Радиосимфониците свирят „италианска“ програма под диригентството на Найден Тодоров

След огромния успех на концерта „Испания“, с който на 14 май Симфоничният оркестър на БНР и неговият главен диригент Марк Кадин се завърнаха на сцената след няколкомесечно прекъсване, този петък музикантите от състава ни предлагат ново изкушение – италианско! Музика, вдъхновена от красотите и изкуството на Италия, ще звучи под палката на маестро Найден Тодоров, а като солист ще имаме удоволствието да чуем виртуозния цигулар Марио Хосен, който за първи път в България ще изпълни оригиналната версия на Концерт за цигулка и оркестър №1 от Николо Паганини.

Цигулар с международна репутация, Марио Хосен живее във Виена, но концертира активно по света, преподава в България и чужбина. Солист е на едни от най-известните световни оркестри между които са: Виенският симфоничен оркестър, Виенският камерен оркестър, Академия „Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс“, Английският камерен оркестър, оркестър „Брукнер“ – Линц, Кралската филхармония, Симфоничният оркестър „Чайковски“ на Московското радио, Оркестърът на Миланската скала, Симфоничният оркестър на БНР, Камерният ансамбъл „Софийски солисти“ и др. Той е почетен професор по цигулка на Нов български университет и гост-професор в Япония, със завидна преподавателска кариера и студенти – носители на едни от най-високите отличия от конкурси и фестивали в Европа и Азия. Удостоен е с много престижни награди. Особена популярност му носят изпълненията на шестте концерта и 24-те капричии на Паганини и цигулковите сонати на Бетовен. Редактор и изследовател е на цялостното творчеството на Паганини за цигулка и оркестър за едно от най-старите музикални издателства в света „Musikverlag – Doblinger“, Виена. Записва за италианската звукозаписна компания „Dymanic“ световни премиери на произведения на Паганини.

От 90-те години досега Найден Тодоров (1974) осъществява десетки успешни творчески проекти и се утвърждава както у нас, така и по най-престижните сцени по света. Професионалният му път минава през Средното музикално училище в Пловдив (1993). На 16-годишна възраст прави диригентския си дебют и създава Младежки оркестър „Пловдив“, с който реализира няколко европейски турнета. В България учи дирижиране при Кръстю Марев и Александър Владигеров. От 1993 е студент на Урош Лайовиц и Карл Остерайхер във Виенския университет; от 1996 специализира в Музикалната академия „Рубин“ в Йерусалим при Менди Родан, музикален директор на Израелския симфоничен оркестър.

Найден Тодоров е лауреат на редица награди от наши и чужди конкурси, има записи за над 100 компактдиска и участия в радио и телевизионни продукции. Гостува на фестивали в България, Австрия, Германия, Словакия, Съединените щати.

В България маестро Тодоров работи с всички симфонични оркестри и оперни театри. През периода 2005-2017 той е директор на Държавната опера в Русе, където под режисурата на Вера Немирова прави емблематичната оперна постановка на „Катерина Измайлова“ от Дмитрий Шостакович. Със Симфоничния оркестър на Русе записва няколко компактдиска, последният от които е с произведения на Панчо Владигеров за фирмата Naxos.

Със Софийската филхармония Найден Тодоров работи от 2001, от 2004 е неин постоянен гост-диригент и главен гост-диригент, а от началото на 2017 година е избран за неин директор.

Гениален цигулар, истинска легенда в изпълнителското изкуство, в своето композиторско творчество Николо Паганини се утвърждава като дълбоко национален художник. Неговите произведения, опиращи се на народните традиции в италианската музика и други изкуства, се отличават с новаторство и самостоятелен стил и служат като отправна точка за по-нататъшното развитие на цигулковото изкуство. До голяма степен започналият през 30-те години на 19-и век обрат в клавирното и оркестровото изкуство, свързван по принцип с имената на Лист, Шопен и Берлиоз, е предизвикан от изкуството на Паганини. То оказва влияние също и върху формирането на новия мелодичен език, характерен за романтичната музика. Влиянието на Паганини косвено се разпростира и в 20 век, а от 1954 в Генуа ежегодно се провежда международен конкурс за цигулари на негово име.

Първият концерт за цигулка на Паганини е написан през 1817-1818 година. В него личи явното влияние на италианския стил белканто, както и на стила на по-младия му съвременник – Джоакино Росини. По-късната редакция на оркестрацията, в която са прибавени инструменти от военния оркестър, ѝ придава известно „военно“ звучене. Любопитното в този концерт е, че оркестровата партия е написана в ми бемол мажор, а партията на цигулката – в ре мажор, с указание инструментът да бъде настроен половин тон по-високо (т.нар. SCORDATURA), така че да звучи в ми бемол мажор. Това дава възможност на солиста да изпълнява ефектните пасажи, звучейки в ми бемол мажор, което не би било възможно при естествената настройка на инструмента.

Изключително ревнив по отношение на композициите си, Паганини е бил прочут със своята „тайнственост“. Много често след концерт той е прибирал нотите, за да не може някой да „копира“ триковете около изпълнението на творбите му. Оригиналният оркестров състав на Първия му цигулков концерт включва 1 флейта, 2 обоя, 2 кларинета, 1 фагот, 2 валдхорни, 2 тромпета, 1 тромбон и струнни. В последвалите години композиторът разширява оркестрацията, прибавяйки към нея допълнителни инструменти (включително тимпани и чинели), но те никога не са включени в оригиналната партитура. През 2007 по поръчка на Istituto Italiano per la Storia della Musica австралийският музиковед, пианист и композитор Лесли Хауърд (известен с това, че е единственият пианист, записал пълния комплект от клавирни творби на съвременника на Паганини – Ференц Лист) подготвя за публикуване Концерта на Паганини в ми бемол мажор, с препратка както към ръкописа на автора, така и към първото издание, което не е съвсем точно. Изданието на Хауърд е всъщност първото, което публикува правилната тоналност и партията на цигулката.

Концертът е в три части: Allegro maestoso, Adagio, Rondo.Allegro spirituoso

Симфония №4 в ла мажор, „Италианска“, е започната от Феликс Менделсон-Бартолди през 1831 година, по време на неговото вълнуващо пътешествие из Италия, и е завършена две години по-късно – на 13 март 1833 в Берлин, като отговор на получената от него покана от Лондонското (днес Кралско) Филхармонично общество. Два месеца по-късно, на 13 май – творбата е изпълнена за първи път в Лондон на концерт, дирижиран от самия автор. Симфонията има огромен успех и заедно с популярността на Менделсон оказва силно влияние върху развитието на британската музика до края на столетието. Композиторът обаче не е доволен от създаденото и през 1834 година преработва симфонията, като дори планира да напише алтернативни версии на втората, третата и четвъртата части. Той така и не публикува партитурата на творбата и тя излиза от печат едва през 1851 година, когато на 1 ноември симфонията е изпълнена за първи път и в САЩ, на концерт на Немското музикално общество в Бостън, дирижиран от Карл Бергман. Това е причината „Италианската“ симфония днес да е известна като №4, макар на практика това да е третата поред симфония на Менделсон.

В Италианската симфония, запечатала картините от живота сред южната природа, под вечно синьо небе, за първи път толкова ярко се проявяват характерните индивидуални черти на стила на Менделсон, който по неповторим начин синтезира романтичното и класическото начало. Изящна по форма, основана върху песенно-танцувални битови източници, тя е изпълнена с юношески възторг и безгрижна радост от сливането с обкръжаващия свят, Програмата на творбата, както и в останалите му симфонии и концертни увертюри, е посочена само в заглавието, което предоставя на слушателя неограничен простор на фантазията. Симфонията е написана в четири части: Allegro vivace. Andante con moto, Con moto moderato, Saltarello-Presto.