В националната гражданска инициатива “ЗА истинска детска болница“ настоява проектът за изграждане на Национална детска болница да бъде рестартиран с ново задание и прозрачен международен конкурс.
Избор на строител при ясни критерии за качество и анализ на потребностите на детското здравеопазване. Исканията бяха отправени към президента Румен Радев и служебното правителство в деня, когато изтече една година от поредните празни обещания, че ще бъде построена изцяло нова детска болница.
Нужен ли е рестарт на проекта за Национална детска болница и приключват ли съгласувателните процедури?
Темата коментира в “Нашият ден“ инж. Иван Алексиев, изпълнителен директор на Здравна инвестиционна компания за детска болница ЕАД.
“Дали да има рестарт на проекта за Нова национална детска болница това е решение трябва да бъде на правителствено ниво. Това не може да бъде моя оценка.
Един рестарт означава отново дългогодишен период на неясноти и отдалечаване от възможността да се създаде нещо.
От “ЗА истинска детска болница“ твърдят, че договорът за реконструкция на стария строеж е “правен абсурд“. Според становище на МРРБ съществуващата конструкция няма постоянен градоустройствен статут в действащия от 2011 г. подробен устройствен план и де факто е предвиден за премахване. Проектите и разрешението за строеж не могат да бъдат одобрени и договорът е нищожен.
Многократно сме разглеждали този въпрос. На практика всички тези неща са изключително перифразирани и неверни - казва инж. Алексиев.
Каква е истината?! Съществуващата сграда е абсолютно законно съществуваща в грубия строеж. Изградила я е държавата със строителни разрешения, с цялата налична документация.
Като строи държавата е строила и със строителни разрешения. Факт е, че 2011 г., когато Столична община е процедирала по подробния устройствен план, не е нанесла сградата. Но това не означава, че тя не съществува. Тя си има документи и е описана в актовете за държавна собственост, отразена е в кадастъра. И единственото, което в такива случаи се прави, това не е първата процедура, се нанася в този градоустройствен план.
Това не означава, че като не е отразена е предвидена за събаряне. Може всеки професионалист, който се занимава с тази тема, да бъде попитан за това.
Администрацията на Министерство на здравеопазването е подготвило договора, той е подготвен от юристи, хора, които се занимават с държавна собственост.
Нещо, което го има в акт за държавна собственост е законно съществуващо. Няма как държавата да притежава нещо, да е описано като собственост, но понеже някой по някакъв начин не го е отразил в план да се оспорва. В момента това ни е процедурата – да бъде нанесено. Това е нещо елементарно.
Какво ще разреши включването в този подробен устройствен план
Това отпушва целия проект. Процедурата е такава – има градоустройствен план, на база на него се издава виза, на база на тази виза се извършва проектиране. Ние в момента нямаме допусната градоустройствена процедура.
Разработваме два идейни проекта, защото не сме сигурни какво точно ще ни допуснат и нямаме потвърждение. Какво и да си говорим на тези срещи-разговори. Всеки път съм молил на тях да се водят протоколи. Винаги съм искал да се чуе кой какво казва и какво обещава и какво се предприема като действие.
Това ли е последната съгласувателна процедура
Да, за да може след нея, защото ние сме направили този график и договора, за който споменахте. Договорът, започва да тече с визата. Защото, когато имаме виза, визата оказва начин на застрояване. На база на оказания начин на застрояване архитектите вече могат да работят заедно с технолозите, за да могат да навлязат в подробности в проекта.
Защото ние в момента местим едни обеми. Навлезли сме много сериозно в анализите – какво трябва и какво не трябва, след като специалисти медици са си казали мнения и изискванията. Всичко това трябва до поберем на определена квадратура, височини и площ. А това в момента е практически блокирано, за да навлезем в следващия етап.“
Чуйте инж. Иван Алексиев в звуковия файл.
За медиацията като способ за извънсъдебно решаване на спорове. Проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българска стопанска камара, експерт по гражданско и търговско право, дългогодишен консултант на предаването, коментира темата в "Законът и Темида": "Медиацията е един от способите, чрез които може по доброволен път да се реше един..
Академия за учители в български неделни училища започна в София и продължава и на 20 юли. След това, от 25 до 28 юли, ще се проведат встъпителни обучения в рамките на Академии за учители в български неделни училища в предучилищен и начален етап. Домакин на инициативата ще бъде Френската езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разположена на..
Много от нас са чували и посещавали рибарското селище Ченгене скеле до Бургас – едно живописно място, което привлича със своето очарование и автентичност. Наскоро, екипът на "Нашият ден" имаше възможността да посети Ченгене скеле на лодка, в компанията на човек, който е цяла легенда на Южното Черноморие – Тотко Ропотамски, известен и като..
Антон Митов е директор на Архивния фонд на БНР и дългогодишен колега в програма "Христо Ботев". Автор и водещ на предаването "Антон Митов представя". Преди 23 години той за първи път излиза в западноевропейска страна. Поводът – да посети Израел, с цел обучение, с полет през Нидерландия. "Израел е първата "западна" страна, която посетих...
В рубриката „Темите на деня“ на предаването „Нашият ден“ гостува Кристиян Доброславов – млад човек, който въпреки образованието си в Англия, избира да се развива в България. Разказвайки за живота си в Обединеното кралство и предизвикателствата пред младите хора, Кристиян сподели своите лични преживявания и мотиви за връщането си в родината...
На 24 юли 1901 г. е роден един от най-забележителните творци в българската култура – художникът Илия Бешков. Художник, но и майстор на словото, и..
Предстои шестото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River, което ще се проведе в село Дебнево, община Троян. Основател..
Номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство "База" представят своите творби в изложба. В конкурса участват художници до 35 години. Жури..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg