В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий класическият музикален блок на програма „Христо Ботев“ – „Неделен следобед“, започва нова рубрика, в която продуцентът на симфоничната музика в Музикалната къща на БНР Марио Ангелов, ще представя звукозаписната дейност на СО на БНР. Целта на рубриката е да акцентира върху специфичната за един радиооркестър работа и на първо място върху изпълняването и регистрирането на българска музикална класика.
„Този оркестър продължава да извършва една, така да се каже, възрожденска дейност по записване и поддържане на българската професионална музикална култура“ – казва продуцентът.
В едно от първите си интервюта за програма „Христо Ботев“ на БНР през 2017 г. главният диригент Марк Кадин, току-що встъпил в длъжност, убедено заяви, че репертоарната му политика ще включва на първо място регистрации на българска музика, като предимство ще се дава на българските творби, които не са записани досега.
„Това първо е естествено“ – казва Марио Ангелов. „Второ, аз също смятам, че това е основна функция и задача. Освен това в момента БНР се явява единствен продуцент на тази музика: първо – историческата авторска българска музика, второ – съвременната авторска музика. Ние ако не правим това, какво друго да правим?... От 2017 година бих казал, че основната ни дейност е записване и в последно време даже издирване на забравени, пролежали десетилетия композиции. Бързам да кажа, че не всички от тях са със супер високо професионално издържано качество (в смисъл на добра оркестрация, или добро изграждане на формата), но нека да не забравяме, че ако става дума за композиции, които са писани през 30-те години на ХХ век, това са творби, с които нашите тогава професионални автори са правили първи опити“.
Разисквайки репертоарната политика на главния диригент Марк Кадин продуцентът на СО на БНР споделя: „Всъщност се оказа, че един небългарин е доста добър и голям патриот.
Но това е защото той е такъв човек и така е възпитан. Аз мисля, че ако беше отишъл да ръководи симфоничния оркестър на Китайското национално радио, сигурно щяха да записват само китайска музика…
Марк Кадин като висок професионалист идва със своята школовка: трябва нотата, която е написана, в съотношението и оркестрацията, каквато е, да бъде изпълнена.
И тук няма никакво значение, дали е две четвърти, шест четвърти, или седем осми… Ние с него имаме пълно единомислие по един въпрос: има като че ли някаква насложеност в изпълнението (особено на тези симфонични и камерни композиции, които са в неравноделен размер) за едно излишно и изкуствено подчертаване на този неравноделен размер.
Там, където има сложен акцент от автора, нека да си го има. Но където няма, всъщност не трябва да се прави едно такова „дебелашко затормозяване“ бих го нарекъл – удар или с пета, или направо с коляно или с лакът! И само и единствено по този начин да покажем, видите ли: „Ах! Как го усещаме този български ритъм!!!“. Това на мен не ми харесва…
Един страничен поглед, в който има и обединяване на метрични времена, или пък различен подход към изграждане на цялата форма – аз мисля, че българската музика само печели от това. Ние също трябва да се опитаме да направим една метарефлексия за себе си – да се погледнем отстрани и да си дадем сметка, че не всичко започва с нас и не ние сме най-велики. Да, има нещо много характерно, но то е част от общите културни постижения“.
Рубриката на Марио Ангелов „Радиосимфониците“ ще можете да слушате веднъж месечно в неделя, от 15.10 до 16.00 часа.
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
Димитър Йосифов, първият български естраден певец, навършва 90 години точно на 13 февруари. В "Нашият ден" разговаряме с легендата на българската естрадна музика – на фона на 75-то издание на Фестивала на италианската песен в Сан Ремо и малко преди да отпразнуваме деня на любовта и виното. Димитър Йосифов е човекът, изпял емблематични..
Семестриалната изложба на ателие "Керамика" на Нов български университет се нарича Fun & Games и беше открита в галерия "Сердика" с галеристка Клара..
Съюзът на артистите в България обяви тазгодишните номинации за наградите "Икар", които се присъждат на най-добрите постижения в сценичните изкуства...
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg