, един от най-светлите християнски празници - Богоявление, отбелязваме 177 години от рождението на Христо Ботев по нов стил. В рамките на рубриката "Коментарът" в предаването Terra Култура, екипът направи директно включване от Калофер с колегата Димитър Владимиров от Радио Пловдив. Калофер, родният град на великия поет и революционер, на..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
На 6 януари България чества 177 години от рождението на гениалния поет, публицист, воевода Христо Ботев, чието име звучи като клетва за всеки българин...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg