Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Проф. Венелин Терзиев:

В България условията за Отворена наука тепърва прохождат

Проф. Венелин Терзиев и Анелия Торошанова в студиото на предаването “Законът и Темида“
Снимка: Анелия Торошанова, БНР

В определението за Отворена наука се казва, че това е обобщаващо понятие за движението, което цели научните изследвания и резултати да станат достъпни за всички любознателни хора, аматьори и професионалисти.

То обхваща публикуването на отворени научни изследвания, борбата за свободен онлайн достъп, окуражаването на учените да обнародват работните си дневници и улесняването на научната работа и публикуването на научни знания като цяло.

Движението води началото си от XVII век с появата на първите научни списания, когато обществената необходимост от достъп до научни знания води до това групи от учени да започнат да споделят ресурси и да работят колективно.

Днес съществува дебат относно степента, до която научната информация трябва да се споделя. Конфликтът е между желанието на учените да имат достъп до споделени ресурси и желанието на отделни субекти да печелят, когато други субекти ползват ресурсите им.

Въвеждането на отворен достъп до научна информация и научни данни у нас е свързано с приоритетите, заложени в национални стратегически документи за развитие на науката, изследванията, иновациите и разпространението на научни постижения.

В Оперативния план за изпълнение на първия етап на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 и в националната концепция за прилагане на принципа на отворен достъп до научна информация са анализирани тенденциите в развитието на отворената наука и са заложени необходимите стъпки, действия и предпоставки за утвърждаване на инициативата за отворен достъп.

Създаването на Българския портал за отворен достъп до научна информация е важна стъпка в процеса на развитието на отворената наука у нас.

По този начин ще се осигури възможно най-широк достъп до научни публикации и това ще допринесе за развитието на науката и разпространение на научните разработки и постижения сред обществото.


Темата коментира в “Законът и Темида“ проф. Венелин Терзиев.

“Процесите, свързани с науката и образованието са особено важни. Най-малкото по две причини. Общественото развитие и социалните политики или въобще социумът, следват науката и технологиите.“

“Знаем в исторически аспект, че всяко откритие води напред обществените процеси. Затова законовата регламентация или формирането на обществените отношения в тази област, в наука и образование, са особено важни за развитието на обществото.“

“Може би те по някакъв странен начин остават встрани от политическите процеси. Говорим за такива не като политика, а като политики за развитието на обществото. Те са особено важни, защото са онзи бекграунд, който дава тласък на развитието на обществото.“

Това, което се случва сега в обществото и конкретно в българското общество, европейското и в целия свят, ни казва, че трябва да обърнем особено внимание на тези два елемента – образование и култура.“

“Резултатите  от тези промени и трансформации са видими след пет, десет, петнадесет и повече години, ние внимателно трябва да ги обсъждаме, анализираме, да взимаме адекватни и правилни решения. Дали тези решения са навременни, мисля че доста закъсняхме.“

“Може би в периодите, когато се преобразуваше образователната система, ние я запазихме като автономна. Академичната автономия даде възможност тя да се съхрани в прехода на обществения ни строй – от социалистически към пазарна икономика. Но може би дойде времето, в което тя трябва да бъде добре анализирана, обсъдена и огледана, за да може да се направи онази крачка за реформа, която да даде добри резултати след време.“

Може би е важно да представяме и показваме науката пред обществото и хората. Защото като че ли обикновените хора приемат науката като нещо абстрактно, което се случва извън обществото, и то не е особено полезно. Битува мнението, че едни пари отиват за развитието на науката, а тя на се вижда от хората, не се потребява от тях.“

“Особено важно в тази мисия е споделеното знание. Ако го споделяме по подходящ начин, който да допринесе било то за нашето поведение, за нашата култура, било то за нашето развитие, е важен и ценен дори той да е незначителен.“


Как подпомагат Отворената наука създадените условия у нас?

“В България условията за Отворена наука тепърва прохождат. Ако сметнем, че платформите на отделните висши училища и университети, където се качват публикациите, сборниците с доклади от научни конференции, техните научни списания, са открити платформи. Да, това се прави от години.“

“Но трябва да кажем в този критичен момент и това, че за част от тези списания ползавтелите са много малко. 


Български портал за отворена наука

“В България съществува вече портал за отворена наука, друг е въпросът за нейната пригодност за ползваемост от широкия потребител. Част от научните изследвания, анализите, разработките на българските учени са написани на със стил и начин, по който не могат да бъдат достъпни до обикновения потребител.“

“Моето разбиране за отворена наука – освен, че тя трябва да бъде с достъп до външната среда, а всички ние представляваме външната среда на онази вътрешна среда на научната общност. Да могат преведени на един достатъчно добър и приемлив научен език да бъдат разбираеми за широка общност от хора.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кметството в село Стеврек

На гости в село Стеврек

Село Стеврек се намира на около 30 километра от градовете Елена, Омуртаг и общинския център Антоново. Разположено е в тясна долина от двете страни на река Стара река и притока ѝ Кара дере. Заобиколено е от високи гористи хълмове. Надморската му височина е около 400 метра. Чиста природа и красиви гледки, спокойствие и тишина, нарушавана само от песните на..

публикувано на 19.06.21 в 07:45

Павол Салай: Правосъдните власти в България не си вършат работата все още

Защо „Репортери без граници“ настояват за разследване финансирането на бившите медии на Делян Пеевски, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Павол Салай с ресор ЕС и Балкани в “Репортери без граници“: „За нас Делян Пеевски е символ на конфликта на интереси и корупцията в медийната сфера в България. Знаем, че той притежаваше,..

обновено на 18.06.21 в 18:26

Доц. Георги Лозанов: Беше важно БНТ да обясни защо прекъсва програмата си

Кога и в какви случаи се иска право на отговор, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ доц. Георги Лозанов, медиен анализатор, преподавател във ФЖМК и бивш председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). „Законът предвижда, че можеш да поискаш право на отговор, ако се чувстваш засегнат от нещо, което е казано или..

публикувано на 18.06.21 в 16:49
Николай Стайков

Николай Стайков: Който влияе върху правосъдната система, има вечен щит от всяко наказателно преследване

Николай Стайков от Антикоруционния фонд представи своето ново разследване "Говорим си с Господ". Първа част от разследването “Списък за бърз контрол: Историята на Веселин Денков и специализираното правосъдие”. Разказът на Ивайла Бакалова за това кой, как и срещу какво урежда дела в Специализирания съд?  Секретни записки на ДАНС до премиера. Искания за..

публикувано на 18.06.21 в 15:53

Нешка Робева: Много пъти казвах истината и винаги получавах шамарите, но продължавах

Тя е най-успешната треньорка по художествена гимнастика в света през 80-те и 90-те години, с нейното име са неразривно свързани най-големите успехи на българската художествена гимнастика и на българските „златни момичета“, както и развитието на световната художествена гимнастика през последните 25 години на ХХ век.  Като хореограф създава..

обновено на 18.06.21 в 14:56