“Линия девет“ – книга, изплъзваща се като жанр

“Уж всичко вървеше по план. Изведнъж се оказа, че пак закъснявам. Викам такси, таксито вече е долу. Аз още бода фиби в косата си пред огледалото, за да извая някаква импровизирана небрежно-артистична конструкция. Изхвръквам от входа, порив на вятъра, сянката ми регистрира няколко щръкнали кичура във вертикална позиция. Чувам звън на паднали фиби. Таксито е с плъзгаща се врата. Не се справям с тези врати, мъча се да я задържа, за да се вмъкна вътре. Оплитам се в дългата си пола, част от косата ми закрива зрителното ми поле. За да запазя достойнството си през смях казвам – “Изглеждам комично, нали?“. Шофьорът е железен, без мускулче да му трепне като английски икономи отсича – “Мадам, изглеждате великолепно!“. Сякаш екзотична орхидея разтвори хищен цвят сред поле от диви маргарити. Екзотика по нашите земи. Добре – благодарна съм му за тази орхидея.“ – това е част от книгата “Линия девет“ на журналиста и писател Теодора Николова.

Тя е завършила Националната гимназия за древни езици и култури и Софийския университет със специалност “Българска филология“.

Работила е като водещ в Радио “Експрес“. Била е редактор в издателство "Егмонт" – България. Сътрудничила е на “Литературен вестник“. Петнадесет години е била главен редактор на списание "Brava Casa". Пише за сайта bulevard.bg. Автор е на сборника с разкази – “Изчезващият град“ от 2011 г.

Теодора Николова е главен герой в “Нашият ден“.

“Изплъзваща се като жанр е тази книга и аз също няма да използвам една дума, за да я определя жанрово. Още повече защо пък да влизаме в границите на някакъв жанр.

Да, можем да кажем, че това са фрагменти. Можем да кажем, че всеки едни фрагмент е миниатюрна история, която бихме могли да прочетем на много нива. И просто като история – дали забавна, дали по-тъжна, дали обикновена.

И като някаква метафора. Т.е. като нещо, надскачащо тази история. Фрагменти, които в същото време аз по няколко формални начина съм опитала да обединя в една цялост.

Формално те са хронологически свързани, защото се развиват от Коледа до Коледа, проследяват, преминават различни сезони.

Освен това има няколко сюжетни линии, които преминават през различните фрагменти, те също ги обединяват.

Освен това има няколко типа фрагменти – те са три, четири типа като структура, които се редуват и създават някакъв ритъм.

Чуйте Теодора Николова в звуковия файл.